Дарик нюз Велико Търново: ЗА и ПРОТИВ необходимостта от референдум за членството на Турция в ЕС
Агенция „Фокус“: В София има три големи райони, в които са били съсредоточени бежанци
Дарик нюз Велико Търново: ЗА и ПРОТИВ необходимостта от референдум за членството на Турция в ЕС
4 юни 2010
Национална кампания срещу българската подкрепа за членството на Турция в Европейския съюз провежда ВМРО от 18 април насам. Воеводите събират подписи за свикване на референдум против членството на Турция и вече са събрали 250 000 в цялата страна.
Кампанията ще продължи още месец, съобщи Борис Вангелов- областен координатор на ВМРО. Той бе в студиото на Дарик радио В. Търново, за да изложи аргументите за необходимостта от свикване на референдум по въпроса.
„На този етап Турция няма място в Европейския съюз, но е твърде рано да са прави референдум по въпроса, тъй като преговорите все още се провеждат и преговорните глави не са затворени“, коментира доц. Милко Палангурски, шеф на катедра „Нова и най-нова история на България“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Пълен текст:
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=539974
5 юни 2010
За възникването на бежанските квартали в София след Освобождението, за броя на населението там и за отношението към бежанците Агенция „Фокус” разговаря със зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки.
Фокус: Кои квартали на София възникват и се оформят като бежански квартали?
Ангел Джамбазки: От сегашното териториално разпределение на града три са големите райони, в които са били съсредоточени бежанците. Това са „Красна поляна”, „Илинден” и „Сердика”, централният район, който се намира от ул. „Пиротска” на запад преди „Люлин”. Най-голямо бежанско население е било съсредоточено в сегашните квартали „Илинден”, в „Красна поляна”, в „Гевгелийски”, в „Света Троица”, „Коньовица”, който сега се казва „Банишора” и „Лозенец”. Днес „Лозенец” е привлекателен за хората с висок социален статус, но тогава е бил на края на града и тогава там е било сметище. Това е район, разположен на хълм и там е било сметището. Там най-много са били съсредоточени бежанците от Дебър. Може да се каже, че „Лозенец” е Дебърския квартал на София. В „Гевгелийски” са се населили бежанци от Гевгелия. В централния район на София – този от „Пиротска” на запад са били предимно костурчани и други. В сегашния квартал „Захарна фабрика” също е имало много голяма бежанска група.
Фокус: Откъде основно са били бежанците и има ли данни какъв е броят на живущите в тези квартали?
Ангел Джамбазки: След 1903 година започват вълни от емиграция. След Освобождението София е наброявала не повече от 30 хил. души – българи, като не включвам останалите общности. След 1903 година има голяма бежанска вълна и всъщност това оформя София. На практика София се формира като най-големия бежански център, защото е била и столица на тогавашното княжество. Трудно е да се каже колко е броят на бежанците. Преди това тези квартали, където се населват бежанците, са били ниви. Според плана „Мусман” на бежанците им бил даван определен квадрат от земя, където те можели да се населят, да си построят къща и да станат жители на столицата.
Фокус: Какво е било характерно за тези квартали?
Ангел Джамбазки: Тези квартали, поне до 1945 година, запазват духа на Стара София. Там са били много широко разпространени занаятите, които са били разпространени в местата, откъдето идват тези хора. Това са били предимно занаятчийски квартали, т.е. това са били хора от средна ръка, т.е. занимавали са се със занаяти – обущарство, дърводелство, абаджийство и други занаяти. И днес бившият квартал „Коньовица”, днес наречен „Банишора”, се характеризира с най-буйните столичани и с хора, на които бързо им кипва кръвта. Това е нормално, защото това е наследство от българите, които са дошли от Македония.
Фокус: Какви са били отговорностите на общината, за да не се допуска създаване на гета в тези райони, където се настаняват бежанци?
Ангел Джамбазки: Не е имало как да се създадат гета в районите, където са се населили бежанците, защото това са били български семейства, български общности, хора, които са търсили препитание. За първи път думата „гето” се използва за еврейски бежанци от Испания, които отиват в Италия. Когато бягат от Реконкистата, евреите отиват в италианските градове-държави, които започват да се наричат гета. Само че това са поселища на хора, които идват от чужбина в чужбина. А в тези квартали на София са се поселили хора, които са носили традициите, ценностите на българските общности в днешна Македония. Тези квартали нямат нищо общо с гетоизиране. Тези хора са си били на място, но поради обстоятелства се е наложило да се преселят в столицата на свободната държава.
Фокус: А какво е било отношението към бежанците от страна на българите?
