Източник: в. „Сега“
Автор: Димитър Димитров, бивш банков директор
ГЕРБ се опитва да пробие банковата тайна и търпението на българите
Някой разбра ли в крайна сметка защо от 1 януари доходите по срочните спестявания на българските граждани ще се облагат? От гледна точка на държавата може би е било наложително да се щипне от заделените бели пари за черни дни на гражданите. Но все пак кой е държавата – ние или Дянков, и кой обясни на хората защо е необходимо да се облагат доходите от лихви? И защо точно сега?
Някой се опита да обясни – дори не помня вече кой, че данък лихва е важен, защото трябва да допринесе за плащането на повишените (с 5-10 лева) пенсии догодина. А ако бюджетът все пак се окаже притеснен, тогава Дянков пак ли ще вдигне някой данък? Чуха се и други тълкувания – че облагането на доходите от спестявания цели налагане на някаква „социална справедливост“ чрез прехвърляне на тежест върху по-състоятелните слоеве на обществото. Но ако мярката е замислена като социална, защо тогава няма праг (например за депозити до 5000 лева да няма облагане на лихвите)? Без праг данък лихви ще засегне и хора, които буквално са късали от хляба си, за да заделят някой лев в банка.
Мерна се още едно обяснение – също със съмнителна логика
Целта била данъкът да принуди спестителите да извадят авоарите си от банките и да ги инвестират и така да извадят икономиката на България от депресията. Та нали ако средата беше благоприятна, хората нямаше да спестяват пари, а сами щяха да ги влагат – и в потребление, и в разни бизнес начинания. Едва ли в Министерството на финансите и в правителството някой си прави илюзии, че точно данъкът ще извади на икономическата сцена големите авоари от банките. А може би дълбоката мисъл е да се раздвижат „замразените“ пари на обикновените хора – малки поотделно, но огромна сума, ако ги разглеждаме заедно. Ясно е, че няма как да стане – по време на криза, при увеличаваща се безработица и при несигурност какво ще се случи утре. От друга страна, управляващите едва ли искат българите да си държат парите в дюшеците, за да не плащат данък.
Всички горни допускания за смисъла на данък лихва се сблъскват с обикновената икономическа логика. Но, както е казал великият Шерлок Холмс, като елиминираме всички вероятности, каквото и да остане, колкото и невероятно да е, то трябва да е истината. Какви са другите невероятности в нашия случай? Има поне още две. Едната е, че ГЕРБ се опитва да измери границите на издръжливост на българина. Другата е, че пробва да пробие банковата тайна. Защото през данъка върху лихвите данъчните ще могат по всяко време да правят проверки или ревизии и да изискват всякаква информация за конкретни лица и за конкретните им влогове.
Поне на този етап няма разписана специална процедура как да си върнем надвзетия данък при грешки. А грешките са неизбежни, защото, както се разбра, банките ще удържат 10 % от дохода при изтичането на всеки срочен депозит, но ще внасят удържания данък накуп веднъж месечно. Ами ако нещо се обърка? Ако НАП ви обвини, че криете данъци? Или пък софтуерът на банката нещо е оплел и са ви надвзели данък? Можете да върнете надвзетото, но по общия ред, което е дълга и тромава процедура. Данъкоплатецът ще трябва да декларира всичките си депозити и лихви, да направи копия на договорите си, да се снабди с извлечения от банката и т.н. Е, някой ден може и да си върне неправилно удържаните пари, но вече ще е похарчил в повече за хартии, разходки и загубено време.
Има и още нещо притеснително
Банката ще трябва да оказва съдействие, като разрешава достъп – без наше знание и съгласие! – до сметките ни при проверка или ревизия за установяване на точния размер на данъка. Става съвсем лесно да се правят избирателни ревизии за проникване в банковите тайни на неудобни на властта. Ако ви звучи като „теория на конспирацията“, припомнете си, че още през лятото правителството на Бойко Борисов внесе в Народното събрание проект за промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Проектът предвиждаше банките да поставят под особено наблюдение всички необичайно големи сделки (над 10 000 за кеш и над 30 000 лв. за банкови операции). В него бе записано, че предоставянето на информация не може да бъде ограничавано по съображения за банкова или търговска тайна. Това по пътя на логиката води към подозрение, че същинска и основна цел на промените в закона е докопване до банковата тайна без съдебно решение. Проектът задължаваше банките да наострят сетива и при сложни сделки. Какво е сложна сделка, е сложен въпрос, на който само ДАНС може да отговори. Опитите на управляващите да превърнат банките в сътрудници на ДАНС се провалиха – поне засега. Впечатлени от обществените реакции, депутатите не одобриха исканите от правителството поправки. Но данък лихва след броени дни ще е факт и тогава на НАП ще й е далеч по-лесно да наднича в банковите сметки под предлог, че данъчната ревизия го налага.
Другата невероятност е опит за тестване на търпението ни – ГЕРБ, изглежда, умира да разбере колко експерименти можем да изтърпим – с нови данъци, зелени зони, нови такси, забрани за пушене и други подобни.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
ВМРО: Повеждаме протеста срещу данък върху спестяванията
От днес – данък лихва, а от утре може и данък загуба да ни сложат
