Начало Медиите за ВМРО вижте новините за нас - 7 юли 2010

вижте новините за нас – 7 юли 2010

ВМРО подкрепя протеста по повод убийството в „Овча купел”

ВМРО ще подкрепи протест пред Народното събрание

Актуално.ком: Турски имена на български градове, а защо не Цариград вместо Истанбул?

Агенция “Фокус”: Пламен Павлов: ВМРО е сред малкото организации с активна позиция за българите в чужбина

„Банкеръ”: ВМРО обмисля провеждането на анкета сред потомците на български бежанци от Турция

Агенция „Фокус”: Костадин Костадинов: Kниги на сциентолозите са открити и в общините Крушари и Генерал Тошево

„Днес Плюс”: Защо не Цариград вместо Истанбул, питат от ВМРО

Агенция „Фокус”: Спас Ташев: Трябва да покажем, че българите в Албания са значими за нас


ВМРО подкрепя протеста по повод убийството в „Овча купел”

Към ВМРО се обърнаха за подкрепа организаторите на утрешния протест пред Народното събрание. Те ще поискат справедливост по повод поредно брутално убийство от цигани, извършено в София. Това съобщиха в писмо от партията.
Преди дни в столичния квартал „Овча купел” дребно спречкване прерасна в яростен побой над 24-годишен мъж от страна цигани. Мъжът беше пребит до смърт, припомнят от ВМРО.
Според полицията, извършителят е задържан. Утре, сряда, 8 юли 2010 г., в 19.00 ч. пред Народното събрание приятели и близки на убития ще се съберат да поискат справедливост.
В позицията се казва още:
От ВМРО подкрепяме протеста и ще бъдем там. Не за да политизираме, а за да напомним, че ежедневната циганска престъпност е реален български обществен проблем, който трябва да бъде обуздан.
ВМРО изказва своите съболезнования на близките и изразява своята съпричастност със справедливата кауза на протестиращите.

7 юли 2010

Пълен текст: http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1141056-vmro-podkrepya-protesta-po-povod-ubiistvoto-v-ovcha-kupel

ВМРО ще подкрепи протест пред Народното събрание

ВМРО ще подкрепи протест утре пред Народното събрание. Организаторите на протеста ще поискат справедливост по повод поредно брутално убийство, извършено в София, съобщиха от партията. Преди дни в столичния квартал „Овча купел” дребно спречкване прерасна в яростен побой над 24-годишен мъж от страна на цигани. Мъжът беше пребит до смърт.
Според полицията, извършителят е задържан. Утре, сряда, 8 юли 2010 г., в 19.00 ч. пред Народното събрание приятели и близки на убития ще се съберат да поискат справедливост. От ВМРО подкрепят протеста и ще бъдат там. ВМРО изказва своите съболезнования на близките и изразява своята съпричастност със справедливата кауза на протестиращите

Актуално.ком: Турски имена на български градове, а защо не Цариград вместо Истанбул?

6 юли 2010
Българска изселническа организация разпространила анкета с въпрос „Искате ли възстановяване на старите турски имена на градове и местности в България?“.
Това е само един от многото провокативни въпроси в анкетата.
От ВМРО обявиха, че вече са готови да пуснат своя анкета сред потомците на български бежанци от Турция с въпроса дали биха желали връщане на българските имена на градове в днешните предели на турската държава. Например, дали Къркларели да не стане отново Лозенград, дали Едирне да не стане пак Одрин, дали Малгара да не стане Малиград, дали Демиркьой да не стане Малък Самоков. Защо ли Истанбул да не стане Цариград?
Анкетата на въпросната организация щяла да бъде попълнена от 8 хиляди „турци” у нас. Сред градовете, в които ще се рапространява анкетата, попада обаче и Смолян. Интересно какви „турци” има в Смолян?
Възродителният процес у нас направи един въпрос табу. Но ние сме длъжни да го зададем отново: доколко въобще е основателно да се говори за „турци” у нас? Защото в България огромната част от тюркоезичното население е по произход българско.
Освен това, по подобие на Турция, у нас всеки български гражданин е българин. Или поне така би трябвало да бъде. 
Идиотските провокации на тема турци и мюсюлмани в България започнаха доста да зачестяват. Опипването на почвата продължава. Сега, например, в България идва т.нар. „влак на дружбата” с турска делегация, която да проверява как се справяла България с интеграцията. Този „влак на дружбата” натрапчиво прилича на скорошната „флотилията на свободата”, тъкмо както при Оруел министерството на войната беше министерство на мира. Впрочем, „влакът на дружбата” е инициатива на турската телевизия ТРТ, управлявана от бивш кандидат за шеф на турското разузнаване МИТ.
Какво ли още трябва да се случи, за да стане ясно, че „миролюбивите и дружелюбни” действия на съседите са всъщност постепенна, педантична и настъпателна държавна политика в контекста на „неоосманската” експанзия на Турция, наложена от външния министър проф. Ахмет Давутоглу?
Пълен текст:
http://society.actualno.com/news_305520.html

