Източник: Всекиден.ком
Г-н Мирчев, кое ви изненада в изследването “Жени, работещи в несигурни условия на труда”, направено от агенция АССА-М? Сред шокиращите данни бяха, че всяка пета жена е заета в сивата икономика, че 90 % от българките се притесняват да загубят работата си, защото не вярват, че ще си намерят нова…
Едно от нещата, които очаквах да видя, е дали има драстична разлика между мъжете и жените у нас. Оказа се, че няма, освен в три-четири пункта. Разликите са само по линия на търсещите и неможещите да намерят допълнителна работа. Очевидно е, че мъжете са много по-мобилни в един такъв неустойчив и много несигурен пазар. Жените са по-предпазливи, търсят по-специфична работа, по-гарантирана, по-сигурна, затова и по-трудно намират.
Иначе като обективен статус – на трудови договори, на структура на самонаемане, на имат-нямат социални, здравни и пенсионни осигуровки, се показва голяма хомогенност, еднаквост между двата пола.
Предстои да обявим регионалните различия, за да очертаем една нова географска и социална карта на България. Така ще се видят ясно зоните, където има жива икономика, при това достатъчно модерна, районите, които вървят назад и третите, които вече просто са изпаднали в Средновековието. Бедствено е положението в Северозападния регион – Монтана, Враца, Видин, Странджанския район до Бургас, много зле стоят нещата в Родопите с център Смолян. Там безработицата много рязко се е увеличила, а тъй като те и транспортно са по-откъснати от България, се появява чувство за безнадеждност. Има много такива петна – черни, сиви, на територията на страната.
В България съществуват няколко цивилизации. Една е цивилизацията в София, Бургас, Пловдив и Варна – европейска, макар и малко по-мръсничка и по-притесненичка. Имаме и друга България, която е изостанала в полуиндустриализараната епоха – в средата на миналия век. И огромни райони – почти 40 % от територията на страната, където има примитивни селища с примитивно земеделие и феодални граждански взаимоотношения – това е средата на 18 век.
Аз съм изненадана от лошите резултати на София….
Не са лоши, пъстри са.
… Става въпрос за данните, че само половината от работещите получават на 100 % заплатата, записана в договора им. Сравнението с големите областни градове като Варна, Пловдив и Бургас е фрапиращо – там почти 80 % от жените и 90 % от мъжете получават напълно заплатата си. Нарекохте столицата “икономическата прахосмукачка” на България.
Много по-гъвкава е София. Тук просто се предлага хубава работа, а когато те наемат на хубава работа – с добро заплащане в модерна фирма, склонен си да направиш компромис с трудовия си договор, с това, че се разписваш на по-ниско възнаграждение. В столицата имате истински частен бизнес – среден и едър, и в голямата част от фирмите е масова практика хората да се подписват на по-ниски трудови възнаграждения. Получаваш високи заплати от рода на 1000, 1500, 2000 лева, а се разписваш срещу 300, 400 или 500 лева.
Освен това има огромен натиск на търсещите работа – и софиянци, и новоприходящи от останалата част на България, които искат да се закрепят. Голяма част от тях са готови на всякаква работа, на всякакви условия, включително и мародерство от страна на работодателите. Това е феноменът София.
Който и в София не успее да се закрепи, заминава за чужбина. М.г. има регистрирана емиграция 30 000 души, по-миналата година – 19 000 души. Огромна част от тези хора са минали през София, хора, дошли от провинцията, опитали да работят в столицата и вървят към следващата спирка – Европа, Гърция, Кипър. Така тече емигрантският поток, който в последната една година отново стана доста панически.
Българките са се еманципирали отдавна, показва изследването ви, за разлика от европейките….
От 80-те години. Още тогава имахме някъде около 65-70 % работещи жени, докато стандартът на работещите жени в развитите централноевропейски страни беше от порядъка на 35-40 %. Тогава ние бяхме уникална държава от гледна точка на социалните придобивки – две години плащане за майчинство, три години пазене на работно място. И тогава заплащането беше изравнено между половете. Разбира се, винаги ще намерите място, където едните или другите са по-привилегировани, но в България има места, където жените получават много по-високи заплати отколкото работещите мъже. Много е пъстра картината. За Европа се твърди, че усреднено женската заплата е 70 % от мъжката. При нас е поне 80-90 % от мъжката, ако не са и напълно равни. Лошото е, че възприехме от Запада някои вандализми – например, работодател да изисква от млада служителка да поеме ангажимент да не ражда за определен период от време.
