Актуално.ком: Д-р Т. Балабанов: Пазите Болгария и я припойте Македония кон нея!
Агенция „КРОСС”: Отбелязваме 107 години от Илинденско-Преображенското въстание
в. „Класа”: Чествахме 107 години от Илинденско-Преображенското въстание
в. „Труд”: По жицата: Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов
Агенция „Фокус”: Костадин Костадинов: Има забравени не само герои, а и моменти от историята ни
Агенция „Фокус”: Валери Ненов: Днешната дата е важна за цяла България
Агенция „Фокус”: Костадин Костадинов: Илинденското въстание е като повторение на Априлското
в. „Струма” : Преклонение пред подвига на героите на паметника на Т. Александров
в. „Вяра”: Стотици от ВМРО пяха „Изгрей, зора на свободата“ в Пирин
в. „Позвънете”: ВМРО искат намеса за турските радиостанции
Дарикнюз (Бургас): ВМРО Бургас почете герои
Дарикнюз (Враца): ВМРО се поклони пред гроба на Маслина Грънчарова
Дарикнюз (Кюстендил): Цветя на паметника на Тодор Александров
Актуално.ком: Д-р Т. Балабанов: Пазите Болгария и я припойте Македония кон нея!
Д-р Балабанов е съратник и близък на Михайлов, той е и роднина на българския преводач и литературен теоретик проф. Александър Балабанов
С тези думи: “Пазите Болгария и я припойте Македония кон нея”, 83-годишният д-р Тодор Балабанов, председател на МПО “Тодор Александров”, Белгия, ще запомни големия комита и деец Иван Михайлов.
Д-р Балабанов е съратник и близък на Михайлов, той е и роднина на българския преводач и литературен теоретик проф. Александър Балабанов.*
*Интервюто се публикува без стилистична редакция с автентичния говор за д-р Тодор Балабанов, който никога не е учил в българско училище.
– Д-р Балабанов, фамилното Ви име звучи като това на известния ни литературовед- проф. Александър Балабанов от Щип, Македония. Имате ли роднинска връзка?
– Да, яз съм син на негов пръв братовчед.
– Вашият роднина Александър Балабанов завършва гимназия в София, а след това и филология в Германия. Как се оказва, че този наш виден учен е свързан с тогавашното ВМРО?
– Много ясно. Он е от Щип и е член на Македонскиот научен институт во София, свързан со македонските братства. Ние имахме голема сграда на ул. Пирот N5 во София.
– Не е ли бич за македонистите фактът, че един от най-известните ни преводачи и литературни критици е родом от Щип?
– Бич е. И то голем, защото они немат такви ора сега като професор Балабанов. Аз ке вмъкнам тука, че още Райко Жинзифов, е писал стихове; бракя Миладинови са писале “Болгарски народни песни”, а след тех уще Марко Цепенков, Мисирков, Смирненски – от Кукуш, Вапцаров и много други… Яворов беше задграничен представител на ВМРО и преди тоа войвода. Секи голем болгарски поет е малко или много свързан со Македония.
– Разкажете с няколко думи как се озовахте в Белгия? Изобщо нещо повече за семейството си?
– Малко преди комунистите во Македония да ни избият, избегаме со баща ми во Болгария. Но се извинувам за язикот, защо немам и еден ден во болгарско училище. Тейко ми се кажува Никола Димчев Балабанов и яз съм бил на 16 годин, кога ме е повлекувал со себе си през планината Огражден. Заселихме се при Владимир Куртев- вторият по ранг човек след Ванчо (б.р. Иван Михайлов), защо Куртев беше член на Централнио комитет на ВМРО. Той и Димитър Пешев са спасили болгарските евреи от лагерите на смъртта. По-късно Куртев го убия, а баща ми лежа во Белене. От там го пуснаа, оти беше обикновен обущар- нищо, че е бил член на ВМРО- и преминахме во Гърция. От лагера Лаврион ни разпределиха во Белгия.