Пламен Павлов: ВМРО е сред малкото организации с активна позиция за българите в чужбина

6 юли 2010

За българите в Албания, Агенция “Фокус” разговаря с историка доц. Пламен Павлов, бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Фокус: Г-н Павлов, предстои преброяване в Албания през 2011 година. Заговори се, че с една по-активна работа българите в Албания, те може да бъдат признати като самостоятелно малцинство там. Какво е вашето мнение?
Пламен Павлов: Без куртоазия мога да кажа, че Агенция „Фокус” няколко пъти повдига този въпрос, и ако хората се разтърсят в архивите на „Фокус”, ще видят какво съм казал в различни периоди. Спомням си, че „Фокус” направи цяла дискусия, когато председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков повдигна темата при посещението на неговия албански колега и тогава имаше надежди, че нещо ще се направи. Преди това този въпрос беше повдиган от бившия премиер Иван Костов, от президента Петър Стоянов. Но ето виждаме, че фактически България продължава да бъде твърде пасивна.
Мога да кажа и какво направиха наши колеги – учени. Веселка Тончева от Института по фолклор издаде една прекрасна книга за българите в Албания и тя ще бъде с продължение. Там присъстват български спелеолози, които са и големи родолюбци като Алексей Жалов. Много българи от Албания завършиха в България. Издават се книги на български поетеси от Албания, аз самият съм правил радио и телевизионни предавания с такива хора, да речем – Софика Мале. Така че е крайно време на държавно ниво да бъдем активни, не по-активни, а активни, защото активността е сведена до някакви много ниски показатели.
Македонистката пропаганда там не е спирала. Там вече от години има Партия на македонците в Албания, която промива мозъците на нашите сънародници. Има излъчване на телевизионни и радиопредавания. Има и пропаганда от страна на Гръцката православна църква. По едни данни те са 50 – 60 хил., по други данни са 120 хил., има и числа от 300 хил. души. Имаме достатъчно инструментариум, за да проучим колко българи има в Албания, но по моя преценка те са не по-малко от 100 хил. души. Голяма част от тях са българи-мюсюлмани. Те също не са еднородна общност. Аз се шегувам, че ние сме най-голямата възможна мозайка от всички нации, може би само индийците могат да ни бият по разнообразие. Ние дори в един малък регион, какъвто е Албания и Косово, новата държава на Балканите, имаме няколко вида групи. В Албания ние имаме българи-православни в района на Мала Преспа, имаме българи-мюсюлмани и християни в Голо Бърдо и групата на горанците в околията Кукъс, на която другата й част е в днешно Косово, а части от нея са в Македония. Българите-мюсюлмани имат много добре запазено българско национално чувство.
За съжаление, в България има хора, които не правят разлика между вяра и националност. Аз съм имал на времето като шеф на агенцията караница с отговорни фактори, които казват – щом имат мюсюлмански имена, те са албанци. Тези хора не са албанци, те са се доказвали неведнъж. Не искам да изброявам имената на техните лидери, достатъчно е само Хаджи Пируши да спомена, проф. Рамазан Чадре да спомена. Ето това са хора, които са водачи на българската общност, а са мюсюлмани. Така, че първо трябва да се преодолее този примитивен подход – хората да се определят по някакъв верски принцип и второ, да се работи активно сред тях, а не спорадично, както беше в Голо Бърдо преди повече от 10 години, а с една постоянна работа, с приемане на повече студенти от Албания, разкриване на повече културни центрове. Това важи не само за Албания, а навсякъде, където има големи български общности – като изключим Босилеград и Цариброд, фактически такива няма. Така че в това отношение мегдан за работа има огромен, въпросът е да има политическа воля. Такава политическа воля аз не мога да кажа, че виждам особено голяма.
Фокус: Докога ще добиваме представа за тези български общности от изследвания от началото на 20 век и от изследвания преди войните? Защо се оказва, че от тогава-досега ние цитираме едни и същи изследователи, учени, вече в началото на 21 век?
Пламен Павлов: Ако позволите, аз споменах Веселка Тончева и някои други. Имаме вече и съвременни изследователи. Емил Миланов може да бъде споменат – това са хора, на които не им е работа да изследват тези общности, а го правят. Ние имаме и донякъде актуаризирана информация. Изолацията на България, нейната нихилистична политика към нашите сънародници, особено по време на Комунистическия режим, ще ни носи своите си последици, ще ни носи негативни последици още дълго време. Въпросът е, че това е минус от миналото, който може да бъде преодолян с активна работа и най-вече с политическа воля. Ако България има политическа воля да го направи, ние като член на Европейския съюз и на НАТО, се намираме в една позиция, различна от полицията на губеща страна по време на големите световни катаклизми. Просто ние пропускаме златни шансове и тези златни шансове ние на практика ги пропускаме в цялата ни близка чужбина и е крайно време това да бъде разбрано и от българското общество, и от политическите партии – не само от управляващите, но и от опозицията. Ние не виждаме особена активност, като изключим ВМРО и други патриотични организации, на практика големите политически сили продължават да се отнасят с индифирентност към националния ни въпрос, който не е решен.
Нашият национален въпрос не е решен нито с Берлинския конгрес, напротив, още повече е усложнен с Ньойския договор, с Парижкия мир. Този въпрос може да бъде решен с цивилизовани средства, но за това трябват политическа воля и последователност.
За мен е много непонятно, когато наши официални делегации и лица отказват, игнорират срещите с български общности. По времето на правителството, когато съм работил аз, това на Иван Костов и на ОДС, беше практика министър-председател, президент, когато се появят някъде, където има българска общност, задължително да има среща. За съжаление, в последно време тази практика я няма. При нашите организации, особено в такива проблемни страни като Република Македония, една проява на невнимание е не само обидна, но може да има и някаква индулгенция на тамошните власти да преследват българите, хората, които имат смелостта да се изявяват като българи. Там става въпрос за българи, а не някаква друга нация. В това отношение ние като държава, нашите власти, са длъжни по силата на събитията и по силата на международното право да се грижат за нашите сънародници, по силата на нашите принципи като национална държава.
Пълен текст:
http://www.focus-news.net/?id=f15282

