Председателят на Сдружението на българските футболни привърженици Елена Ваташка, изпрати писмо до Народното събрание (НС) и представителството на Европейската комисия (ЕК) в България в защита на момчетата от Сандански.
Николай Йовев, Стоян Ставрев, Васил Георгиев и Александър Ангов са обвинени за поставянето на бомба пред офиса на Евророма в Сандански преди една година.
Изразявам пред Вас голямото си безпокойство и възмущение за начина, по който бяха арестувани и как протича съдебния процес срещу четирима симпатизанти на организация, която представлявам, пише Ваташка.
Заради техните патриотични убеждения, обвинените са жертва на скалъпен съдебен процес и на груби нарушения в процесуално-следствените действия – форма на политическа репресия на органи на държавата, добавя тя.
Председателката на обществената организация се обръща към Народното събрание и ЕК в България с молба за проверка по този драстичен случай, в който счита, че са нарушени граждански и човешки права.
Целият текст на писмото може да прочетете тук:
Писмо от Сдружението на българските футболни привърженици в защита на Ники Горския, Сашо, Васко и Стоян, внесено в Народното събрание и представителството на ЕК в България
До
Народното събрание на
Република България
Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения
Г-н Адриан Асенов, Зам.-Председател
До
представителството на
Европейската Комисия в България
Уважаеми Госпожи и Господа,
Обръщам се към Вас в качеството ми на председател на организация с нестопанска цел – Сдружение на българските футболни привърженици, учредено на 17.07.2012г. Изразявам пред Вас голямото си безпокойство и възмущение за начина, по който бяха арестувани и протича съдебния процес срещу четирима симпатизанти на организация, която представлявам, а именно Николай Йовев, Стоян Ставрев, Васил Георгиев и Александър Ангов. Същите са жертва на скалъпен съдебен процес и груби нарушения в процесуално-следствени действия като форма на политическа репресия на органи на държавата заради техните патриотични убеждения. Въпросните лица са задържани в следствения арест в град Сандански вече повече от 13 месеца във връзка с нашумелия тежък инцидент с взривено устройство причинило смъртта на 29.06.2012г. на 59-годишен мъж член на партия Евророма. Ще изброя само някои от многобройните нарушения обобщени в средствата за масово осведомяване, както и такива, на които аз лично съм ставала свидетел:
Автор: Теодора Салагьорова, телевизия СКАТ
Преразглеждане на мярката на Ники Йовев и Стоян Ставрев
„Искането за преразглеждане на мярката за неотклонение е представено пред прокуратурата на 10-ти септември[2012г]. Според чл. 65, ал. 2 и 3 от НПК прокурорът е длъжен незабавно след постъпването на искането да изпрати делото на съда, а той от своя страна да насрочи разглеждане в тридневен срок от постъпване на делото в съда. Делото е нарочено за 20 септември[2012г.], но семействата и защитниците на момчетата, са уведомени за това решение едва ден преди самото заседание и то след 14 часа, което прави невъзможно предвижването на адвокатите от София до Благоевград, за да се запознаят с обемистите материали. Депозираното искане на адвокатите от съда – папката с делото да им бъде предоставена ден преди самото заседание, не е отхвърлено, но не е и уважено. На практика те са поставени в патова ситуация.
Пречки за адвокатите
Когато (в деня на делото) адвокатите пристигат в съда се оказва, че им се предоставят незаверени фотокопия от доказателствения материал, а не оригиналите, с мотива че така ще бъде разгласена следствената тайна. Така грубо се нарушава правото на обвиняемите на адекватна защита. Прокуратурата се позовава на чл. 198, ал. 1 – доказателствените материали не могат да се разгласяват без разрешението на прокурор. Но тук очевидно не става въпрос за разгласяване, а за изготвяне на защитата, което е законно право на всеки подсъдим. Основателно адвокатите на Николай Йовев зададоха риторичния въпрос към съдия Илияна Стоилова – какви държавни тайни съдържа папката с доказателства, за да им се отказва достъп.
Безразличието на прокуратурата
Въпреки краткото време и пречките тримата защитници на Николай Йовев (адв. Ралица Петкова, адв. Станчев и адв.Панаьотов) успяват някак си да прегледат за малко повече от час дебелата папка и да направят блестящи изложения. Прокурорката Роза Маврудиева заяви най-безцеремонно, че не е нейна работа колко време имат адвокатите да се запознаят с делото и че могат да искат отлагане вместо отвод на съдията. Мотиви за отвеждането на съдия Стоилова от делото съвсем не липсваха, а единствената причина поради която не се иска отлагане е, че докато съдът се чуди как да ограничи достъпа на адвокатите до скалъпените доказателства, момчетата продължават да гният зад решетките.
