Дарик нюз Враца: 6 хил. души в област Враца се обявиха срещу членството на Турция в ЕС
„Земя”: Ромски „защитници” и ромски интереси
„Бургас днес и утре”: Македонците в Албания скочиха срещу българските провокации
Дарик нюз Враца: 6 хил. души в област Враца се обявиха срещу членството на Турция в ЕС
2 юли 2010
Продължава подписката на ВМРО срещу членството на Турция в ЕС. На 1 юли жителите на Мездра заявиха позицията си, като за два часа се подписаха повече 300 човека. Това е поредния общински център във Врачанско, където ВМРО се допитва до гражданите. До момента над 6 000 души от областта са подкрепили подписката за предизвикване на референдум.
С гражданите на Мездра се срещнаха Юлиян Ангелов – организационен секретар на ВМРО, областния председател за Враца Красимир Богданов и заместникът му Красимир Тодоров, който е и председател на организацията в Мездра, регионалният организатор Станислав Стаменов. Те заявиха, че една подкрепа за членството на Турция в ЕС ще застраши националните интереси на България, както в икономическо, така и в културно и политическо отношение.
Подписката продължава до 18 юли, когато ще бъде внесена в Народното събрание. Към настоящия момент над 300 хиляди души от цялата страна са дали гласа си за референдум за определяне на българската позиция по членството на Турция.
Пълен текст:
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=554068
„Земя”: Ромски „защитници” и ромски интереси
Евгений ЕКОВ
Циганските гета са циреи, пукащи се периодично на различни места в България
В истинска седмица на ромската наглост, при това демонстрирана пряко в национален ефир, се превърнаха последните дни на юни. Всичко започна с безпрецедентния скандал в Сливен на 24 юни сутринта, при който екипът на бТВ бе замерян с яйца, докато интервюираше поддръжници и критици на отстранения кмет Йордан Лечков. Свинщината, както беше определено случилото се от ВМРО, прерасна впоследствие в побой между разярените цигански агитки, който също бе предаван на живо в ефира на телевизията. За пореден път циганите в Сливен бяха използвани за политически игри в разразилия се спор за пари по обществени поръчки. Страните в конфликта изведоха тълпите от роми да защитават финансовите им интереси, както навярно неведнъж са ги извеждали да гласуват. Явно в „града на стоте воеводи“ подобни безобразия се случват от години Това стана ясно и на конференцията за решаването на проблема с неплатените сметки за вода на циганите от квартал Надежда в Сливен. Близо З0-те хиляди жители на квартала системно не плащат за водата, която ползват. ВиК-Сливен завежда съдебни дела, но в същото време огромната маса от потребители дори не е търсена, за да изпълни задълженията си. ВиК-Сливен доброволно, както изглежда, се е отказал да контролира процеса на ползване на вода, отчитането й и събирането на вземанията си. Общината в Сливен и ВиК поне могат да се замислят каква работа да възложат на длъжниците, вместо да продължават да им правят безплатни дарения, защото сегашното положение най-малкото не е коректно спрямо редовните платци. Темата за водоснабдяването в Сливен разкрива очебийната липса на държавна политика по проблема, но и факта, че местната власт предпочита пасивната съпротива пред конкретните мерки. Дано възстановяването на поста на Йордан Лечков от Бургаския апелативен съд да промени нещо в тази практика. Още повече че самият кмет видя докъде води чувството на циганите за безнаказаност.
На подобни изстъпления станахме свидетели и в София. Поводът за тях бе премахването на гетата на бул. „Европа“ и „Виетнамските общежития“. Това бе и темата на репортажа, излъчен на 28 юни в сутрешния блок на Нова телевизия. В директното предаване участваха председателят на Общинската комисия по ред и сигурност в Столичния общински съвет (СОС) Ангел Джамбазки и главният архитект на града Петър Диков. По време на излъчването на живо от „Виетнамските общежития“ местните цигани си позволиха няколкократно да псуват и заплашват общинските представители в ефир. Жертва на циганския гняв станаха дори очилата на защитника на сигурността на столичани. „Виетнамските общежития“, аргументира решението на общината Джамбазки, трябва да бъдат премахнати, защото са заплаха за живота, здравето и собствеността на околните жители на квартал Красна поляна. Освен това живеещите в общежитията създават атмосфера на непрекъснат тормоз над околните български данъкоплатци. Циганското гето във „Виетнамските общежития“ не само създава напрежение и дискомфорт в квартала, но е и опасно за хората, живеещи в тях. Сградите отдавна са с изтекъл срок и силно повредени от обитателите си. Решението е жителите на гетата да се завърнат в родните си места по регистрация или да си построят нови жилища върху друг общински терен. Премахването на т.нар. Виетнамски общежития няма да мине, категоричен бе обаче не кой да е, а забележете, друг общински съветник в СОС и председател на Постоянната комисия по демографска политика и превенция на социалните рискове Илия Илиев.
„Не можеш няколко хиляди човека да ги оставиш на улицата, гневеше се отново по Нова телевизия общинският съветник. Тези хора живеят там от 20-30 години. Техните семейства се множат. Знаете, че циганите раждат по 5, по 6 деца. Ако преди 20-30 години са били 1000 човека, сега са 3000.“ Това, което избраният да решава демографските и социалните проблеми на столицата член на СОС забравя обаче, е, че циганите в гетата живеят на общинска земя и общината трябва да реши какво да ги прави. Според Илиев, който е и лидер на ромската партия ДРОМ: „Ако ние махнем гетото „Виетнамски общежития“, това означава, че ние трябва да преместим и 15 процента от населението в страната, което е ромско“. По думите му 600-700 хиляди цигани в България живеят в гета. Но според данни на дирекция „Демографска и социална статистика“ към Националния статистически институт относителният дял на ромите е най-висок в някои общини в област Монтана и в някои общини в област Сливен. Всъщност немалка част от проблема с пренаселването на гетата в София е именно заселването на роми от страната в тях. „Когато дойде моят братовчед и няма къде да живее, аз не мога да го изгоня, даде пример Илия Илиев. Дори ако трябва пет човека да спим в една стая. Това е нашата култура. Това са ромските традиции. Ние не можем да ги изкореним, дори и да искаме“. Въпросът обаче не опира до традиции.
