Текст от блога на заместник-председателят на ВМРО Костадин Костадинов
„За да не се създава съблазън и смущение в обществото“ и „в светлината на светата православна традиция“ Светият синод на Светата българска православна църква узакони титлата „архонт“. До вчера тази титла, ако въобще можем да я наречем така, не фигурираше в списъка с награди, постове и отличия, които БПЦ раздава за особени заслуги към православното християнство у нас. Обаче тя вече е факт и предстои да се направи и специален регламент за даването на това „отличие“.
Сега е редно да си зададем няколко въпроса. Първо, след като досега такова нещо в нашата църква нямаше, на какво основание владици от синода архонтисаха Слави Бинев, Мелик Пашаев и Петър Манджуков (последният буквално преди дни)? Второ, след като досега е нямало регламент за раздаването на архонтските титли ще ги върнат ли настоящите носители? Трето, тъй като с решение от 2007 г. Светия синод обяви титлата за незаконна, раздаването и от Галактион Старозагорски, и от Николай Пловдивски не е ли нарушение на църковния канон, сиреч престъпление? Четвърто, ще пише ли в регламента колко точно струва титлата, или иначе казано, колко пари трябва да се дадат в дарение на църквата, за да архонтяса поредния оръжеен бос или сводник? Манджуков, както разбрахме, дарил 1 млн. лв., но дали това е долна граница, може ли да се даде по-малко и колко точно, не стана ясно.
Нещо друго. Едва ли има много хора, които си дават сметка за това, но тази титла е изключително унизителна за нашата църква. Тя е гръцка, още по-точно фанариотска и най-вече византийска. Може би владиците, улисани в ежедневните грижи и курбани са забравили чий паметник стои пред синода в София, но ще напомня, че там на една плоча са тримата първоборци за българската църковна независимост, извоювана именно от Вселенската фанариотска патриаршия. Ако стане от гроба Иларион Макариополски, известен със своя лют нрав, балканджийска избухливост и непримирима българщина, от сградата срещу катедралата „Александър Невски“ ще хвърчат раса на парцали и митрополитски бради на фандъци. 140 години след като църквата ни стана независима днешните гъркомани в нея лека-полека я тласкат отново към Фенер с цялата му архонтска, деспотска, краторска и прочие мухлясала гръко-византийска измет.
Архонтясването на църквата е само последният щрих от картината на общия упадък на тази институция, призвана да ръководи и наставлява духовно и национално българския народ. С узаконяването на симонията владиците се оляха окончателно и безвъзвратно. Щом църквата вече не е на народа, а на дебелооки, дебеловрати и дебелогуши владици и архонти, явно е настъпило време за нова църковно-народна борба.
16 юни 2012