Отвод на съдия Стоилова
Смущаващи факти около избора на съдия Стоилова[Благоевградски съд] и съмнения за предубеденост бяха причината адвокатите на Николай Йовев да поискат отвод. Оказва се, че съдийката не е избрана на случаен принцип, а е назначена от председателя на районния съд да разглежда ЗА ВТОРИ ПЪТ мярката за неотклонение. Прокурор Роза Маврудиева заяви, че това ни най-малко не я притеснява. Факт е обаче, че Стоилова вече един път се е произнесла по мярката на момчетата, като е разглеждала доказателства в много по-малък обем. Естествено искането за отвод бе отхвърлено. По време на заседанието стават ясни десетки странни факти около доказателствата и свидетелските показания.
Свидетелите
С изключение на близките и приятелите на момчетата 90% от свидетелските показания по делото са на следователи. Разказите им не представляват нищо повече от предположения от сорта на „знае се, че тези момчета имат националистически възгледи”, „предполага се, че те са се саморазправяли с цигани” и „има доловена оперативна информация”. Никаква конкретика не може да се намери в техните предположения, нито пък доказателства, които да обяснят защо четиримата са арестувани повече от час преди да започнат първите оперативно-следствени дейности на мястото на взрива. Бомбата избухва в 6 часа, в 8 часа полицаите вече тропат на вратата на Николай Йовев, огледа пред клуба на „Евророма” започва едва в 8:44. Не е ясно и защо следователите са се насочили именно към Николай Йовев, след като свидетелят Маланов (следовател) изобщо не включва Николай Йовев в групата, която според него е изготвила бомбата. Не само, че предположенията им се основат на „оперативна информация”, която така и не е приложена в доказатествата по делото, но и показанията им доста си приличат, като по думите на адвокатите на Йовев има цели изречения, които до запетайките са еднакви. Това поражда основателното съмнение, че или показанията не са взимани непосредствено и самостоятелно, както предвижда законът, или че тук се случва нещо още по-нередно. Най-странното е, че от някъде се появява и
АНОНИМЕН СВИДЕТЕЛ,
който подозрително си служи с термини използвани от следователите. Свидетелят със скрита самоличност не споменава дата, час, място на научените от него факти, но от показанията му може да се направи изводът, че е присъствал на поставянето на бомбата и на нейното изготвяне. Той дори си позволява да дава прякори на момчетата от групата. Александър е „човекът мозък”, Васко е „Химикът”, който според него е имал познанията да изготви бомбата. Ники е осигурявал транспорта на групата до „местата за сбирките” с червеният „Опел” на баща му. Информаторът не успява да уцели марката на колата, което също буди съмнения за нагласени показания. Според анонимният свидетел Николай, Александър и Васко са забъркали заедно бомбата. Адвокат Петкова бе така добра да разясни на съдийката, че трима човека не могат едновременно да бъркат кекс, камо ли пък бомба. Четвъртият арестуван – Стоян, пък бил използван като „отцепка” – отново професионален термин. Докато едно от момчетата е поставяло бомбата другите са действали като „отцепка”, т.е. пазели са някой да не го хване. Още един притеснителен израз се откроява в анонимните показания „момчетата принадлежат към организация, която НИЕ НАРИЧАМЕ „СКИНАРИ”. Кои обаче са тези „НИЕ”, така и не става ясно. За щастие на момчетата не са повдигнати обвинения, които да сочат престъпление от расова омраза[информация от 2012г.]. Факт е, че Ники Йовев живее в началото на циганския квартал в с. Микрево и дори е работил по проект на общината съвместно с цигани, а ръководителят на проекта е бил именно циганин.
Доказателството, на което прокуратурата разчита най-много, са прословутите
НАТРИВКИ ВЗЕТИ ОТ МОМЧЕТАТА.
Никъде обаче не се казва кога точно са взети,от кои части на тялото или дрехите, къде са взети, как са съхранявани и пренасяни. Оказва се, че взетите микро следи и натривки и материалите взети от мястото на взрива са изследвани на едно и също място, по едно и също време и от един и същи човек. Така лесно материалите от пробите могат да се смесят. В назначената химическа експертиза се описва, че се изследват натривки от ръце и от дрехи, но в първоначалния доклад за вземането на пробите се описва, че е снета само една натривка. Още по-странното е, че на отделни места в документацията изобщо няма данни да са съхранявани подобни доказателства. Стаите и леглата на момчетата също не са изследвани, след като се предполага, че по ръцете си са пренесли материали от бомбата, то те ще се намерят и другаде.
Чакат се и още експертизи
Една от тях е от личният компютър на Николай Йовев, който той е предал доброволно. Чрез него трябва да се установи дали той е търсил начини за изготвяне на взрив и общувал ли е с останалите момчета. За целта ще бъде проверена интернет комуникацията му с Facebook, Skype, Twitter и тракерите. Тази наглед проста задачка, с която всеки немного глупав тийнейджър би се справил за броени дни, отнема на експертите повече от два месеца. Не е ясно кога експертизата ще бъде готова (назначена е на 2-ри ЮЛИ).
