Заместник-председателят на ДПС Лютви Местан се изказа не като български народен представител, а като депутат в турския Меджлис, заяви днес в декларация ВМРО.
Декларацията дойде, след като две теми на ВМРО от последните дни предизвикаха остър дебат в пленарната зала на Народното събрание – правата на хората с българско самосъзнание в Македония и инициативата на заместник-председателя на ВМРО Костадин Костадинов за преименуване на местности с турски и гръцки имена във Варненско.
Местан защити от парламентарната трибуна турските наименования на местности у нас и дори направи внушение, че за въпросните местности никога не е имало други, български, наименования.
Заместник-председателят на ДПС дори си позволи да оприличи текущата иициатива на ВМРО за връщане на българските имена на местности с нов Възродителен процес.
В отговора на ВМРО, разпространен до медиите, се заявява: „Ако обаче Лютви Местан продължава да прави погрешни внушения, то ние ще го помолим да предложи на турските си колеги да върнат старите български имена на хилядите български села в Одринска Тракия, на Лозенград (днес Къркларели), на Одрин (днес Едирне), а защо не и най-големият град в съседна Турция Истанбул да възвърне името си Константинопол, по български Цариград“.
„Иначе ще останем с впечатлението, че господин Местан едностранчиво защитава интересите на една чужда държава“, завършва декларацията на българското национално движение.
Ето и пълния текст на декларацията:
Лютви Местан се изказа не като български народен представител, а като депутат в турския Меджлис. Той дори окачестви инициираното от заместник-председателя на ВМРО Костадин Костадинов преименуване на местности с турски, арабски и гръцки имена във Варненско като нов Възродителен процес.
Местан си позволи дори внушението, че за въпросните местности всъщност не е имало други названия. Сякаш преди това българите не са наричали тези местности по никакъв начин или са ги сочели безсловесно с пръст.
За справка на господин Местан, най-старото живеещо и до днес в България местно население е българското.
Предполага се, че преди да дойдат турските завоеватели, то е наричало местностите си по някакъв начин, нали?
Специално за Варна българските топоними са сменени с турски през 1833 г. с решение на местното деврие (общински съвет), отбелязано в санджак намето на областта.
Една част от „новите“ имена, за които днес настояваме, всъщност са старите названия.
Претенциозността на Местан, който трайно си е внушил, че е оратор със съдържателна реч, доведе до възможност за поредица грешни интерпретации на начинанието на ВМРО във Варна. Затова се чувстваме длъжни да поясним ситуацията и да припомним някои факти. Дори и защото това е на практика национален проблем.
1. Огромна част от въпросните топоними са абсолютно неизвестни на варненци. Те съществуват единствено на кадастралната карта и в най-добрия случай са в размер от 100 дка. Дори служителите от общинската служба по земеделие трудно се ориентираха, когато трябваше да ни покажат къде се намира Кокар бунар например. Затова аргументът, че щяло да стане объркване, олеква.
2. Част от тези местности са селищни образувания, които рано или късно ще станат квартали на Варна, а може би дори и райони. Представяте ли си квартал „Боклук тарлъ“? Или „Ментеше“, което носи името си от третия по големина анадолски град в Турция? Все пак Варна наскоро подаде документи за европейска, а не за азиатска столица на културата.
3. За гражданите няма да има никакви последици от смяната на имената. Нито ще се сменят нотариални актове, нито лични карти. Просто служителите от кадастъра ще нанесат новите имена на картата.
4. Самият термин преименуване не е особено коректен, тъй като не само на територията на Варна, но и в цялата страна, чуждоезичните топоними са с по-стари български имена.
5. Особен интерес предизвикаха имената на Кабакум и Аладжа манастир. Странно защо, тъй като манастирът не е местност и поради това не е предложен за преименуване.
Що се отнася до Кабакум, който бил известен по света и туристите щели да се бъркат, е нужно да поясним, че не се сменя името на плажа, а на свлачищната нива над него.
Също така припомняме, че плажовете като такива не се отбелязват на картата на общинската земеделска служба, която сме ползвали за източник, може би заради факта че на тях трудно се сее, оре и жъне.
Ще припомним нещо за онези, които са се затъжили за доброто старо османско време. Старото име на „Златни пясъци” е Узункум. Било е много популярно. Помни ли го някой днес? Впрочем, за да сме съвсем точни, туристите не идват на Златни пясъци или Слънчев бряг. Те почиват на Sunny beach и Golden sands, както се рекламират нашите курорти.
Да го назовем отново Узункум, приемате ли, господин Местан?
Ако обаче Лютви Местан продължава да прави погрешни внушения, то ние ще го помолим да предложи на турските си колеги да върнат старите български имена на хилядите български села в Одринска Тракия, на Лозенград (днес Къркларели), на Одрин (днес Едирне), а защо не и най-големият град в съседна Турция Истанбул да възвърне името си Константинопол, по български Цариград. Иначе ще останем с впечатлението, че господин Местан едностранчиво защитава интересите на една чужда държава.
1 юни 2012