„Банкеръ”: ВМРО обмисля провеждането на анкета сред потомците на български бежанци от Турция

6 юли 2010
ВМРО обмисля провеждането на анкета сред потомците на български бежанци от Турция. Това съобщиха от партията. Българска изселническа организация разпространила анкета с въпрос „Искате ли възстановяване на старите турски имена на градове и местности в България?”. Това е само един от многото въпроси в анкетата. ВМРО вече е готова да пусне своя анкета сред потомците на български бежанци от Турция с въпроса дали биха желали връщане на българските имена на градове в днешните предели на турската държава. Например, дали Къркларели да не стане отново Лозенград, дали Едирне да не стане пак Одрин, дали Малгара да не стане Малиград, дали Демиркьой да не стане Малък Самоков. Защо ли Истанбул да не стане Цариград? Анкетата на въпросната организация щяла да бъде попълнена от 8000 „турци” у нас. Сред градовете, в които ще се разпространява анкетата, попада и Смолян. Възродителният процес у нас направи един въпрос табу. Но ние сме длъжни да го зададем отново: доколко въобще е основателно да се говори за „турци” у нас? Защото в България огромната част от тюркоезичното население е по произход българско. Освен това, по подобие на Турция, у нас всеки български гражданин е българин. Или поне така би трябвало да бъде. Провокации на тема турци и мюсюлмани в България започнаха доста да зачестяват. Опипването на почвата продължава. Сега, например, в България идва т.нар. „влак на дружбата” с турска делегация, която да проверява как се справяла България с интеграцията. Този „влак на дружбата” натрапчиво прилича на скорошната „флотилията на свободата”, тъкмо както при Оруел министерството на войната беше министерство на мира. „Влакът на дружбата” е инициатива на турската телевизия ТРТ, управлявана от бивш кандидат за шеф на турското разузнаване МИТ, посочват от партията.
Пълен текст:
http://www.banker.bg/?Issue=780&Section=71&NewsEntry=38690&NewsPortion=0

