Македонско и българско знаме развя българският състезател Тодор Христов на рали „Дакар”, което се провежда в страните от Южна Америка. Новината предизвика приятна възбуда от двете страни на границата – повече в Скопие, отколкото в София.
Оказа се, че причините за двойното знаме не са сантиментални или исторически, а съвсем прозаични – нашата федерация била с неизрядни документи, та за да участва в ралито, Христов прибегнал до услугите на македонската федерация.
По всяка вероятност, нито Христов внезапно е прозрял, че тези две знамена е логично да се веят заедно, нито пък някаква родова памет е проговорила в Скопие. И все пак – има нещо много радостно в тази закачка. Защото има ли нещо по-закономерно от това – както се казваше едно време – пътят към Скопие да преминава през София?
Или обратното: София via Скопие се казваше една забавна рап група на македонски студенти в София.
Наскоро Бербатов пък беше обявен от пресата в югозападната ни съседка за македонче. За най-голям ужас на писачите в Скопие, обаче, Бербатов е… наистина македонец. Както и още милиони българи. Впрочем, дано сме прави, защото освен македонска, може да има тракийска, балканджийска или друга жилка.
Има нещо трагикомично в тая игра между двете столици: Скопие ни се сърди защо имало градове с имената на Делчев и Сандански. Ние им се сърдим защо имало паметник на Самуил в Скопие. А трябва да сме радостни – и те, и ние. Защото общите неща между нас са толкова много, че ако тръгнем да ги делим, неминуемо ставаме за смях.
Лошата новина е е само, че днешните управляващи в Скопие пречат на народа от двете страни на границата да заживее единно в Европейския съюз.
Но пък има и добра новина – че докато политиците се карат, обикновените хора нямат граници помежду си. Ако не вярвате, вижте знамената в ръцете на състезателя Тодор Христов някъде по пътищата на едно рали в Южна Америка.
