Хвърляхме ги във водата още от солунското пристанище. Как защо? Българи бяха… Хиляда, две хиляди по-малко – толкова по-добре за нас… Нашият капитан каза: „Хайде момчета, да видим колко знаят да плават българите. Искаха море – нека го опитат“. Нарочно спряхме парахода в открито море, доста далеч от брега. И захвърляхме българите във водата. Имаше какво да се гледа, весело беше, да..
Този ужасяващ разказ красноречиво говори какво е преживяло многохилядното българско население от района на Солун, подложено на геноцид от гърците през 1913 г. с една-едничка цел – унищожаването на българщината. Но то не изчерпва всичките страдания, които е понесъл българинът в тези страшни времена. По-зловещото започва на остров Трикери.
Именно концлагерът на беломорския остров е в основата на филма, който ВМРО прожектира във връзка със 100-годишнината от погрома над българското население.
Датата на прожекцията е 18 декември (сряда), началният час е 18.00, а мястото – София,ул. „Пиротска“ №5 (Македонски дом), ет. 2 (Изложбена зала). Входът е свободен и всеки, който иска да научи истината за Трикери, може да дойде и да изгледа лентата.
Филмът е финансиран от „Фондация ВМРО“, ВМРО – Бургас и ВМРО – Стара Загора, а негов автор е областният председател на Организацията в Бургас Георги Дракалиев. Неговата съдба е неразривно свързана с кошмарния епизод в българската история, тъй като е потомък на заточеник от Трикери.
Концентрационният лагер на беломорския остров е сред най-срамните страници в съвременната балканска история. Юни 1913 г., Балканската война е завършила с разгром на Османската империя, но докато българската армия изнася основната тежест на войната в Тракия, в тила й нейните сръбски и гръцки съюзници окупират Македония и започват незабавни действия за изкореняването и унищожаването на българщината в тази основно населена с българи област.
Особено тежка е съдбата на многохилядното българско население от районна на Солун, чиято единствена вина е, че са се родили българи.
Между осем и дванайсет хиляди солунски българи и български военопленици са натоварени на кораби и избиването им започва още в Солунския залив. Те биват давени за удоволствие на „съюзника“, а после изоставени на безводния остров с минимални или никакви дажби на вода и храна. Там сънародниците ни умират от глад и холера.
В края на 2013 г., когато параходът „Кирил“ отвежда във Варна оцелелите, той качва на борда си едва 1800 мъченици.