Агенция „Фокус”: Костадин Костадинов: Kниги на сциентолозите са открити и в общините Крушари и Генерал Тошево

6 юли 2010
София. Kниги на сциентолозите са открити и в общините Крушари и Генерал Тошево. Това съобщи в предаването „Това е България” на радио „Фокус” заместник-председателят на ВМРО Костадин Костадинов по повод получаването на книги на сектата в библиотеки в няколко български града и намерението на общините да ги унищожат.
„Българското общество все още има проблем със сектите, все още не е особено устойчиво по отношение на тази чужда и изключително нагла религиозна пропаганда”, коментира Костадинов.
Той посочи, че случаят със сциентолозите далеч не е изолиран, защото през последните години в България са се активизирали много други секти като „Свидетели на Йехова.
„Трябва да се реагира максимално бързо и абсолютно безкомпромисно по отношение дейността на всички други подобни опасни вероизповедания.”, категоричен бе Костадин Костадинов.
Пълен текст:
http://www.focus-news.net/?id=n1416084

„Днес Плюс”: Защо не Цариград вместо Истанбул, питат от ВМРО

6 юли 2010
Българска изселническа организация разпространила анкета с въпрос „Искате ли възстановяване на старите турски имена на градове и местности в България?” Това е само един от многото провокативни въпроси в анкетата, считат от ВМРО. Партията на свой ред вече е готова да пусне своя анкета сред потомците на български бежанци от Турция с въпроса дали биха желали връщане на българските имена на градове в днешните предели на турската държава. Например, дали Къркларели да не стане отново Лозенград, дали Едирне да не стане пак Одрин, дали Малгара да не стане Малиград, дали Демиркьой да не стане Малък Самоков. А защо ли и Истанбул да не стане Цариград?
Анкетата на въпросната организация щяла да бъде попълнена от 8 хиляди „турци” у нас. Сред градовете, в които ще се рапространява анкетата, попада обаче и Смолян. Интересно какви „турци” има в Смолян? Възродителният процес у нас направи един въпрос табу. Но ние сме длъжни да го зададем отново: доколко въобще е основателно да се говори за „турци” у нас? Защото в България огромната част от тюркоезичното население е по произход българско. Освен това, по подобие на Турция, у нас всеки български гражданин е българин. Или поне така би трябвало да бъде, считат „войводите“.
Идиотските провокации на тема турци и мюсюлмани в България според тях са започнали доста да зачестяват. Например в България идва т.нар. „влак на дружбата” с турска делегация, която да проверява как се справяла България с интеграцията. Този „влак на дружбата” натрапчиво прилича на скорошната „флотилията на свободата”, тъкмо както при Оруел министерството на войната беше министерство на мира. Впрочем, „влакът на дружбата” е инициатива на турската телевизия ТРТ, управлявана от бивш кандидат за шеф на турското разузнаване МИТ, поясниха от ВМРО.
Пълен текст:
http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=495309

Агенция „Фокус”: Спас Ташев: Трябва да покажем, че българите в Албания са значими за нас