Къде се е намирал Николай Йовев?
Пусната е молба чрез клетките на мобилните оператори да бъде установено къде се е намирал Николай преди взрива. Йовев е предал телефона си, заедно със СИМ-картата, отново доброволно, но до сега разпечатки не са получени. Тревожното в случая е, че мобилните оператори пазят тези данни само 6 месеца. Прокуратурата твърди, че е изпратила искане да получи данните, но в крайна сметка тук не става въпрос за забавяне от един, а от цели два оператора – „Виваком” и „М-тел”. Ако все пак има съмнения за това къде се е намирал Николай в нощта преди бомбата да гръмне, винаги могат да се вземат десетките свидетелски показания и видеозаписите от камерите в хотел, където той е бил гост на парти по случай рожден ден. Това също не е направено. Освен останалите присъстващи там е била си сестра му Аделина, тя ще бъде свидетел по делото. Що се отнася до останалите момчета, техните близки и познати също могат да свидетелстват за местонахождението им. Васко например е гледал футболен мач у дома, с баща си, вечерта преди да бъде арестуван. Кой тогава е поставил бомбата, след като действителността се различава от показанията на „анонимния свидетел“? Всячески се потъпква презумпцията за невинност, като се търсят само уличаващи доказателства, с които да бъдат осъдени момчетата. По закон не е работа на адвокатите да доказват, че повереникът им не се е намирал в близост до клуба на „Евророма”, защото това е един отрицателен факт. Работа е на прокуратурата да докаже, че той е бил там и е поставил и/или взривил бомбата. Но след като за прокуратурата е невъзможно да докаже нещо, което не се е случило се използват какви ли не жалки увъртания, за да държат момчетата затворени – далеч от обществото и от медиите.
Експертиза на трупа
на починалия мъж – Милан Илиев (кандидат за общински съветник от „Евророма“), за да се установи дали смъртта му се дължи на нараняванията получени след взрива. (Той умира точно месец след като е ранен от бомбата.) Ако се докаже връзка между смъртта му и бомбата, което е неизбежно, на момчетата ще бъде лепнато и това обвинение. Установено е, че бомбата е имала пусков механизъм, но какъв точно е той не може да се разбере. Не се знае дали тя е била задействана от разстояние или чрез друг способ. Не се разглежда, обаче, връзката между умрелия и самия взрив.
Според очевидци той е вдигнал малка лилава дамска чантичка от стълбите пред кафенето на циганската партия. В този момент тя избухва. Едни казват, че чантичката се намирала в близост до колата му, други пък казват, че се намирала на 5 метра от трупа му. Не се разследва и хипотезата, че той може и да се е самовзривил при пренасянето на бомбата. Никога преди злощастния 29 юни това кафе не е било отваряно толкова рано (5:50). Какви са причините Илиев да се намира на мястото толкова рано не са ясни. Важна подробност е и разположението на взрива. След като той се е намирал (според някои от свидетелите) на стълбите може изобщо да не е бил предназначен за клуба на „Евророма“. Не се разследва и възможността циганският криминален контингент да разчиства сметки, свързани с преразпределение на пазара на дрога в областта.
Друга бомба
е намерена в Сандански три дни след арестуването на момчетата. Тази информация се крие, данни това не се споменават в материалите на разследващите. Взривното устройство е изготвено по същият начин както бомбата пред клуба на „Евророма”, но е намерена преди да избухне. По това време момчетата се намират в ареста, много по дълго от позволените по закон 72 часа. Друг е въпросът, че пред това неправомерно задържане на родителите им не се дава никаква информация къде са и за какво са задържани. Когато ги водят в съда, за да бъде разгледана мярката им за неотклонение по тях има видими следи от тормоз, като Николай накуцва, въпреки че преди ареста е бил в отлично състояние. Отделно прокуратурата се опитва да им препише и други неразкрити престъпления, свързани с намерени взривни устройства.
МЯРКАТА
За да бъде наложена по-лека мярка за неотклонение подсъдимите трябва да имат постоянен адрес (който е налице), да няма възможност да се укрият (малко вероятно), да не са осъждани (не са) и да няма неоспорими доказателства, които да си свързват с престъплението.
