Красимир Богданов – общински съветник от ВМРО
Вече няколко години живеем в „Десетилетието на ромското включване”. А може би по-правилно е да наречем последните 20 години в България – голямото ромско изключване.
По традиция българинът е подозрителен към всичко идващо от запад. Така е и с европейските директиви. И как да не е така? След като страните от Европейския съюз приемаха цигани (на повечето европейски езици се наричат така) = роми с презумцията, че в България се нарушават човешките им права, а нас ни подтикваха да ги интегрираме. Сега ни ги връщат обратно. И после: ние сме нетолерантни. Е как да сме: големите градове се гетоизираха. Тези гета се превърнаха в своеобразна държава в държавата, със свои собствени правила. Там законите не важат. Сметки не се плащат. Децата не ходят на училище. За хигиенни и здравни норми, въобще не може да се говори. Развъдници са на зарази, наркомания и престъпност.
Не e по-приветлива картината в селата. Те се обезлюдиха и там останаха предимно възрастни отрудени хора, които вместо да дочакат спокойно старините си, са подложени на непрекъснат цигански тормоз (кражби, заплахи, шум, опустошаване на замеделската продукция и др.).
Наред с ужасяващата демографска катастрофа (за 20 г. България е намаляла с 2 млн. души), циганският проблем е един от най-сериозните. А българското общество, залутано в дребни спорове, медиjни заблуди и евтини зрелища, не обръща внимание на това. За политиците е ясно. Те имат полза от това статукво – хиляди неграмотни и оскотели гласоподаватели, които се продават за пакет брашно или две кебапчета. Накъде по-добре от това: с „мижави” средства да реализираш поредния мутренско-политически проект. А проблемите се задълбочават и вземат застрашителни размери.
От другата страна пък различни ултрадесни и неофашистки формации, попрочели нещо от настолните книги на нацизма, говорят за „чистота” и „сапун”. А дори хора със сериозни познания по демографските и етническите въпроси, обикновено се задоволяват с констатации, които отдавна са ясни на всички.
Та сред безхаберието и ксенофобията, една особена група „филантропи” се зае с разрешаването на циганският въпрос. Те се изказват за „интеграция” и „включване”. Обиждат се от етнонима „циганин”. Плюят България. Заплашват с международни съдилища. Тях ги свързва един много силен обединяващ фактор – парите. Ромското включване се случи. Но само за тях. Умножиха се палатите и мерцедесите на циганските барони и псевдозащитниците на човешките права.
Какъв е реалният резултат от „включването”? Колко цигани получиха образование? Колко здравни програми бяха реализирани? Колко къщи бяха построени? Колко души започнаха работа? Николко, или съпоставено с колосалните средства, обидно малко!
Сега берем плодовете от „разумната” ни политика по отношение на малцинствата от 10 ноември насам (пък и преди това). Има истини, които не подлежат на коментар. Всички основополагащи документи в международното право, говорят за индивидуални, а не за групови права. Всеки нарушител на закона отговаря за своите действия. Не може да съществуват партии на етническа и верска основа. Малцинствата трябва да реализират политическото си представителство чрез българските политически партии. Както свободата, вероизповеданието и майчиният език са изконни човешки права, така и плащането на данъци, сметки за консумирани вода, електричество, здравно осигуряване, изпращане децата на училище, са изконни задължения. Задължения към държавата, гражданин на която си.
Когато ти не си лоялен към държавата, защо тя да е лоялна към теб? Защо да имаш избирателни права, право на социални помощи, детски и т.н., когато не изпълняваш задълженията си? Преди години имаше жителство. Премахването му доведе до създаването на гета. Толкова ли репресивно е да кажеш, че жител на този град може да е човек, които има месторабота, адрес, или учебно заведение в което е редовно приет?
Очевидно, само с приказки не става. Това са административни мерки, но е дошъл моментът нещо да се направи. Иначе ще има обществен взрив. И с разрешаването на проблема трябва да се заеме българската държава, а не някои отвън или измислени фондации. Процесът, разбира се, не е едностранен. Ясно е, че към циганите трябва да има специален подход. Държавата трябва да създаде подходящи условия за труд (връщане към селското стопанство, както едно време, дори и чрез създаване на държавни стопанства – държавна и общинска земя има достатъчно), здравеопазване, образование, ограмотяване на възрастните, повишаване на културното ниво (да се намери балансът между традициите им и приобщаването към българските ценности). Само съчетанието на тези мерки може да донесе резултат.
Иначе, алтернативата е ясна: раздирана от етнически конфликти България и налагане на косовския модел.
18 септември 2010
