Публикуваме данни на социологическата агенция „Медиана”, според които към настоящия момент ВМРО има по-големи електорални шансове от парламентарната партия РЗС. ВМРО и НДСВ са единствените партии извън Народното събрание, които имат отличим потенциален електорат. Публикуваме данните не защото показват изненадващи величини за ВМРО, а защото са показателни по отношение на броя на активните и реално развиващи дейност партии у нас.
„По-тъпо и неинтелигентно управление не е имало от 20 години насам!“
„Ами вие, умници и супер интелектуалци, какво направихте, бе! Нека сега оставим другите да работят, че да изринат вашите л…на!“
(Свободен цитат от форум в интернет – можете да откриете подобни навсякъде, където става дума за политика.)
Мнозина – и политици, и анализатори, се чудеха и продължават да се чудят на несломимия рейтинг на Бойко Борисов и ГЕРБ. Топи се фискалният резерв; сума време се отваряха някакви „тайници“, които очевидно бяха явници; „съвестни граждани“ ставаха октоподи и обратното; здравен министър се привика от разклона за Велико Търново; вицепремиер се изцепи в Брюксел, че, видите ли, ние българите сме „грешка“ на евроинтеграцията, друг пък… Изброяването може да бъде много дълго… лекари, учени, университети, неплатени отпуски, безкрайните пируети давам-не давам, вдигам-смъквам. И всичко това на фона на вършеещата криза.
Но общественото доверие към партията и Вожда оставаше неизменно високо. Е, някои се поразколебават, но огромна маса продължава да акламира – „Давай, давай, Бат’ Бойко!“
Защо? Какво е това чудо на политическото съзнание? Не е ли някаква форма на политически мазохизъм? Нищо подобно! Просто широките народни маси привидяха в ГЕРБ своята власт, „нашата власт“.
Властта на хората от народа, незнайните, вечно прецаканите, жертвите на мрака на Прехода, понадъхващите „на лук и вкиснато“… Същите, за които друг безсмъртен поет е казал: „Нощта ражда из мъртва утроба/ вековната злоба на роба/ своя пурпурен гняв – величав“. И няма значение, че нашата власт, нашите хора изглеждат малко неумели, неопитни, не в час. Това е „нашата власт“! И рейтингите летят във висините.
Именно поради тази особеност на ГЕРБ ударът, който нанесе Алексей Петров, е толкова болезнен. Стабилната и бързоразвиваща се имотност на двама от основните политически играчи на ГЕРБ (Цветанов и Андрей Иванов – шеф на софийските ГЕРБ-ери) категорично отправя към избирателите едно много ясно послание – „не са от нашите, не са от народа!“. И няма никакво значение дали законно са получени парите, дали са пестили от закуските си, или са продукт на „120 г. трудов стаж на предците“ (последното, освен всичко друго, е и подигравка именно с гневните и яростните, които не са осребрили нито стотинка не от 120 г., а 180-200 г. трудов стаж – на семейството и родителите си).
Важното е другото – преминаването отвъд, от другата страна на барикадата, при облагодетелстваните, при чуждите. Точно при тези, срещу които е насочен и всенародният гняв – величав!
Разбира се, това не означава, че избирателите на ГЕРБ още утре ще възненавидят властта и нейните представители. Ефектът ще е съвсем друг. Просто ще спрат да прощават това, което допреди прощаваха на „нашите“. „Нашата власт“ постепенно започва да се асоциира с простичкото – „властта“ и дори „тяхната власт“. И грешките, неумението, гафовете няма да се прощават.
Патосът на реториката за битката срещу мръсниците новобогаташи и оядените партократи ще звучи все по-кухо. Хората все повече ще спират да слушат и все повече ще гледат – какво се прави, какви са резултатите. Накратко, управляващите ще загубят комфорта на общественото доверие, безкритичността на избирателите, а заедно с това и медийния комфорт. Защото искат или не искат, медиите все пак трябва да вървят с масите – иначе не ги гледат, не ги слушат.
Какви са преките политически последици засега. Нищо особено драматично. Електоралният потенциал на ГЕРБ спада с 2%; гласът на „Синята коалиция“ започва да се чува по-ясно; БСП си стои на 14-15%; РЗС малко се е посъживило, но по-скоро символично; ВМРО като че също помръдва; НДСВ си е с твърдото си ядро; а сатанизираното ДПС си е пак в традиционната кондиция (давали „консултации“ – че то всички, види се, дават!). Разбира се, рейтингът на Цветан Цветанов се срива, което пък предизвиква сериозно разместване в десетката на водещите политици. (Но за това в следващия брой…)
Както се вижда – нищо особено, засега. Това, което е важно, е, че доверието към властта намалява и се заменя, ако не направо с недоверие, то поне със скепсис. Критичността нараства и ще нараства. Властта все повече ще я гледат не в устата, а в ръцете. И ще я одобряват или съдят именно по това какво прави, а не какво говори.
Казано честно, това е чудесно. Както се казваше в недалечното ни тоталитарно минало – „Да преминем от думи към дела!“. Защото в крайна сметка как ще живеем, как ще върви българското общество зависи именно от делата, а не от яростната революционна реторика.
Ореолът на „нашата власт“ помръкна. Сега властта ще трябва да се доказва просто като „тяхната“, но все пак „по-добрата власт“! Дали ще успее – предстои да видим.
Източник: „Дневен Труд“
5 ноември 2010