– Д-р Балабанов, в какво се изразяваше ангажимента Ви към ВМРО?
– Яз и брат ми бехме охрана. Както бе и Владо Черноземски, който уби сръбскиот крал во Марсилия. Живеехме точно срещу балконот на Ванчо и со брат ми се сменувахме да наблюдаваме през снайпер. Ако Вида Боева (б.р. съратничка на Ванчо Михайлов до смъртта му) или Антон Попов дадеха знак, ке пуцахме на месо натрапникот. Некой от тех само требваше да фърли нещо през прозореца и веке знаехме, дека има опасност.
– Д-р Балабанов, вие сте охрана на Иван Михайлов. Разкажете ни как се случи. Това е много любопитно.
– Вече ви разказах по-горе, но ке добавам, че ние се запознахме во Полска, кога он бегаше от болгарките тайни служби. Тоа е след престоя му во Турция. Извадиа ни чешки паспорт като на Владо Черноземски, и ни вкараха после во Италия.
– Колко близки бяхте?
– Той гледаше на мен и брат ми като на свои синове. Освен назе, още само на Вида Боева и Антон Попов се доверяваше, за кратко и на Борислав Иванов, който му беше секретар…
– С какво ще запомните Иван Михайлов?
– Со фразата: “Пазите Болгария и я припойте Македония кон нея”.
– Вие пазихте мемоарите на този велик българин заедно с Методи Димов-Габерот…
– Да, Ванчо диктуваше на Вида Боева и она пишуваше. Ние само сме го пазеле.
– Кой е Методи Димов- Габерот?
– Той е най-изявеният наш писател во Белгия, а може би во целио свет со своята книга “Габерот”. Затоа му викаме като на здравото дърво- Габерот. Най-изявеният след Ванчо, разбира се…
– Македонската патриотична организация (МПО) е продължение на дейността на ВМРО, но в странство. Все пак кажете накратко за историята на МПО, кой го основава, кога и защо?
– Организацията е основана през 1922 година во Индианаполис. Първиот конгрес е во Форт Уейн, каде се помествува музея на ВМРО и редакцията на “Македонска трибуна”. Докато беше жив Иван Лебамов, все беше у ред. Неговиот баща беше първиот касиер на МПО. Но след неговата оставка дойде Крис Иванов и започна МПО да се хлъзнува по наклонетата плоскост: само надоле и надоле.
– Вие сте председател на МПО “Тодор Александров”, Брюксел. Каква е дейността, която провеждате?
– След организацията МПО “Любен Димитров”, Торонто, ние сме най-болгарското, най-чистото от предавници и най-многобройното, но веке разцепило се МПО. Имаме 11 организации во светот, кои теглат кон Болгария! Дейността не мога да ви описувам во детайли. Но само ке ви кажам, дека имаме вестник “Илинден”. Яз съм заместник-главен редактор.
– Имате ли контакт с МПО-тата в Канада и САЩ?
– Во Канада со сите, особено со “Пирин” на Александър Караджов и во САЩ со “Костур” во Форт Уейн, където е Георги Лебамов- братот на Иван. После во Бразилия, където брат ми Бранко беше председател и прочие.
– По отношение на казуса “Спаска Митрова” имахте ли разногласие? Знаем, че г-жа Алушев, председател на голямото МПО, изгони Лабро Королов и неговото МПО “Швейцария на Балканите”, Торонто, защото застана в подкрепа на Спаска. Каква е вашата позиция?
– Нашата позиция е во подкрепа на Спаска. Писале сме, но не разбирам защо не публикуваха нашето писмо. Сега пратихме на “Македонска трибуна” същото писмо. Алушева е на много ниско ниво. Ограничена жена е, коя мисли, дека со боза и толумби ке нахрани организациава МПО. Но така не става!
