Председателят на младежката организация на ВМРО в Плевен Любослав Тодоров е следващият наш член, който представяме в поредицата „Млади патриоти“.
– Здравей! Разкажи ни повече за себе си.
– На 23 години съм и съм роден във Плевен във православно християнско семейство уважаващо българския бит. Отгледан съм в среда, в която българските традиции заемаха особено място в ежедневния ни живот.След последното ми завръщане от чужбина, когато открих, че единствената страна в света, където не съм чужденец и където мога да се чувствам духовно удовлетворен, е България. Временно безработен съм, което от своя страна ми позволява повече време да се занимавам с каузата на ВМРО. Завършил съм електрообзавеждане на транспортната техника в ПГТ „Проф. Цветан Лазаров“ в родния ми град. Важните неща за мен всички онези, без които животът ми би бил невъзможен, са семейството, приятелите ми,каузата, с която се занимавам вече 6 години, с една дума – щастието. Свободното си време го отдавам на приятелите ми, понякога оставам сам и гледам някой добър филм, а най-често предпочитам да прочета някоя патриотична книга или някой от световните „бестселъри“.
– Защо реши да членуваш във ВМРО?
– Това е един доста труден въпрос. Лично аз не мога да определя преломния момент, в който съм решил да членувам във ВМРО. Може би, защото не съществува такъв. Гледам на ВМРО не като членство в определена организация или етап от живота, а като продължение на моя живот и това, че съм официално член на ВМРО от 2007 година, е само една формалност. Аз се считам за член на Организацията по рождение, защото съм роден и съм израснал с идеите на ВМРО. За мен ВМРО е дълг, почит и отдаденост към България и всички, които са дали живота си за нея.
– Според теб, какво е да си патриот в днешно време?
– Днес много хора бъркат патриотизма с фашизма, но аз ще се основа на казаното от А. Айнщайн – „само човешката простотия и Дон Кихот са вечни“. Реално погледнато всички наши революционери от Опълченците на Шипка, през Васил Левски и всички дейци от ВМРО през годините до днес са били Дон Кихот за своето време. Хората са смятали, че тяхната кауза и идея са невъзможни, но ние днес сме убедени в противното, а именно – те са нашите герои, че невъзможни неща няма и човек трябва да се бори за идеалите докато е жив или със залог собствения живот. Да си патриот не означава да казваш само думата патриот и да консумираш пасивно от обществото, а тъкмо противното – да бъдеш активен участник и градител на съвременното общество, допринасящ за неговото развитие не еднократно, а всеки ден до края на живота си.
– Как виждаш България след 10 години?
– България след 10 години я виждам като страна, в която българинът е горд, че живее. Виждам я като страна на нивото на другите европейски страни във всеки един аспект. Виждам я като страна, в която цари демокрацията. Виждам я като страна, в която радикализмът и фундаментализмът на верско, етническо,социално или всяко друго поле са изкоренени. Виждам я като страна независима енергийно, политически и социално! Виждам я като суверенна държава със вътрешна сигурност. Виждам я като Майка, а не като Мащеха на българите по света. Като онова нещо, което обединява духовно и териториално всички онези, които гордо носят в сърцето си думата българин.
– Какво е твоето послание към младите?
– Младите съветвам да се обичат, да обичат семействата си, защото човек, който не обича семейството си и ближния, няма как да обича Родината си! Съветвам да не задават въпроса: Какво ни е дала държавата? А да се запитат те какво са дали или какво могат да дадат на България! Съветвам ги да направят всичко възможно да останат в България, защото само тук са свои на своето, сиреч не са чужденци. На братята в поробените ни територии им пожелавам много здраве, сила и Бог да ги закриля в удържането и опазването на българския дух в тях и техните семейства, защото за нас българите в свободна България българщината е даденост, а за тях тя е борба! Съветвам младите българи навсякъде да се борят и опазват българщината и да я предадат на децата си по-добра отколкото са я заварили, защото както е казал Дякона: „По делата ни ще съдят“.
