Текст от рубриката „Турция разбулена”
Източник: Е-вестник
Европейската перспектива на Турция изглежда е изпаднала в мътните води на съмнението. Посланията от Европа бяха изразени от първия й вестител Никола Саркози.
Разбираме геополитическата важност на Турция, но държа да се знае, че статутът на привилегировани отношения е много по-добър от пълноправното членство, каза за сетен път Саркози, ден преди светкавичната си визита в Анкара на 25 февруари.
Само четири часа продължи престоят на Саркози в Турция в качеството му на председател на Г-20, но френският президент не престана да повтаря това, с цел да избегне евентуални недоразумения от страна на турското ръководство по време на кратката си среща с него.
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган не скри недоволството си от кратката работна визита на Саркози в това му качество, като предупредително размени ръкостискания с френския президент отвисоко, от стълбите, и от разстояние около метър и половина, “очевидно от предизборни съображения”, коментираха турските медии.
Предупредителен и даже строг бе и президентът Гюл към Саркози на разговорите с него на четири очи, писа в статия в. “Хюриет”. Трябва да ви кажа, че блокирането на преговорите от страна на Франция засенчва двустранното сътрудничество в много други сектори, казват, че е казал Гюл, който припомнил, че когато чичото на Саркози е живял в Солун, градът е бил турски.
Познавайки историята на вашето семейство, би могло да се очаква, че Вие сте по-близо до идеята за една Турция, принадлежаща към Европа, допълнил той.
Това обаче не довело до промяна в поведението на Саркози. Ще претегля нещата, за да оценя обстановката в Берлин и Брюксел, вероятно е мислел Ердоган в трескавата си подготовка около пътуванията си до Берлин и Брюксел.
За три години турският премиер за втори път бе избрал да говори на голям стадион, за да се обърне към своите сънародници в Германия. На 11 февруари 2008 г. той се появи на стадиона в Кьолн със своята съпруга Емине.
В критичен тон Ердоган се обърна към 20 хиляди свои сънародници, като ги призова да се отличават от другите в Германия. Тогава все още бушуваше конфликтът с генералите, а за Ердоган и неговата партия имаше опасност да бъдат поставени извън закона от Конституционния съд на Турция.
Турският премиер обаче не се поколеба да се покаже в “султанска светлина”. Няколко месеца по-късно той спечели битката и бе първият политически ръководител, който не бе поставен извън закона от генералите. Този път Ердоган се обърна отново към “своите хора” на стадион в Дюселдорф. “Тук съм, за да разберете, че не сте сами”, каза той.
Митингът бе голям, а ентусиазмът на множеството подобаващ. Ердоган, както и канцлерът Меркел в следващите месеци, пък и Саркози през 2012 г., са изправени пред критична изборна надпревара. В Турция тя е през юни. В Германия Ердоган призова своите сънародници да учат децата си първо на майчиния им език, а след това на германски.
Анализатори предрекоха, че това поведение на Ердоган няма да му донесе нищо добро за европейския присъединителен процес на Турция. Всичко това обаче се случваше в момент, когато Ердоган се готвеше да пътува до Брюксел. Смъртта на Ербакан обаче осуети неговото пътуване и той остави настрана столицата на ЕС, както и срещите си с Барозу и Ван Ромпой, за да присъства на погребението на бащата на политическия ислям.
На този фон Либия гори, арабският свят преминава през втората голяма фаза на своята революция, а Турция на Ердоган слага на кантара възникналите ситуации, като се придържа стриктно към неоосманския си блян за Близкия изток.
В същото време Европа, изправена пред огромни размирици в Близкия изток, мисли къде да са нейните граници. Валери Жискар Д’ Естен бе казал, че границите на Европа е невъзможно да бъдат в Азия, имайки предвид турското членство.