Алушева се е снимала во заедница со Вирджини Соурсо, католичка, пред македонската амбасада на конгреса на “Обединените македонци” во Вашингтон. Срам и позор за болгарското до скоро МПО?! Баща на Вирджини беше Христо Низамов- чист болгарин, който остави спомени като Ванчовите.
– В рамките на ЕС е недопустимо да имаме политически гонения заради етническа принадлежност. Правата на българите в Македония е въпрос, узрял за решение. Какво трябва да се случи, за да се разреши проблемът веднъж за винаги и да започнем на чисто- държавите България и Македония да съществуват като истински партньори?
– Требе да сме, първо, добре икономически. Второ, они да бидат во ЕС и границите нема да имат значение! Трето, но тоа владата не го иска, кога Любчо Георгиевски се врати во политиката, кажувайки, дека е българофил, ке се върне на бел кон като премиер.
– При вас в Белгия кои преобладават повече- македонците или македонистите?
– Тука почти нема македонисти. Така сме ги подплашиле, че они сами бегат. Обикновените македонци, кои не се мешуват во политиката, не ги гониме. Значи, може да се каже и така: преобладуват болгаромакедонците.
– Грижливо ли е българското дипломатическо представителство за българската емиграция в Белгия? Какви са вашите лични впечатления?
– Со другите от Стара Болгария е грижливо, но со назе немат контакт.
– Не ви посещават често български политици или дипломати?
– Не само че не ни посещават. Они не се интересират от назе.
– От какво точно има нужда българската община при вас?
– Преди все, от една голема черкова, коя да се нарекува като сите во САЩ: “Macedono-Bulgarian church”. Ние искаме да се зове “Св. Климент Охридски”. Тоа е най-важниот симбол на Македония.
– Какво бихте пожелали на читателите?
– Мили мои бракя и сестри, пазете Болгария. Рано или късно вашите деца- от чужбина или Македония- ке се вратат и ке имаме силна и голема, красива страна!
2 август 2010
За Actualno.com, Tася Тасова
http://balkani.actualno.com/news_309636.html
Кюстендилската организация на ВМРО е една от най-активните в страната. Това заяви в Кюстендил зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов, предаде репортер на радио „Фокус”-Кюстендил. „Има много организации, които също са активни, но нямат достатъчно добър ефект в обществото, в което се намират. Тя е една от най-добрите и най-уважаваните в организацията като цяло в България, една от организациите, които имат най-добри политически резултати. Позициите, благодарение на които ВМРО успя на наложи някои от идеите в национален мащаб, успя да ги превърне в реализирани идеи на местно ниво, показва, че когато действително се работи за каузата, за идеята за освободена и обединена независима България, хората виждат и оценяват това и гласуват доверие”, изтъкна Костадинов. Той посочи, че тази тенденция не е от днес и от вчера в Кюстендил и изказа своите надежди, че организацията ще продължи да расте и да се развива.
2 август 2010
http://www.focus-news.net/?id=n1426162
За събитията от Илинденско-Преображенското въстание и забравените герои, Агенция „Фокус” разговаря със зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов.
Фокус: Кое най-важното от събитията от 1903 г.?
Костадин Костадинов:Най-важното е, че българите в Македония и Тракия показват, че по нищо не отстъпват на своите сънародници в свободните предели на тогавашното българско Княжество. И второ – по нищо не отстъпват на своите предшественици, сънародници от времето на април 1876 г., които вдигнаха Априлското въстание. Това, което направиха през топлите летни месеци на 1903 г. българите в Македония и Тракия, е ни повече, ни по-малко, повторение на Априлското въстание. Повторение, което трябваше да избегне грешките на Априлското въстание, трябваше да бъде доста по-добре подготвено и по-добре организирано и съответно с доста по-добър край. За съжаление, това не се случи най-вече поради причината, че някои грешки бяха повторени. Въстанието не избухна на всички места едновременно. Избухва последователно в различни революционни окръзи, на някои места въобще не избухва, с други думи – повториха се някои от грешките на Априлското въстание. Повториха се обаче и великите примери за жертвоготовност пак от Априлското въстание – случаи, в които българите изгаряха домовете си и посягаха дори и на своите семейства, само и само да ги предпазят от злодеянията на турците и от насилието на турския поробител и показаха, че това, заради което са въстанали, действително го заслужават. А те въстанаха, за да бъдат свободни. Те въстанаха, както пише в тогавашните документи, защото предпочитаха да умрат свободни, отколкото да живеят като роби – нещо, което направиха по-малко от 30 години преди това техните предшественици от времето на Априлското въстание.