„Има една категория хора, обяснява Ангел Джамбазки, които не искат проблемът на циганите в България да бъде решен. Това са посредници между тях. По-лесно е да държиш хиляда, две хиляди, три хиляди човека, набити като животни, в тези общежития, тъй като лесно се манипулират и лесно се купуват гласове“. Реално става дума за това, че няколко десетки цигански фондации са заинтересовани да държат тези хора затворени и ниско образовани. „Ако ние ги разделим и им дадем възможност да си построят къщи, твърди Джамбазки, няма да може циганският барон да каже: ето ти 10 лева за глас, но после като ти кажа скачай -ще скачаш“. Не само за запознатия с циганските проблеми съветник, но и за всеки един непредубеден български гражданин е повече от ясно, че ромските гета са като циреи, които се пукат периодично на различни места в България. Но фактът, че. Безкрайно се повтаря мантрата че проблемът с тях трябва да бъде решен час по-скоро, не променя същността на нещата. Необходимо е предприемане на конкретни действия, като тези с гетото във „Виетнамските общежития“, които обаче не трябва да спират по средата. Каквито и да са заплахите, идващи от самозабравили се цигански „лидери“. Още повече че ромските „традиции“, на които се позовава Илия Илиев, ще доведат до все по-чести сблъсъци като тези в Сливен и София. Това показват и резултатите от обявеното наскоро от център „Амалипе“ проучване, което се е състояло от 15 април до 5 май и е обхванало близо 600 домакинства и около 3000 души от райони с преобладаващо ромско население.
„Бургас днес и утре”: Македонците в Албания скочиха срещу българските провокации
Македонците в Албания реагираха на изявлението на лидера на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов, че българските държавни институции трябва да имат no-активна роля по отношение на българите в Албания, за да може при преброяването, което ще се състои следващата година те да се декларират като българи, а не като македонци, съобщава радио Дойче Веле 6 програмата за Македония.
„Това не е за първи път България да търси българи там, където няма“, заявил Васил Стерьовски, заместник- председател на партията на македонците в Албания и дипломиран историк.“Не съществува българско малцинство в Албания. Това са само опити на България да побългари македонците. Няма българи 6 Албания, които да са се населили при някоя от войните, а има автохтонно македонсконаселение, което живее в Гора, Голо бърдо и Малка Преспа, което по своя език, култура и обичаи по нищо не се свързва с България“, заявил Стерьовски. Материалът на радиото, подписан от Вера Тодоровска, е озаглавен „Македонците опровергават – няма българи в Албания“. Въпросът за признаване на българско малцинство в Албания е поставян нееднократно. Това каза Боби Бобев, посланик на България в Албания от 1998 г. до 2006 г., доктор по история в Института по балканистика към Българската академия на науките.“Нямам предвид по-далечното минало, например междувоенния период, а нашето съвремие, последните две десетилетия. Като български посланик 6 Албания за период от повече от осем години лично съм присъствал на срещи и разговори на всички най-високи политически равнища и искам да ви уверя, че двама български президенти, един председател на парламента, двама премиери и трима външни министри са третирали темата за албанските граждани от български етнически произход и са настоявали за официализиране на статута им. Друг е въпросът за позицията на албанската страна.Под влияние на различни обстоятелства тя е недостатъчно ясна, понякога дори противоречива, с излъчване на разнопосочни сигнали. Най-общо казано, стремежът на официална Тирана е този проблем да бъде препратен в сферата на българо-македонските отношения и по този начин да не се поема отговорност и да се избегне усложняване на отношенията. Подобно поведение е разбираемо, но е неприемливо за нас – най-малкото, защото тези хора са лоялни албански граждани, живеещи на територията на тази държава и по нейното законодателство, и имат право на самоопределение. А същевременно е съвършено ясно, че София и Скопие не могат да проявят единомислие по въпроса и по този начин рискуваме безкрайно да се движим в омагьосан кръг“, каза Боби Бобев.По думите му – проблемът има и друга страна – били ли сме ние достатъчно последователни в своето поведение, не сме ли пропуснали реални шансове да решим този казус. „Грешки са правени и в по-далечното минало, и след 1989 г. И до ден днешен се плаща тежък данък на безумното поведение след 1944 г. по т.нар. македонски въпрос, но това е нещо, което не можем да променим, и сме принудени да действаме според съществуващите обстоятелства. Лично аз считам, че сериозният пропуснат шанс е при подготовката и подписването на договора за приятелство и сътрудничество през 1993 г. Тогава не е дооценен фактът, че съществуват условия за договаряне на подходящ текст за статута на това население – по-късно от тази възможност, например, се възползваха Румъния и Гърция“, каза Боби Бобев.На въпрос – ако разсъждаваме хипотетично за това би ли се променило нещо при евентуално
признаване на българско малцинство в Албания, той отговори: „Аз не мисля, че на битово равнище би се случило нещо генерално. Просто ще възтържествува справедливостта, нашите сънародници в Албания ще имат една голяма морална подкрепа, а държавата ни ще може безпрепятствено да реализира политиката си по отношение на тях. А това никак не е малко, напротив“.