Въпреки всички неяснотите около така наречените „доказателства“ и показания, от които не може да се направи извод, че момчетата по какъвто и да е начин са замесени, на съдия Илияна Стоилова не й трябваха повече от 15 минути, за да премисли изложените факти и да остави Николай и Стоян зад решетките. Решението й не изненада Николай Йовев, който заяви, че подобни неща са нормални за съда в Благоевград. Същото сподели й майка му, която разбра, че няма да види сина си на свобода още щом видя за втори път съдия Стоилова. Що за правосъдие е това, щом се пренебрегват очевидните факти, само за да се намери виновен за това престъпление? Определението на съда ще бъде обжалвано в София. Там близките на Николай се надяват на повече справедливост и обективност. Но дали ще я получат, след като на заседанието на 10 август[2012г.] съдът не само потвърди мярката наложена от Стоилова, но и отказа достъпа на близките и медиите в залата, въпреки че по закон въззивният съд трябва да проведе отворено заседание?”
Следва да се добави, че на лицата също така бяха нарушени техните конституционни права да бъдат избирани за народни представители и не бяха пуснати нито един ден от следствения арест независимо, че бяха включени в листите на ПП ВМРО-БНД за парламентарните избори състояли се на 12 май тази година. В следствения арест в Сандански има издадена вътрешна заповед да не се позволява свиждане на Николай Йовев с мен, с Димитър Ангелов, член на УС на Сдружението на българските футболни привърженици и г-н Ангел Джамбазки, Зам.-председател на ВМРО-БНД.
Това беше състоянието на процеса до тази пролет. След това изненадващо Апелативният съд в София в открито заседание през 28 март 2013г., на което лично присъствах, разви тезата, че макар и да няма доказателства за тяхната вина, както и каквито и да било мотиви за тежкото престъпление, в което са обвинени, четирите момчета са извършили престъпление от омраза на расова, етническа и религиозна основа. На заседание отново на Апелативния съд в София проведено на 06 август 2013г. от съда се изрази още по-абсурдната теза, че въпросните лица са подготвяли мащабна терористична акция целяща погубването на живота на много хора, включително и деца, в град Сандански. От криминален процесът се превърна в политически, и придобива все по-гротесков и фарсов характер.
Не на последно място бих искала да изтъкна и унизителните за човешкото достойнство условия, в които момчетата са принудени да живеят в следствения арест в гр.Сандански. Температурите в летните месеци са непоносими, тъй като няма климатик. Няма тоалетна и мивка в стаята, нощем всички арестанти вършат естествените си нужди в кофа и пластмасови бутилки. Къпането се извършва с очукана кофа вода и бързовар в самата стая. В килията непрекъснато се настаняват лица от цигански произход от криминалния контингент на града, и такива с наркозависимост, или психични отклонения, с които съжителството е изключително тежко. Няма почти никакво извеждане на арестантите на въздух, храна е много лоша и недостатъчна.
Момчетата са от скромни семейства и в случай, че бяха пуснати под гаранция, докато трае делото, щяха да могат да работят и да подпомагат семействата си, да учат, каквато и било намерението на някои от тях. Масова практика в България е заподозрени за тежки престъпления като убийства и изнасилвания да бъдат пускани от следствения арест само след 72 часа задържане, но тази странна „хуманност” в случая е спестена на тези момчета.
Изразявам огромното си възмущение, че въпросните млади момчета, които са с чисто съдебно минало, се използват като изкупителна жертва от МВР и следствието и съдилищата в Благоевград и София за многобройни неразкрити тежки криминални случаи и тоталното несправяне на властите в България с организираната престъпност, както и като форма на репресия върху техните патриотични възгледи, които се споделят от все повече хора в нашата страна и които не са в нарушение на никакви български закони.
Целият стил на МВР за шумно медийно отразяване на ареста и категорични изявления само няколко часа след инцидента на бившия Министър на МВР г-н Цветан Цветанов с цел демонизиране на задържаните, тяхното публично унижение и настройване на общественото мнение срещу тях преди още да се е провел дори оглед на местопроизшествието и в пълно нарушение на презумпцията за невинност, както и търсенето на ПР-ефект за мними успехи срещу организираната престъпност, както и недопустимото вмешателство в независимостта на съда, многобройни случаи на недобросъвестни и пристрастни съдии, са порочна практика, която беше доказана в десетки подобни случаи и от която пострадаха много граждани.
Като председател на обществена организация се обявявам и категорично срещу навлизането в реториката на съда, и още повече срещу въвеждането им в съдебната практика, на неясни, размити и абсурдно субективни понятия като „престъпление от омраза”, които навлизат под влияние на ляволиберални политически течения. Както разбирам от въпросния процес, тези понятия ще се активират, когато съдът няма доказателства, но трябва някой да бъде осъден, защото на някой това е угодно. Това би довело да неконтролируем съдебен произвол и политически репресии срещу инакомислещи граждани и ще върне България в епохата на тоталитаризма и деспотизма.
Обръщам се към Вас с молба за проверка по този драстичен случай на нарушени граждански и човешки права.
08.08.2013г. С уважение:
С о ф и я /Е.Ваташка/
Председател на Сдружението на
Българските футболни привърженици