Вчера излязоха данните на НСИ за демографското състояние на страната през 2010-та. Доста тревожни тенденции – с 5443 са по-малко бебетата в сравнение с 2009-та, много по-висока смъртност и много по-ниска продължителност на живота, засилване на емигрантския поток… Какво ни очаква, ако незабавно не се предприемат мерки?
Чака ни демографска криза, уникална в Европа. Лъжат ни от НСИ, че нашите демографски показатели са равни на много страни в Европа. Няма нито една страна на Стария континент с такъв тип демографски срив. Думата не е криза, дори не катастрофа, защото се възприема много абстрактно, поетически. Точният термин е срив. Имаше една наивна радост, че от 70 хил. раждания през 2005-та, стигнахме през 2009-та над 80 хил. и едва ли не ще вдигнем бройката на 85-90 хил. Това повишение на раждаемостта в България, което се случи за няколко години, беше защото имахме едни предишни 10 години, в които жените – особено образованите, социализираните, престанаха да раждат. Това се случваше от 1996 до 2004 г. След това имаше едни 5 години, в които имаше малка компенсация.
Т.е. биологичният часовник е напомнил, че няма време.
Точно така. Като станеш на 35, поглеждаш се в огледалото и си казваш – няма за кога да чакам. Това е отложената раждаемост, която частично се случи. Само че тук е другата трагедия – като родиш на 35 и отгоре, е ясно, че ще имаш едно дете, просто няма за кога да раждаш повече. И това, повтарям, се отнася до образованите българки. Така обаче се увеличава диспропорцията между тях и необразованите, малограмотните, жените извън модерността.
Колегите ми, които се обявяват за оптимисти, просто не искат да мислят по тези въпроси. Не се радвам, че прогнозата ми от 2009 г. се сбъдва, тогава казах – повишението на раждаемостта е временен, илюзорен ефект, никога няма да стигнем желаните 90 хил. бебета на година. И виждате колко бързо се върнахме на 75 хил. през 2010-та. При това някои непрекъснато забравят и си крият главата в пясъка каква е тази раждаемост. 50 % от нея е гето-раждаемост. Това не са съвременни хора, това са хора от 13 век. За да ни сравняват с Швейцария, Германия и Франция, трябва да отделят социализираните, образованите деца.
Как може да стане това, без да ни обвинят в дискриминация?
Ще ни обявят в дискриминация… Те са грешните, че ни обвиняват. Това не е дискриминация, а назоваване на фактите. За да се сравнявате с една Франция, трябва да сравните сравнимо население – френското население, което е над 8 клас, с българското население, което е над 8 клас и да видите каква е раждаемостта на едните и каква на другите. Иначе могат да ви обвинят всички в дискриминация. Въпросът е, че има цели градове, общини и райони, където хората са се върнали поради тази раждаемост в 13 век.
Някой си седи на топличко и чистичко в Европа и нека ни обвиняват. Това обаче винаги става на идеологическа основа, а ние се пържим на реалностите. После, българските и румънските цигани били лоши. Вие сега ли се сетихте, че били лоши, бе?! И ще искате да ги връщате от Франция, защото ви създават проблеми. А на нас не създават ли проблеми?!
Превръщаме се в гетото на Европа, алармират от доста време анализатори.
Те ни превръщат в гето. Западняците ни превръщат в гето, защото стимулират гетоизацията на тези общности. Те ги подхранват и подкрепят морално, за да стават още по-гето общност, вместо да вървят към измъкване от този капан.
Намаляват браковете, как се отразява това на патриархално общество като нашето. Е, хубавото последствие е, че намаляват и разводите.
Не намаляват браковете. Циганските деца се раждат без брак. И когато те са 30-40-50 % от всички раждания, някакъв показател се увеличава. И това е огромният проблем, за който НСИ мълчи, братята европейци мълчат, българската интелигенция мълчи.
При българите, образованите, социализираните слоеве също има съжителство без брак, но не е в този катастрофален размер. Пък и там бащата поема своята отговорност.
Социалните помощи за самотните майки ли са причината?
Не влизайте в обяснение, казвам ви факта. При едните е 20 % срещу 90 на сто при циганите. Затова резултатът на НСИ е 54 на сто извънбрачни деца у нас.
