Внесеният от управляващите проект за Изборен кодекс издава страх и липса на решителност в прекратяването на уродливите практики в българските избори. Едногодишният шум около този кодекс и резултатът от него приличат на поговорката „Напънала се планината и родила мишка”.
Така предложеният текст не премахва опасността изборите да бъдат манипулирани от Турция. Отново се дава възможност изборни секции да се разкриват извън българските дипломатически или консулски представителства без върху тях да може да се упражнява контрол.
Проектокодексът не довежда докрай и принципа на уседналост при всички видове избори, с което отново остава възможността изборният процес да бъде опорочаван от т.нар. „изборен туризъм”.
Радващо е, че в текста е отразено едно от важните предложения на ВМРО – въвеждането на професионализирана изборна администрация. Не са приети обаче редица други съществени наши предложения, които биха сложили окончателен край на възможностите пороците на избирателната система да влияят върху изборните резултати.
ВМРО години наред предлага задължителното гласуване, което окончателно би премахнало възможността представителната власт на всички нива да бъде избираема от малки групи зависими избиратели.
С лека ръка е пренебрегнато и предложението ни за въвеждане на образвователен ценз и ценз на базата на платени данъци, което означава, че и сега хора без образование или без отговорност към държавата ще имат право да участват в решаването на съдбата на страната ни. Сега най-често се купуват техните гласове.
В избирателните списъци отново ще останат „фантоми”, след като в текста на проекта за кодекс не е включено въвеждането на активна предизборна регистрация на избирателите – друга идея на ВМРО.
Така предложеният текст на практика намалява демократичността в страната ни, като отнема възможността селища с население под 500 души сами да избират своите кметове и премахва избирателността на районните кметове в градовете с районно деление. Освен това, възможността за изразяване на предпочитания в листите остава само теоретична. Създава се съществено неравенство – например градове с реално население около 3000 души избират свои кметове, а район от над 200 000 жители, като „Люлин” ще има назначаем кмет. Подобни промени противоречат на европейската тенденция за децентрализация на местното самоуправление и водят до намаляване на нивото на представителност на местната власт.
10 ноември 2010