Фокус: Как гледате на претенциите спрямо събитията от 1903 г. от двете страни на границата?
Костадин Костадинов:Македония има претенции не само към нас. Тя краде история от всичките си съседи. Само на сръбските крале и князе, не е посегнала засега, но Александър Македонски и Филип Македонски са ясни; две трети от българската история се опитват да си я присвоят. България по никакъв начин не може да промени тази политика в момента по простата причина, че Македония е независима държава и тя сама определя политиката си, но на нас нищо не ни пречи в определени моменти да правим своя собствена политика по отношение на Македония.
2-ри август е национален празник в Македония. Всяка година на 2-ри август има големи тържества на Мечкин камен над Крушево. Какъв е проблемът например, там да присъстват и представители от България? Дали ще бъдат от Външно министерство, дали ще бъдат като официални или неофициална делегация, дали ще бъдат представители от българско посолство в Скопие, е без значение. Посланикът, дори и да не бъде поканен, дори и да няма официално отправена покана към България, ако решат наши официални дипломатически представители да отидат и някой им каже, че не може, никой не може да ги спре в качеството им на неофициални лица да отидат там, да се поклонят на паметника и да сложат венец. Но това ще бъде много знаково. Забележете, всяка година на 3 март, когато ние отбелязваме годишнината от Освобождението на България от турско робство, на всички паметници присъстват и представители на руските дипломатически служби в България, представители на посолството на Украйна, въобще хора, които показват, че макар и от друга държава, са съпричастни към това събитие, защото в даден момент съдбите на двата народа са се преплели. В случая с Илинден 1903 г. няма никакви преплитания, защото става дума за един народ. Просто няма друг народ, освен българския в този случай. Какъв е проблемът официалните дипломатически представители да участват там? Имаше преди време идея, тогавашният министър-председател на Македония Бучковски я лансира, да се отбелязват заедно такива годишнини в историята на България и Македония. Тогава това не се случи, предизвика буря от негодувания в Македония. Но какъв е проблемът от наша страна да го реализираме, дори и неофициално? Никой не може да спре българският посланик да отиде на Мечкин камен над Крушево, ако ще и в качеството си на частно лице. Разбира се, той няма как да го направи това, без инструкции от българското Външно министерство, а с настоящия управленски екип в Министерството на външните работи съм сигурен, че това нещо, поне до края на мандата на сегашния министър Николай Младенов, няма да се случи. Но това е един елементарен начин да се покаже на хората в Македония, че ние почитаме едни и същи герои, че ние имаме една и съща история. Това е много знаково и много символично и нищо няма да ни коства. Единственото, което се иска, е кураж, но кураж от българската страна определено няма проявен. Аз например съм ходил там и също сме участвали в тържествата, макар и неофициално. Нито някой ни е казал защо го правите, нито ни е питал откъде сте, какви сте. Още повече – нека да посмеят да направят скандал на 2-ри август. В крайна сметка, в България има повече местности, населени места, улици, училища и т.н. свързани с героите от Илинденско-Преображенското въстание, отколкото в Македония. В България честването на Илинденското въстание е с много по-стари корени. То се чества в България още след 1918 г., а до 1944 г. датата 2 август е абсолютно забранена за отбелязване в тогавашна кралска Югославия. Дори след началото на съществуването на втората югославска държава, не се отбелязва шумно този празник, а по-скоро се отбелязват събития свързани с комунистическата история. Едва в началото на 90-те години 2-ри август започна да си пробива път в съвременната национална символика на новоизмислената македонска държава.
