За трета поредна година се проведе възпоменателно факелно шествие за отбелязване на 136 годишнината от избиването на над 14 500 българи християни от турци и други мюсюлмани в Стара Загора. Пред „Мавзолей-Костница–19 юли 1877 година“ родолюбивите българи поднесоха венци и цветя в знак на преклонение пред паметта на жертвите.
Инициативата е на младежката местна организация СНЦ „Вярност“, която развива активна патриотична дейност в Стара Загора.
През 2012 г. се включиха в мероприятието, сред които бяха заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки и членове на Организацията. Тогава те сведоха глави, за да почетат паметта на жертвите на непризнатия геноцид над старозагорци.
Публикуваме тематична статия от страницата на СНЦ „Вярност“:
ЗНАЕМ И ПОМНИМ
На 19, 20, 21 юли 1877 г. в град Стара Загора и околностите му се случва нещо, което излиза от границите на цивилизоваността и преминава в сферата на брутализма и анормалното човешко поведение.
Говорим за онези дни, когато преди 136 г. на десетки хиляди българи – наши майки, бащи, братя и сестри, баби и дядовци е отнет живота по – най зверски и жесток начин. В историята е записано, че всички тези убийства и всякакви други мъчения са извършени от човешки същества. Но делата, които са сторили по никакъв начин не оправдават това твърдение.
Нека е ясно на всички нещо, което се премълчава или на което му се отделя незначително внимание. Всичко това е извършено от черкези, башибозуци, арнаути и турци. Да, НИЕ няма да мълчим пред лицето на истината, защото тези гадости неприлични и непривични за нормално човешко същество са извършвани именно от тях.
Но, какво толкова е станало през тези дни?… През тези дни десетки хиляди български мъже, жени, деца и старци са застрелвани, бесени, клани, одирани живи, след което кожата им се напълвала със слама и се закачала да виси по дърветата. Още, мозъците на някои са били човъркани с клечка, на други са рязани парчета месо от телата им. Трети били разпъвани на кръст и за подигравка с нашата вяра, и със смъртта на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. На други запалвали гърдите и върху тях варили кафе.
Българските жени и момичета пък били изнасилвани по-най жесток начин по няколко пъти от няколко различни…трудно е да се опише, че са били хора. Има данни, че се изнасилвани дори момичета на по 14 годишна възраст. На бременните български жени са разпаряли коремите и вадили неродените им рожби. Много от момичетата били събличани и карани да играят голи хоро, след, което били изнасилвани, а след като са обезчестявали и поругавали всяка българска жена, до която се били докопали турците изколвали и тях. Безчет е броя пък на онези наши майки и сестри, които са завличани в робство за да красят дома на някой турски бей.
Тук е мястото да споменем и за още един от многото славни подвизи – геройската защита на Стара Загора от II-ра бригада на III-дружина на българското опълчение начело с подполковник Павел Калитин, който с цената на живота си спасява Самарското знаме от плен – първото бойно знаме на бъдещата българска армия.
Но, все пак НИЕ имаме дълг към Отечеството си. Дълг, който ще изпълним въпреки всичко и всички опити да ни се попречи, защото годините и недоброжелателите няма да успеят да пречупят волята ни. Няма да изтрият спомена за нашите деди, и никой да не мисли, че свободата ни бе дадена даром. Защото свободата, на която се радваме ние днес бе купена с живота на десетките хиляди знайни и незнайни българи.
Всеки един загубен живот тогава значеше един спечелен днес!
