От публикации в средствата за масова информация в Македония е видно, че стотици офицери, старшини и редници от АРМ, търсят среща с българския посланик в Скопие, за да проучат възможностите да довършат военната си служба в редовете на българската армия.
Според информацията в медиите, стотици бойци, служили в редовете на АРМ, са поставени на ръба на социална катастрофа, заради политиката на просръбското правителство в Скопие. Очевидно сърбоманската власт на Груевски предпочита да харчи държавния бюджет в безумните антични строежи на скопския Дисниленд, вместо да поддържа боеспособни местни въоръжени сили, които да могат да сдържат албанската агресия, отвътре и отвън, срещу териториториалната цялост на Република Македония.
ВМРО настоява министър-председателят и министърът на отбраната да установят контакти с тези бойци и да направят необходимото за включването им в състава на въоръжените сили на РБ.
Стара българска армейска традиция е наши сънародници от Македония да служат в редовете на българските въоръжени сили. Възможно е да бъдат възстановени традиционни български въоръжени сили, рекрутирани от Македония, като например Македоно-одринското опълчение. Още повече, че тази година се навършват 110 години от най-голямото и най-добре организираното българско въстание в Тракия и Македония и тече сто годишнината от освободителните балкански войни, в които Македоно-одринското опълчение играе ключова роля.
Известно е от официални данни, че недокомплекта на българската армия възлиза на поне 350 души – професионални бойци в гарнизоните в Казанлък, Стара Загора, Карлово, Хасково и Ямбол. Отделно е известно, по неофициални данни, че предстои обявяване на поне 250 свободни места в бригадата Специални сили в Пловдив, вероятно най-добре подготвената за специални операции българска военна част, както и свободни места при повторното разкриване по настояване на ВМРО на гарнизона във Враца, дом на славния 35-ти пехотен врачански полк.
Традицията, българи от Македония да служат в редовете на българската армия, е стара. Десетки български генерали, хиляди офицери, подофицери и бойци, служили вярно на Отечеството са родени на територията на днешна Македония. Десетки бойни части на българската армия във войните за национално освобождение и обединение носят в наименованието си „Македонски“. Прилагаме в Приложението и кратък списък на тези бойни части.
Приложение:
Генерали от Македония:
1. ген. Константин Жостов – с. Гайтаниново, Пиринска Македония
2. ген. – лейтенант Кръстю Златарев – Охрид
3. ген. – лейтенант Климент Бояджиев – Охрид
4. ген. – майор Диониси Писинов – Охрид
5. ген. – майор Александър Протогеров – Охрид
6. ген. – майор Владимир Кецкаров – Битоля
7. ген. Александър Танев – Велес
8. ген. Иван Стойков – с. Гайтаниново, Пиринска Македония
9. ген. Александър Попдимитров – Кратово
10. ген. Васил Силяновски – Крушево
11. ген. Коста Николов – с. Вирче, Царевоселско
12. ген. Кирил Янчулев – Прилеп
13. ген. Климент Джеров – Охрид
14. ген. Антон Ковачев – Щип
15. ген. Григор Кюркчиев – Прилеп
Македоно – одринско опълчение роти:
1-ва Дебърска
2-ра Скопска
3-та Солунска
4-та Битолска
5-та Одринска
6-та Охридска
7-ма Кумановска
8-ма Костурска
9-та Велешка
10-та Прилепска
11-та Серска
12-та Лозенградска
13-та Кукушка
14-та Воденска
15-та Щипска
Части от Македония във Войните:
Балканска и междусъзническа
7- ма рилска дивизия – създадена 1904 г.