Фокус: Има ли забравени герои от събитията през 1903 г. и какво ще направи ВМРО за популяризацията им?
Костадин Костадинов:Забравени герои има много. За съжаление в България в момента като че ли няма много творци и автори, които да напишат една втора Епопея на забравените. Но има нещо още по трагично – има забравени не просто герои, не просто лица, има забравени моменти от историята ни даже. Говорим за Илинденско-Преображенското въстание, но почти всички места, където са се развивали сраженията между българските чети и турския поробител, се намират за съжаление извън България. Единствено в долината на Места, където днес е благоевградска област, единствено тази част от тогавашната турска империя, където е имало въстанически действия през 1903 г., там ние можем съвсем спокойно да отбелязваме годишнината от въстанието. Но например Мечкин камен се намира на територията на днешна Република Македония над град Крушево – един от центровете на въстанието, легендарен град в българската история. Македония все пак има някакъв режим на достъп, който ни позволява на нас като българи да отидем, да говорим, там хората говорят български съвсем свободно и в крайна сметка там също отбелязват Илинден като една паметна дата в тяхната история, макар да я броят за отделна и нямаща нищо общо с българската история.
Най-паметните сражения обаче по време на Илинденското въстание стават на територията на Костурско, Леринско и Воденско в Южна Македония, в днешна северна Гърция. В градовете Костур, Лерин и Воден, които са едни от най-хубавите български градове в днешна Гърция, към настоящия момент по никакъв начин не можем да си помислим, че някога там българщината е била основният доминиращ елемент и че пре ди малко повече от сто години там гърци не е имало. Там до ден-днешен е абсолютно табу да се спомене каквото и да е било, свързано с българите по тези места, А там се намират гробовете на едни от най-великите ни герои. Там се намира гробът на Кръстьо Асенов. Там се намират гробовете на Пандо Кляшев, Васил Чекаларов – едни от легендарните войводи. Само че там не можем да срещнем дори и спомен от тях. Единственото, което можем да срещнем днес, са гръцки паметници, които са в чест на убийците на тези герои, защото една част от тях са убити от гърци, които са работили за турците. Какво да кажем за лобното място на Гоце Делчев? Впрочем той е роден в Кукуш, където днес не може да намерим каквото и да е било свидетелство или някакъв остатъчен знак от това, че Гоце Делчев се е родил там. През 1903 г. на 4 май над село Баница, което днес не съществува, защото по времето на гръцката гражданска война гърците го унищожават изцяло, загива Гоце Делчев и гробът му е бил в селската църква. Една част от тялото на революционера в последствие е пренесено в България, а в момента неговите останки се намират в един саркофаг в двора на църквата „Св. Спас” в Скопие. Може би една част от тленните му останки все още почиват в лобното му място, но това място по никакъв начин няма как да го срещнем на която и да е било туристическа карта на Гърция. А ние, българите, не правим нищо, за да покажем, че това е мястото, където е загинал великият българин. Македонци ходят там. Напоследък започнаха да ходят и българи, но по своя собствена инициатива. Между другото до там няма асфалтов път.
Какво да кажем за местата на грандиозните битки в планината Странджа? Тези места днес се намират в Турция. Там, където бяха старите български села и градове като например Лозенград, като Малък Самоков, които са буквално в сърцето на Странджа, там днес не само, че няма българи, но е буквално невъзможно дори и фантастично да си помислим, че можем да говорим за каквото и да е било споменаване на паметта на тези хора, просто защото техните поробители все още държат тази земя. Васил Чекаларов, който е убит през 1913 г., аз лично съм снимал паметници на негови преследвачи и гонители, които са участвали в ликвидирането му. Съвсем наскоро имаше идея на ВМРО в Сливен да се извадят неговите останки от старата селска църква в Гърция и да се донесат в България. Как ще стане? Кой ще разреши? Нали Гърция трябва да признае, че тези земи са органически свързани с българската история? За сметка на това, ние сме много щедри и дащни и строим паметници на чужди герои в България.