6 юли 2010
Специалистът по демография и етнически въпроси Спас Ташев в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус: Г-н Ташев, откога исторически е датирано присъствието на българи в Албания?
Спас Ташев: Българите в албанските земи се появяват още с идването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров. После при Първата и Втората българска държава тези територии влизат в територията на България. Интересно е, че едва в по-късен период започват да се споменават албанците като население и ако погледнем топонимията в географските области в Албания, ще видим, че една голяма част имат български имена. Но вече в по-ново време българите в Албания се появяват след 1913 година, след Балканските войни, когато се създава независима Албанска държава. Тогава няколко части от географската област Македония са откъснати и са включени в Албания. Това е територията на Голо Бърдо в района срещу град Дебър и западната част на Преспанското езеро. Това са земи с компактно българско население. Има и трета българска общност в областта Гора, която се намира точно срещу Косово, т.е. в днешна Албания имаме три български общности – в района на Гора, района на Голо Бърдо и в района на Мала Преспа. В Мала Преспа всички са българи-християни, в Голо Бърдо е смесено населението- българи-християни и българи-мохамедани, а в района на Гора са само българи-мохамедани. До 1944 година Албания е признавала българското национално малцинство. Има и няколко спогодби, подписани между България и Албания, където фигурира наличието на българско малцинство. След 1944 година със смяната на политическия режим както в България, така и в Албания идват на власт комунистическите партии, които започват да провеждат решението на Коминтерна от 1934 година за наличието на македонска нация. Но Албания не тръгва директно към македонизма. През 1944, 1945, 1946 година албанските власти на няколко пъти се обръщат към Георги Димитров да съдейства и да изпратят български учители за това население. Но българските власти отказват с мотива, че това население е македонско и то не интересува България. И от този период датират проблемите с идентичността на това население. Така стояха нещата до 1989 – 1990 година. За щастие Албания живееше един изолиран живот и те се противопоставиха както на Съветския лагер, така и на западната демокрация, поради което населението в Албания не беше повлияно от югославската пропаганда. Поради тази причина населението в тези три района започнаха да търсят своите корени и една не малка част от това население се обърна към България за съдействие. Аз бях първият български гражданин, който установи контакти с това население като инициативата беше тяхна. Тези контакти станаха през граждани от Македония, които бяха на посещение там. Те ми казаха, че това население се изявява като българско. Честно казано, аз не вярвах на думите им. Но писах на адресите, които ми дадоха и тогава се потвърди, че въпросното население се изявява като българско, поставиха няколко искания за изпращане на хуманитарна помощ. Тогава се организираха и първите дарения на лекарства. След това имаше инициатива от Жельо Желев, след него от Петър Стоянов за хуманитарни акции в Голо Бърдо. Подарихме един автобус, след това хранителни продукти и общо взето така се затвърдиха контактите на демократична България с това население.
Фокус: Има ли пропаганда сред това население, след като се намира в териториалните граници на друга държава? Как се осъществява въздействието върху тези хора?
Спас Ташев: Като говорим за три български района в Албания, трябва да кажем, че само в Мала Преспа населението е регистрирано като македонско. В другите два района цялото това население е обявено за албанци, които спадат към някакво езиково малцинство, което говори български. Албанските власти признават, че езикът на това население е български. Но може би, защото по-голямата част от населението в района на Голо Бърдо и цялото на Гора изповядва ислямската религия, която е доминираща в Албания, затова и те смятат това население за албанско. Трябва да кажа, че аз съм бил и в двата района и там дори възрастното население не може да говори албански. Децата, като отидат на градина или в училище, едва тогава започват да изучават албански. Но домашният език, езикът на общуване на улицата продължава да е българският. Те имат български носии, пеят български песни, наричат езика си български.
Фокус: А по отношение на македонската пропаганда какво може да кажете?
Спас Ташев: Македонската пропаганда е много силна. Тя е не само политическа, но е подкрепена с доста големи финансови инжекции. Македония дълго време се опитваше да създаде там свои организации. Но парите, които раздаваше Македония, пораждаха конфликти как да бъдат разпределени и от това нещо македонизмът загуби. Но в последните 20 години, откакто има независима Македония, македонската политика е строго последователна. Тя непрекъснато се е опитвала да наложи македонското самосъзнание сред това население. За съжаление, имат известни успехи.
Фокус: Какви действия извършват македонските власти?
Спас Ташев: Те започнаха масово да дават македонско гражданство на това население. Те правеха това дори и без самите хора да са правили такива искания. Македонският консул идваше в районите, записваше имената на хората и след няколко седмици се появяваше с една торба, в която имаше македонски паспорти. Тези паспорти биваха раздавани на улицата пред магазините. Една част от тези хора в наши дни живеят на територията на Македония. Но известна част от тях не правят разлика между Македония и България. Те казват: Ние сме македонци по географски признак, но сме българи по етническа принадлежност и самосъзнание. Аз знам за много такива случаи, когато хора, получили македонски паспорти, после идваха в България и подаваха документи за българско гражданство.
Фокус: Българската държава може ли да помогне на тези хора и по какъв начин може да помогне по отношение на поддържането на етническата принадлежност?
Спас Ташев: На този етап Българската държава е правила две хуманитарни акции. Едната беше по инициатива на президента Жельо Желев някъде през 1991-1992 година, след това по времето на президента Петър Стоянов. Ние имаме две официални акции за подпомагане на това население именно като българско. През целия този период България подкрепя организациите на българите, там съществуват и няколко курса за изучаване на български език, като някои от учителите са завършили в България. През двадесетте години от 1990 година насам всяка година по 103-о постановление на Министерски съвет в Български висши училища се приемат българи студенти от Албания. Така ние чрез 103-о постановление имаме признаване на българска народност в Албания. Всяка година се определят квоти. Но с оглед на другите пропаганди, които действат сред това население, тази помощ не е достатъчна и е необходимо на едно по-високо ниво този въпрос да бъде поставен. Като говорим за отношение на хората към България има огромен интерес за получаване на българско гражданство. Но не винаги е имало разбиране към този проблем. Аз бях заместник-председател на Държавна агенция за българите в чужбина от 1998 до 2003 година и съм наблюдавал как се променя отношението на хора на ръководни постове в държавата към това население, а и към други български общности зад граница. Непрекъснато сме се стремели да провеждаме разяснителна кампания. Но с всяка смяна на властта сме започвали от нула. Необходимо е по отношение на Националния въпрос в България да има приемственост, т.е. без значение коя партия управлява България, по въпроси, които третират националния интерес, трябва да има една приемственост и само това ще бъде гаранция за успех. Подобен подход имат редица други държави, които успешно провеждат своята политика към собствената си диаспора.
Фокус: Възможно ли е откриване на българско училище в тези райони?
Спас Ташев: Там вече няколко поредни години се провеждат курсове по български език. В момента в Министерство на образованието се разглеждат проектите на различните български общности за подобни училища. Но дори и да няма тази година разработен проект, е възможно да се съдейства и през следващата година да се създаде такъв, който да се финансира от Министерство на образованието за създаването на такова училище сред българите в Албания.
Фокус: Как може тези хора да се стимулират да изразяват и поддържат своето българско самосъзнание?
Спас Ташев: На първо място това става чрез демонстриране на внимание и загриженост от страна на българската държава. Ние трябва да покажем, че тези хора са значими за нас. След това идва възможността за разработване и кандидатстване по редица програми и смятам, че България все повече ще подкрепя подобни инициативи.
Фокус: Може ли да се говори за българско малцинство в Албания?
Спас Ташев: Може. Дори самият президент Сали Бериша по време на своите посещения в България, в няколко изказвания е заявявал, че в Албания има население, което се изявява като българско. Има много чужди публикации, които признават наличието на такова българско малцинство.
Фокус: Има ли статистика за броя на българите в Албания?
Спас Ташев: Според официалната албанска статистика само 7 хил. души са признати за македонци, а останалите са обявени за албанци. Но лицата от български произход са между 50 и 100 хиляди души.
Пълен текст:
http://www.focus-news.net/?id=f15274