1906 г.- е съставена от 14 – ти Македонски, 22 – ри Тракийски, 13 – ти Рилски, 26 – ти Пернишки пехотни полкове
1912 – 1913 г. начело – ген. – майор Георги Тодоров
Октомври 1918 г. е демобилизирана
Наименования през годините:
• Седма пехотна рилска дивизия (1904 – 1921)
• Седми пехотен рилски полк (1921 – 1928)
• Седма пехотна рилска дивизия (1928 – 1944)
Първа Световна война
11 – та пехотна македонска дивизия – създадена 1915 г. начело полковник (тогава) Александър Протогеров по идея на майор Петър Дървингов – да се формира от 25 000 бежанци от Македония. Включва: 7 полка (6 пехотни, 1 артилерийски). Командир става ген. Кръстю Златарев от Охрид. Началник щаб е полк. Петър Дървингов от Кукуш. Нейни части са:
– Втора пехотна бригада – полк. Григор Кюркчиев (Прилеп)
– Трета пехотна бригада – полк. Александър Протогеров
– Пети македонски полк – подполковник. Борис Дрангов
Битки: по долината на Криволак, Неготино, Струмица, Кавадарци,Дойрански позиции, планината Беласица
1918 г. разформирована в Горна Джумая
Втора Световна война
Четиринадесета пехотна вардарска дивизия – създадена 1941 г. в Скопие, състав – 51-ви пехотен вардарски полк, 52-ри пехотен врански полк, 53-и пехотен осоговски полк (формиран в Куманово от 2-ра дружина на 52-ри пехотен врански полк през март 1943), 14-и дивизионен артилерийски полк, 14-а дивизионна инженерна дружина. Разформирована – 22 септември 1944 г. Водачи:
ген. – майор Петър Пенев – 1941 – 10 септември 1942 г.
полк. Александър Попдимитров – 1942 – 1944 г.
полк. Стефан Недев – 16 юли 1944 – 13 септември 1944 г.
Петнадесета пехотна охридска дивизия – създадена 1941 г., щаб в Битоля, състав: четиридесет и пети пехотен чегански полк, петдесет и четвърти пехотен битолски полк и петдесет и пети пехотен охридски полк, 15 дивизионен артилерийски полк, 15 инженерен батальон, 15 противотанков батальон, 10 и 11 гранични части, 15 дивизионна болница и 15 тилов батальон. Разпусната на 30 септември 1944 г. Водачи:
полк. Никола Боев – 28 юни 1941 – 4 юни 1942 г.
полк. Иван Маринов – 18 юни 1942 – 3 септември 1944 г.
полк. Димитър Младенов – 4 септември 1944 – 5 октомври 1944 г. (временен командир)
Шестнадесета пехотна дивизия – формирана на 24 май 1941 г., щаба е в Ксанти -„Щаб на Беломорския отряд“ към 2-ра дивизионна област, преименувана на 12 ноември 1941 г. в „Шестнадесета пехотна дивизия“. Включва 57-и пехотен драмски полк, 58-и пехотен гюмюрджински полк, 18-и, 19-и и 21-и граничен участък, 6-и конен полк. Водачи:
Полк. Георги Ковачев, полк. Георги Генев, полк. Трифон Трифонов, полк. Страшимир Велчев, полк. Иван Николов, полк. Петър Хаджииванов, полк. Цоню Ганев.
Имена през годините:
• Щаб на Беломорския отряд (24 май 1941 – 12 ноември 1941)
• Шестнадесета пехотна дивизия (12 ноември 1941 – юли 1945)
Разформирована през май 1945 г.
Седемнадесета щипска пехотна дивизия – формирана на 1941 г., състав ва батальона от 13-и пехотен рилски полк (две дружини), 1-ва дружина от 3-ти пехотен бдински полк, 6-а дивизионна картечна дружина, 4-то товарно артилерийско отделние от 7-ми артилерийски полк и 1-ва сборна свързочна рота. Командир на дивизията е полковник Борис Богданов. Влиза в състава на Първи окупационен корпус. Разформирана е през юли 1942 година. Възстановена 1943 г. в Щип. състав 48-ми, 49-и, 56-и пехотни полкове, 17 дивизионен артилерийски полк, 17 дивизионен камионен взвод, 17 дивизионна картечна дружина, 17 дивизионна бронеизтребителна дружина, 17 дивизионна болница. Командир на дивизията е полковник Никола Алексиев. Разсформирана 28 октомври 1944 г.
Двадесет и осма пехотна дивизия – формирана 1943 г., щаб Гюмюрджина, състав: 10-и пехотен родопски полк, 58-и пехотен гюмюрджински полк и 10-и артилерийски полк. Разпусната на 7 октомври 1944 г. Водачи:
Полк. Михаил Беджев – 22 ноември 1943 – 14 септември 1944, полк. Станимир Гърнев за един ден, подполк. Тодор Буровски.