Имаме забравени моменти и късове от собствената си история и собствената си територия дори. Когато говорим за забравени герои е тъжно, но още по тъжно е, когато говорим за забравени земи и за забравена история като цяло.
2 август 2010
http://www.focus-news.net/?id=f15500
Агенция „КРОСС”: Отбелязваме 107 години от Илинденско-Преображенското въстание
107-мата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание ще отбележи ВМРО в цялата страна заедно с други обществени организации и органи на местната власт.
Членове и симпатизанти на ВМРО от Плевенско и Ловешко ще се съберат в местността Кордела в резервата „Боатин” над село Черни Вит, Тетевенско. Ще бъде отслужена панихида в памет на загиналите във въстанието. Младежи във въстанически униформи ще дадат почетен караул по време на честването.
В местността Сенокос близо до Кюстендил ще бъдат поднесени венци и цветя на паметника на дейците на македонското движение. Именно от това място са поемали към Македония четите на Организацията. Честванията продължават с панихида в черквата „Св. Богородица” в центъра на Кюстендил, след коетоще бъдат поднесени венци на паметника на Тодор Александров пред сградата на Общината.
На днешния 2 август през 1903 г. /по стар стил/ в Македония и Одринско избухва Илинденско-Преображенското въстание. То е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Заедно с това – един от най-драматичните и трагични моменти в българската история.
Историята:
Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация /ВМОРО/. През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август, празникът Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция.
Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия). В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население. „Доблестно въстание срещу цяла империя“ – възхищава се един австро-унгарски дипломат.
Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгрес в местността Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват. Освободени са Василико (днешно Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Тези цифри са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.
И ако в днешния ден за новите поколения това е отдалечено време, погледнато с много романтичен или скептичен поглед, нека се върнат към него със стиховете или дневниците на Пейо Яворов. А винаги четирите романа на Димитър Талев ще бъде не само звън на Преспанските камбани или Гласовете, които звучат, а и най-възвишеният паметник за Илинден, каквото може да бъде само писменото слово- един истински Железен светилник, запазил българщината през вековете.
2 август 2010
http://www.cross-bg.net/nauka-i-kultura-cross/135-istoricheski-dati/1146012-otbelyazvame-107-godini-ot-ilindensko-preobrazhenskoto-vastanie
в. „Класа”: Чествахме 107 години от Илинденско-Преображенското въстание
107-ата годишнина от Илинденско-Преображен-ското въстание бе отбелязана от партия ВМРО и други обществени организации в цялата страна вчера, съобщиха от партията. В общините Симитли и Банско бе поднесен венец на мястото, където е пленена мис Стоун. В Кюстендил бяха поднесени венци и цветя на паметника на Тодор Александров в центъра на Кюстендил.
3 август 2010
в. „Труд”: По жицата
Лидерът на ВМРО- БНД Красимир Каракачанов заяви в интервю за скопската тв А1, че всеки нормален българин, който не е натоварен с глупости за Александър Македонски, смята Македония за част от българското национално пространство.
3 август 2010
Агенция „Фокус”: Костадин Костадинов: Илинденското въстание е като повторение на Априлското
Най-важното от събитията от 1903 г. е, че българите в Македония и Тракия показват, че по нищо не отстъпват на своите сънародници в свободните предели на тогавашното българско Княжество. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов. ”Със събитията от 1903 г., българите в Македония и Тракия показват, че по нищо не отстъпват на своите предшественици, сънародници от времето на април 1876 г., които вдигнаха Априлското въстание. Това, което направиха през топлите летни месеци на 1903 г. българите в Македония и Тракия, е ни повече, ни по-малко повторение на Априлското въстание. Повторение, което трябваше да избегне грешките на Априлското въстание, трябваше да бъде доста по-добре подготвено и по-добре организирано и съответно – с доста по-добър край. За съжаление, това не се случи най-вече поради причината, че някои грешки бяха повторени. Въстанието не избухна на всички места едновременно. Избухва последователно в различни революционни окръзи, на някои места въобще не избухва, с други думи повториха се някои от грешките на Априлското въстание. Повториха се обаче и великите примери за жертвоготовност, пак от Априлското въстание – случаи, в които българите изгаряха домовете си и посягаха дори на своите семейства, само и само да ги предпазят от злодеянията на турците и от насилието на турския поробител и показаха, че това, заради което са въстанали, действително го заслужават. А те въстанаха, за да бъдат свободни. Те въстанаха, както пише в тогавашните документи, защото предпочитаха да умрат свободни, отколкото да живеят като роби – нещо, което направиха по-малко от 30 години преди това техните предшественици от времето на Априлското въстание”, каза Костадинов.
2 август 2010
http://www.focus-news.net/?id=n1426102
Агенция „Фокус”: Костадин Костадинов: Има забравени не само герои, а и моменти от историята ни
Има много забравени герои от Илинденско-Преображенското въстание. Но има нещо още по трагично – има забравени не просто герои, не просто лица, има забравени моменти от историята ни даже. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов. „Говорим за Илинденско-Преображенското въстание, но почти всички места, където са се развивали сраженията между българските чети и турския поробител, се намират за съжаление извън България. Единствено – долината на Места, където днес е Благоевградска област, тази част от тогавашната турска империя, където е имало въстанически действия през 1903 г., там ние можем съвсем спокойно да отбелязваме годишнината от въстанието. Но например Мечкин камен се намира на територията на днешна Република Македония над град Крушево – един от центровете на въстанието, легендарен град в българската история. Най-паметните сражения обаче по време на Илинденското въстание стават на територията на Костурско, Леринско и Воденско в Южна Македония, в днешна северна Гърция. Градовете Костур, Лерин и Воден, които са едни от най-хубавите български градове в днешна Гърция, към настоящия момент по никакъв начин не можем да си помислим, че някога там българщината е била основният доминиращ елемент и че преди малко повече от сто години там гърци не е имало. Там до ден днешен е абсолютно табу да се спомене каквото и да е било, свързано с българите по тези места, А там се намират гробовете на едни от най-великите ни герои. Там се намира гробът на Кръстьо Асенов. Там се намират гробовете на Пандо Кляшев, Васил Чекаларов – едни от легендарните войводи. Само че там не можем да срещнем дори и спомен от тях. Единственото, което можем да срещнем днес са гръцки паметници, които са в чест на убийците на тези герои, защото една част от тях са убити от гърци, които са работили за турците”, каза Костадинов.
2 август 2010
http://www.focus-news.net/?id=n1426091
Агенция „Фокус”: Валери Ненов: Днешната дата е важна за цяла България
107-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание е дата, която е важна не само за ВМРО, а за цяла България. Това заяви председателят на ВМРО „Тодор Александров”-Кюстендил Валери Ненов, предаде репортер на радио „Фокус” – Кюстендил. „Изказвам своите благодарности към всички политически партии в този празничен ден. Години наред ние работим по този въпрос да бъдем заедно, обединени на празници като 3 март, Съединението на България и днешния ден. И резултатът вече е налице”, подчерта Ненов. Той изказа и своите благодарности към институциите в града. „На първо място, благодаря на кмета на община Кюстендил Петър Паунов за добрите, човешки отношения към нашата организация, както и на централното ръководство на ВМРО в лицето на нашия председател Красимир Каракачанов за етичното и коректно отношение към нас. Най-важното обаче е да благодаря на всички кюстендилци, които са съпричастни, присъстваха на празника и почетоха паметта на участниците във въстанието”, изтъкна Ненов.
