В памет на Владо „Шофьора“ Черноземски, (19.X.1897-9.X.1934)
Източник: „Помним ли“
Автор: Елвира Николова, Младежка организация ВМРО – София
Смисълът на историческата памет е да се учим от миналото. Българите обичат своите герои. От обикновения овчар до висшия офицер, от неопитния младеж до порасналия мъж – всеки е оставил своята важна следа в борбата за свобода, независимост и обединение на Отечеството.
Ако те – нашите предци – не се бяха родили такива и не се бяха саможертвали, България нямаше да има. Нас нямаше да ни има и нищо нямаше да е такова, каквото е. Срамота е, че хората днес пропиляват наследството, миналото, бъдещето, подарено ни с цената на толкова много мъка, кръв, смърт и себеотрицание.
И колкото и да се мъчат всички да ни втълпят колко глупав, прост, мързелив и нещастен народ сме, това никога няма да бъде истина. Защото геройското, красивото, висшите добродетели и високият морал винаги стоят над низкото, грозното, страха и предателството, побеждават го, помитат го, стига да има кой да помни всичко това, да предава нататък и да служи за пример на останалите.
Някога да си българин е означавало да си горд, смел, прям, честен, извисен в разбиранията си, последователен в действията си, обичащ народа и родината си. Тогава хората са умирали, за да имат правото да се завърнат свободни в България, а днес бягат, за да се махнат живи от нея…
Така че да знаем какво е било преди, какъв човек е българинът, събирайки всяка история, всяка случка, материализирайки в нас самите образа на онова, което тече в кръвта ни, записвайки и запомняйки всяко щастие, всяка драма, всяко начало и всеки край, това е най-ценният урок, който можем да научим и от който да се водим в разбиранията си за това какъв трябва да бъде пълноценният и достоен живот.
И когато говорим за героизъм и истинска българщина винаги се сещаме най-първо македонските българи. Водите на изстрадалия Вардар пеят песни за тях, тяхната самоотверженост и техните подвизи – от мъченията в тъмниците до въстанията в горите и атентатите по улиците…
И докато историите на множество от нашите македонски страдалци и мъченици остават скрити в семейните снимки и в домовете на техните наследници, за Величко Керин от село Каменица, Велинградско, знае целият свят. С македонско потекло или без, той отдава живота си на идеала за свободна и независима Македония.
Владо Черноземски.
Терорист номер едно в Европа.
А всъщност – български революционер.
Избран да изпълни назначената от ВМРО смъртна присъда на сръбския крал Александър I Караджорджевич, най-големия враг на всичко българско и не-сръбско.
Владо Шофьора, участвал в Първата световна война, става член на ВМРО на 25 години, веднага става четник в Щипско и участва в множество сблъсъци и борби срещу сръбски части. За две години успява да се докаже като непоколебим и целеустремен радетел за делото и е извикан лично от Тодор Александров в София, където пък става много близък на Иван Михайлов.
Владо Черноземски е от хората, които веднъж поели по един път, не правят обратни завои. По онова време – както всякога, всъщност – светът бил напълно сляп за зверствата, които сърбите и гърците извършвали над македонското население в границите на държавите си. Времената са кървави и мътни…
Един път Владо Черноземски предлага да се самовзриви пред сградата на Обществото на народите в Женева. Тогава скандалът би бил още по-голям. Звучи страшно, фанатично, невъобразимо, толкова мъка и скръб е имало сред населението и Владо Черноземски е бил един от хората, казали “край” на всичко това.
От 1928 г. ВМРО започва да действа съвместно с хърватските борци за независимост. Нашите български дейци заминават за Хърватско да учат хърватите на саможертва и бойни умения като сам Владо става ръководител на бойна част в качеството си на всепризнат и невероятно точен и безпогрешен стрелец.
Българи, хървати, словенци, албанци… хиляди хора, изтезавани, измъчвани, убивани, гаврени, третирани като животни, без свобода на словото, печата, право на собствена религия, език, народност, живеещи в болести, без достойнство и право да се самоопределят, както пожелаят…
Самият Крал Александър е ужасяваща и грозна личност. Срещу него често са извършвани неуспешни атентати. На 9.X.1934, на пристанището в Марсилия е посрещнат от френския министър на външните работи Луи Барту, тържествено и със сърдечни поздравления. Този ден сръбско-френският съюз завършва не с една, а с две смърти…
Кралство Югославия, създадено след Първата световна война, е машина за смърт и извращения. Александър – невиждан тиранин, посрещнат от българите в Скопие като освободител, ударил шамар на малко момиченце, което попитал “Каква си ти?”, на отговора й “Българка”. Велимир Прелич става негов наместник в скопско… и по-късно е екзекутиран от Мара Бунева.
Владо Черноземски изпълнява и други смъртни присъди – храднокръвно и безмилостно. Осъден е на смърт, успява да избяга, убива още веднъж, казвайки, че изпълнява “тежкия си дълг на революционер, член на ВМРО, която се бори за свободата на македонските българи“.
Организацията по обявения за атентат №1 в Марсилия е дълга и прецизна. Откликът след извършването му – голям, свиква се среща на ОН, Югославия обвинява Унгария и Италия, понеже тези страни дават убежище на хърватските усташи. Чувствата са смесени, но актът е наречен “патриотичен”.
По време на живота си Владо Шофьора е тайнствена личност. Малко се знае за него, самият той разпространява грешна информация за себе си – това е мътно време на потайности, планове, кроежи и конспирации.
Наричат го “Терорист №1 в Европа“, а целият му живот минава под вярата в свещения надпис, татуиран на ръката – “ВМРО – свобода или смърт“. Погребан в безименен марсилски гроб, ала името му знаят всички по света… днес ние го назоваваме с една-единствена дума – “герой”, а делото му – “подвиг”.
Някога патриотите са се опасвали с бомби и са вървели смело по улиците, за да защитят правото да се наричат “българи”. Дали ако видят какво е останало от тяхната България днес, биха продължили да се борят за народното дело? Само че този път не срещу сърбите, а срещу собствената си плът и кръв.
Не бива никога да забравяме откъде сме тръгнали и борбата ни срещу саморазрушението не бива никога да спира. В противен случай би се оказало, че Владо Черноземски, както и хилядите други българи, участвали в борбите за национално обединение, са загинали нахалост, вярвайки в един празен и отдавна забравен идеал.
14 октомври 2012
