Цинизъм е по време на криза българският данъкоплатец да плаща по 50 и нагоре милиона лв. за политически партии. Това не ги прави нито по-отговорни, нито по-честни към избирателите. Този цитат на председателя на ВМРО Красимир Каракачанов използва в анализа си Цветана Георгиева за „Уеб кафе“. Какви са позициите на извънпарламентарните партии и какви заявки направиха те вижте тук:
Колкото – толкова. Така от „Глас народен“ ни отговориха на въпроса за какво ще харчат партийна си субсидия. Схемата наистина е проста – колкото по-силна е партията, толкова по-сочна е държавната хранилка. Подобна закономерност обаче липсва при другия съществен въпрос – дали след изборите партиите ще запретнат ръкави за работа или само ще потриват ръце за свежите пари, с които ще ги възнаградим.
Добре известно е, че всяка партия, преодоляла минимума от 1% на вота, ще получи от държавата, тоест – джоба на данъкоплатеца, по 12 лв. на глас, за да осребрява съществуването си до следващото явяване пред урните. Колкото повече, толкова повече – особено за онези, които вече разиграват до дъно фантазията си в най-новото шоу на страната – Народното събрание.
На 12 май повод за радост имаха още шест партии – НФСБ, ВМРО, „Лидер“, „Глас Народен“, РЗС и „България на гражданите“. ДСБ и СДС загубиха държавната издръжка, тъй като се явиха в коалиции. Оферта, която никак не е за изпускане, защото можеше да им докара по някой друг милион на година.
На тези избори гласувахме не само за политически, но и за откровено инвестиционни проекти – явяваш се, печелиш малко, но достатъчно гласове, за да увиснеш на врата на държава, след което четири години си траеш, тъй като си достатъчно невзрачен на политическия небосклон, за да искат твоето или на братовчедите ти мнение.
Храни партия да те лае
„Цинизъм е по време на криза българският данъкоплатец да плаща по 50 и нагоре милиона лв за политически партии. Това не ги прави нито по-отговорни, нито по-честни към избирателите“, казва лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, цитирайки миналогодишни данни. Тази „нахална“ схема създава неравнопоставеност между малките и големите играчи на политическата сцена.
От ВМРО вече предложиха държавната субсидия да бъде отменена, защото „партия означава доброволна организация от хора – не, защото някой ще им дава заплата, а защото вярват в обща кауза“. Ценностите обаче не са това, което бяха.
Някои партии, твърди Каракачанов, използват държавното подпомагане за разточителни разходи, екскурзии и за купуване на гласове. Законът урежда и други начини за финансиране на политическите субекти, сред които членски внос и дарения, така че е напълно възможно субсидията да се премахне, убеден е той.
Според лидера на РЗС Яне Янев издръжката само с дарения ще направи партиите още по-корумпирани и зависими от бизнеса. „Който говори срещу държавната субсидия, значи си е осигурил олигархичен субект да го спонсорира и иска да удари истинските партии“, твърди Янев.
С това не е съгласен Тома Биков от „България на гражданите“: „Мисля, че е добре партиите да получават държавна субсидия, за да имат възможност да бъдат финансово независими. Друг е въпросът, че субсидиите, които се дават в момента, са прекалено големи и дразнят хората“. На негова страна е и популярното мнение, че държавата на практика гарантира наличието на опозиция.
„Важно е също така, че нерядко тези пари се използват за лично облагодетелстване или за купуване на гласове, а не за обучения и развитие на политически идеи. Сигурен съм, че нашата субсидия ще се харчи по предназначение и с нейна помощ ще можем да разгърнем потенциала си като политическа сила“, допълва Тома Биков.
Пари срещу действия
„Парите на партиите трябва да идват от светли източници, а не от сивия сектор. Най-светлият източник е републиканският бюджет. Друг въпрос е как да се регулират субсидиите, за да има и друг критерий, освен брой получени гласове на последните парламентарни избори“, изтъква Яне Янев, чиято партия вече предложи ликвидация на партиите – фантоми.