2 август 2010
http://www.focus-news.net/?id=n1426116
ВМРО-Бургас поднесе цветя по повод 107 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание на паметниците на Михаил Герджиков и Георги Кондолов в Морската градина на Бургас, предаде репортер на радио „Фокус” – Бургас. Областният председател на партията Георги Дракалиев и областният координатор на ВМРО почетоха паметта на загиналите във въстанието. Според Дракалиев това е датата, на която българският народ е показал своя силен дух и желание за свобода, и своята голяма готовност за саможертва. „Датата, на която е избухнало най-обширното и масовото въстание за освобождение на българите от турска власт е дата, която трябва да остане в нашите сърца и спомени, за да се почита от следващите поколения”, отбеляза Дракалиев.
По думите на Теодор Бординяшки, Михаил Герджиков и Георги Кондолов са две личности, които завинаги ще останат в историята на България и в историята на революционното движение. „Затова сме тук, за да почетем тяхната памет като водачи, като личности вписали имената си в революционните дейности тук в Странджа, което е може би връх на революционното движение в нашия край, но и не само тук, а и по всички поробени земи”, каза областният координатор на ВМРО Бургас. ВМРО ще поднесат венци и цветя и в Несебър от 18.00 часа пред Паметника на българите бежанци от Македония, който се намира в центъра на Новия град.
Паметта на загиналите във въстанието почетоха и групата „независими” общински съветници в Бургас.
2 август 2010
http://www.focus-news.net/?id=n1426082
в. „Струма” : Преклонение пред подвига на героите на паметника на Т. Александров
Над 60 войводи с литургия отбелязаха годишнината с едноминутно мълчание пред паметника на Тодор Александров в Кюстендил започнаха честванията за 2 август, празника на града. Цветя на признателност пред паметта на четниците, взели участие в Илинденско-Преображенското въстание, поднесоха кметът на областния център Петър Паунов, председателят на ОбС Васил Иванов, лидерът на ВМРО – Благоевград и член на Националното ръководство Иван Стоянов, народният представител от БСП Мая Манолова, много общественици и граждани.
Илинденско-Преображенското въстание е от най-важните дати в българската история, заяви зам. председателят на ВМРО Костадин Костадинов. Българите както по време на Априлското въстание, така и по време на Илинденското предпочитат хиляди пъти повече ужасен край, отколкото ужаси безкрай. Това го казват хората, които вдигат въстанието през 1903 година. Те действително показват, че заслужават да бъдат свободни, заслужават това, което са имали техните братя и сънародници в тогавашното свободно Княжество България. Това, че предпочитат да умрат свободни, отколкото да живеят като роби, показва, че са достойни за свободата, която така и не успяват да постигнат, изтъкна Костадинов.
Председателят на ВМРО “Тодор Александров” в Кюстендил Валери Ненов връчи плакети за заслуги в съхраняването на българщината на община Кюстендил в лицето на кмета Петър Паунов, на Общински съвет, на общинския духов оркестър и други. Празничната програма по повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание продължи на площад “Велбъжд”.
Над 60 кюстендилски войводи се събраха вчера и отбелязаха 107-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание с поднасяне на венци и цветя на признателност в местността Сенокос.
В катедралния храм на областния център “Св. Успение Богородично” бе отслужена литургия.
3 август 2010
http://www.struma.com/obshtestvo/preklonenie-pred-podviga-na-geroite-na-pametnika-na-t-aleksandrov_10377/
в. „Вяра”: Стотици от ВМРО пяха „Изгрей, зора на свободата“ в Пирин
Активисти на ВМРО от цялата страна, водени от лидера Красимир Каракачанов, почетоха 107-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Войюдите поднесоха венци и цветя пред превърнатата в мемориал Подпреш скала, намираща се в района над симитлииското с. Градево, където