Последни Новини

Доц. Милен Михов: АЕЦ „Белене“ трябва да бъде построена

ВМРО ще отмени решението на парламента да подари реакторите на Украйна, заявява в интервю за „ВеликоТърново.нет“ доц. д-р Милен Михов - водач...

Стефан Балабанов: Българската енергетика задължително трябва да се запази, иначе ще купуваме ток от Гърция и Румъния

Стефан Балабанов е втори в листата на ВМРО – БНД на предстоящите избори в Пазарджик. Той е зам.-министър на МВР в периода...

ВМРО настоява за детски надбавки от 500 лв. месечно и 10 000 лв. еднократна помощ

ВМРО настоява за 500 лв. месечно детски надбавки, както и за 10 000 лева еднократна държавна помощ при раждане на дете за...

Мястото на ЕС на световната сцена е на геополитически играч, смята Ангел Джамбазки

Мястото на ЕС в световния ред трябва да е на геополитически играч, но за тази цел ЕС и държавите членки трябва да...

Джамбазки и Слабаков представиха пернишката листа на ВМРО

В последния мандат на Европейския парламент като представители на ВМРО с колегата Андрей Слабаков водихме последователна и непоколебима политика по отношение на...

Красимир Каракачанов: Сливенската листа на ВМРО е една от най-добрите в страната

Мощна подкрепа за листата на ВМРО с водач Мария Балъкчиева в Сливен. Лично лидерът на партията Красимир Каракачанов бе в града на...

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir