Източник: Блогът на Александър Йолов, председател на младежката организация на ВМРО в София
Наскоро пътувах из районите на Южна Сърбия, простиращи се от някога българското Поморавие (в което все още българският елемент етнически и културно е много силен) чак до границата с Босна и Херцеговина при природния парк „Мокра гора”. Добре познавах районите на Западните покрайнини, Поморавието и Понишавието – често любопитството към тези земи, богати на български старини, история, култура и наши сънародници, които продължаваха да живеят там, ме беше водило по стъпките на някогашните пътешественици, описващи живота и бита на западните българи. Сега обаче щях да прекося територии, които спадаха към същинска Сърбия, простиращи се от другата страна на р. Южна Морава (някогашна Българска Морава), в които от векове битуваше сръбско население.
Честно казано, имах доста ниски очаквания спрямо тези типично селски сръбски региони. В България селата и малките градчета бяха принесени в жертва на некадърното управление на правителствата на Прехода, както и на несоциализираните наши съграждани, които се занимават предимно с тяхното доразграбване и потискането на последните останали хора, тъжните пенсионери, обречени да доизживеят своите старини, ставайки свидетели на неособено бавната смърт на Българската държава и бидейки жертви на агресията на една млада, жизнена народност с доста престъпни традиции и манталитет. Мислено бях подготвен пътуването из Сърбия да бъде сравнимо с това из България – да видя запустели ниви, дворове, изоставени къщи, заковани прозорци и барикадирани врати, разпадащи се обществени сгради, прашни пътища, осеяни с дупки, и изобщо – упадък.
Нищо подобно обаче. От мига, в който навлязохме в Шумадия, сръбските земи ни посрещнаха със стегнатост, спретнатост и кипящи от живот. Може би не както преди, но истински, пълноценен живот. Всяко късче земя бе изпънато като по конец – дали с царевица или жито, зеленчуци или плодни дръвчета, просто нямаше некултивирана територия. Можеха да се видят поддържани иригационни съоръжения, плавателни реки, малки кейчета, лодки във водоемите. Активно се работеше в открити мини, а покрай пътищата имаше фабрики и заводи, някои от времето на Югославия – и много други, които видимо бяха нови. Човек имаше чувството, че абсолютно всяка частица пространство се използва за нещо – добив, производство, строителство.
Селата и градчетата буквално кипяха от живот. Фабрики, магазини, сергии, голямо множество от хора, огромно количество местна селска и фабрична продукция, търговският живот се радва на подем дори на най-ниско ниво. В Сърбия трудно ще срещнете чужди стоки при положение, че техни еквиваленти се произвеждат в страната.
Контрастът с България в това отношение е огромен. Докато при нас много трудно може да се намери и закупи българска продукция, независимо дали става въпрос за дрехи, зеленчуци или месо, то в Сърбия има огромен избор от местна продукция, която включително залива пазарите на съседни страни от бивша Югославия като Р Македония, Черна гора, както и федеративната единица на Босна и Херцеговина Р Сръбска.
Въпреки демографската криза в Сърбия – големият брой млади хора, които до скоро напускаха държавата, поради липса на перспективи, такова силно обезлюдяване като в България никъде не се забелязва. Животът продължава да си тече. Сърбия излиза от кризата. Строи, развива, инвестира. Напредва. Първо мисли за своите, после за чуждите.
В много отношения българските политици могат да се поучат от сръбските си колеги. Разбира се – тотално отхвърляме наглата шовинистична експанзива великосръбска политика, донесла толкова нещастия на нас и на останалите балкански народи. Но що се отнася до вътрешното развитие на страната, до грижата за народа – българският политически „елит” е на милиони светлинни години.
Не е далеч времето, в което Сърбия ще започне да ни изпреварва по положителни показатели. И ще става все по-ценен международен партньор, докато същевременно България запада и бавно навлиза в период на хаос и нерешени социални и преди всичко етнически проблеми.
Когато в България говорим за демографска катастрофа, обезлюдяване, обезбългаряване – нашенските политици свиват рамене и отвръщат – навсякъде е така. Нациите се топят, селата умират. Странно, но от целия Европейски Югоизток, независимо дали става въпрос за Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания или която и да е друга държава, съпоставима с нашата, подобни тенденции не се забелязват. Тези страни уверено правят своите крачки напред, а народите им са тръгнали по пътя на благоденствието. И това човек трябва да го види с очите си. Защото буквално нашата страна живее на стари лаври, а народът ни първосигнално се залъгва, че сме по-добри от другите. Бяхме. Това е постоянно състезание. Забавиш ли оборотите – останалите започват да те изпреварват.
Така че – учете, творете, работете, създавайте, изграждайте, борете се за реализиране на своите виждания. Без богата духовна и материална култура – нацията ни е обречена да бъде вечният догонващ или без да ви звучи патетично – дори на изчезване.
29 юли 2012