Ангел Джамбазки: Добронамерено. По тогавашното законодателство се е смятало, че една къща е къща, когато има керемиди. Тези хора, със съдействието на администрацията на Княжеството, са вдигали четири стълба, върху които са изграждали покрив. Когато това нещо стане факт, се е събирало цялото семейство. Проверките са се извършвали от пожарната и когато пожарният инспектор дойде и констатира, че има керемиди, тогава значи има и къща. Така са построени в голямата си част тези квартали. Сега, ако се разходим по улиците, които са останали незастроени, ще видим схлупени къщи, които не са по-високи от човешки ръст. Те са били приемани благосклонно от администрацията, от хората, от пожарната, от полицията, защото всички са разбирали, че това са българи, които са имали нещастието да бъдат изселени от родните си места.
Пълен текст:
http://www.focus-news.net/?id=f15012
5 юни 2010
София. Бежанските квартали, поне до 1945 година, запазват духа на Стара София. Там са били много широко разпространени занаятите, които са били разпространени в местата, откъдето идват тези хора. Това са били предимно занаятчийски квартали, т.е. това са били хора от средна ръка, занимавали са се с обущарство, дърводелство, абаджийство и други. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки. Той обясни, че и днес бившият квартал „Коньовица”, днес наречен „Банишора”, се характеризира с най-буйните столичани и с хора, на които бързо им кипва кръвта. Това било е нормално, защото това е наследство от българите, които са дошли от Македония.
Зам.-председателят на ВМРО разказа, че не е имало как да се създадат гета в районите, където са се населили бежанците, защото това са били български семейства, български общности, хора, които са търсили препитание. „За първи път думата „гето” се използва за еврейски бежанци от Испания, които отиват в Италия. Когато бягат от Реконкистата, евреите отиват в италианските градове-държави, които започват да се наричат гета. Само че това са поселища на хора, които идват от чужбина в чужбина. А в тези квартали на София са се поселили хора, които са носили традициите, ценностите на българските общности в днешна Македония. Тези квартали нямат нищо общо с гетоизиране. Тези хора са си били на място, но поради обстоятелства се е наложило да се преселят в столицата на свободната държава”, каза още той.
Според Джамбазки, по тогавашното законодателство се е смятало, че една къща е къща, когато има керемиди. „Тези хора, със съдействието на администрацията на Княжеството, са вдигали четири стълба, върху които са изграждали покрив. Когато това нещо стане факт, се е събирало цялото семейство. Проверките са се извършвали от пожарната и когато пожарният инспектор дойде и констатира, че има керемиди, тогава значи има и къща. Сега, ако се разходим по улиците, които са останали незастроени, ще видим схлупени къщи, които не са по-високи от човешки ръст. Те са били приемани благосклонно от администрацията, от хората, от пожарната, от полицията, защото всички са разбирали, че това са българи, които са имали нещастието да бъдат изселени от родните си места”, заяви още зам.-председателят на ВМРО.
Пълен текст:
http://www.focus-news.net/?id=n1403500
Агенция „Фокус“: В София има три големи райони, в които са били съсредоточени бежанци
5 юни 2010
София. От сегашното териториално разпределение на София три са големите райони, в които са били съсредоточени бежанците. Това са „Красна поляна”, „Илинден” и „Сердика”, централният район, който се намира от „Пиротска” на запад преди „Люлин”. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки. Той обясни, че най-голямо бежанско население е било съсредоточено в сегашните квартали „Илинден”, в „Красна поляна”, в „Гевгелийски”, в „Света Троица”, „Коньовица”, който сега се казва „Банишора” и „Лозенец”. „Днес „Лозенец” е привлекателен за хората с висок социален статус, но тогава е бил на края на града. Това е район, разположен на хълм и там е било сметището. Там най-много са били съсредоточени бежанците от Дебър. Може да се каже, че „Лозенец” е Дебърския квартал на София. В „Гевгелийски” са се населили бежанци от Гевгелия. В централния район на София – този от „Пиротска” на запад са били предимно костурчани и други. В сегашния квартал „Захарна фабрика” също е имало много голяма бежанска група”, разказа още той.
Джамбазки разказа, че след 1903 година започват вълни от емиграция. „След Освобождението София е наброявала не повече от 30 хил. души – българи, като не включвам останалите общности. След 1903 година има голяма бежанска вълна и всъщност това оформя София. На практика София се формира като най-големия бежански център, защото е била и столица на тогавашното княжество. Трудно е да се каже колко е броят на бежанците. Преди това тези квартали, където се населват бежанците, са били ниви. Според плана „Мусман” на бежанците им бил даван определен квадрат от земя, където те можели да се населят, да си построят къща и да станат жители на столицата”, каза още той.
Пълен текст:
http://www.focus-news.net/?id=n1403492