Това може да стане чрез въвеждане на допълнителни изисквания, чрез които политическите субекти да докажат, че функционират наистина, а не фиктивно, както и на таван върху размера на финансирането.
Решихме да попитаме малките партии, които останаха извън парламента, какво ще правят със свежия приток на пари и какви цели си поставят в следващите три месеца и една година. Все пак, данъкоплатците имат право да знаят.
На практика те не могат пълноценно да участват в политическия процес, но пък имат полезни ходове. Протестите и събирането на подписки – било за референдум, било за промени във властта – са най-основните им оръжия. И смятат да ги използват.
Първите три месеца
ВМРО ще продължи да се бори с монополите и високите сметки, а лидерът й Красимир Каракачанов ще продължи да залага на протестите срещу трите ЕРП-та. „Наш приоритет е развалянето на договорите с тези три дружества, както и икономически санкции за тях. Не национализация, защото иначе държавата трябва да им изплати дяловете по пазарни цени, което би било двойно ограбване на народа. Национализацията е само прах в очите“, казва той.
Подобни са и намеренията на „Лидер“, които твърдят, че се борят за либерализиране на пазара на електрическа енергия у нас.
РЗС пък събира подписка за касиране на изборите в София, където ДПС спечели за първи път три депутатски мандата. Това, според Янев, е нечестно заради манипулация с прибавени 51 000 гласа от Турция.
Другата краткосрочна цел на партията звучи така: „Да изобличи новата „тройна коалиция“ – БСП, ДПС и „Атака“, защото това е коалиция на подменения вот“. Янев обещава да направи нужното, за да се чуе по света и у нас, че ни управлява „протурско правителство на БСП, скрепено с купен вот от една антифашитска партия“.
„Глас народен“ продължава с изграждане на местни структури и – поради големия зрителски интерес – с приемане на нови членове. Не крият, че много членки също напират към редиците им.
„В следващите месеци ще представим подробно програмата на „Глас народен“ и конкретните цели, които си поставя. Приоритет в програмата ни са образование, наука и култура, програма за развитие на спорта, икономика, здравеопазване“, допълват от партията на Светльо Витков.
Вътрешнопартийните дела са задача №1 и пред „България на гражданите“, след като Меглена Кунева подаде оставка след изборите. „Лично аз ще работя за това г-жа Кунева да продължи да бъде лидер. Мисля, че тя има в себе си голям политически потенциал, който не е използван от обществото. Ще бъде истинска глупост да се лишим от най-европейския си политик“, обяснява Биков.
Поглед в бъдещето
В „България на гражданите“ започва сериозен разговор заради поражението на 12 май, който ще е и началната фаза на подготовката за следващите избори. „Това ще се случи след като свикаме нашето Национално събрание, което трябва да избере нов Национален съвет. Паралелно с това ще имаме Общински събрания. Средносрочната ни цел са следващите избори. Ако няма предсрочни парламентарни избори, това ще бъдат изборите за Европейски парламент. Надявам се, че ще имаме готовност да бъдем представени в тази важна за Европа институция“, коментира Тома Биков.
ВМРО ще преследва стратегията си „България 2050″ за стимулиране на раждаемостта и справяне с демографската криза. Сред предложенията им влиза и т.нар. образована раждаемост, която ще насърчава двудетния модел при хората с над средно образование.
РЗС пък има един основен лайтмотив – свикване на Велико Народно събрание и приемане на нова Конституция, с която да се сложи край на прехода.
Малките партии със сигурност ще напомнят за себе си в очертаващото се горещо политическо лято у нас. Изборният тираж им донесе финансова печалба. От начина, по който ще я използват, ще разберем имат ли шанс за нещо повече. Колкото до модела на субсидиране на партиите, той е прекалено далечна цел за евентуална промяна. Толкова.
