На 25 юни се навършиха 98 години от гибелта на големия български революционер Кръстю Българията. Във връзка с наближаващата 100 годишнина от смъртта на войводата, ВМРО подема поредната си патриотична инициатива за поставяне на паметна плоча на героя. Въпреки безспорните заслуги към българската национална кауза, във Враца няма нито един паметен знак в чест на Българията. Предвижда се плочата да бъде монтирана на булевард «Кръстю Българията» в близост до родната му къща и осветена по врема на гоишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Освен това врачанското дружество на ВМРО ще проведе тържествено заседание, на което ще приеме името на Кръстю Българията.
След като властимащите показаха не само непознаване, но и неуважение към миналото и българската памет, със съхраняването и популяризирането им се заеха структурите на гражданското общество, заявяват от местната организация на ВМРО. Примерите са многобройни. Наскоро ВМРО във Враца възстанови откраднатия паметник на Апостола. Учениците от СОУ «Васил Кънчов» набират средства за издигане на паметник на големия български етнограф, учител и политик – патрон на училището им. Връстниците им от Козлодуй инициираха кампания за възстановяване на парахода «Радецки». Наследниците на Саво Петров дариха на врачани паметен знак на Ботевия четник, а инициативен комитет от врачански журналисти защити от поругаване първия паметник на Христо Ботев.
ПОВЕЧЕ ЗА КРЪСТЮ БЪЛГАРИЯТА
Роден в гр. Враца през 1874 г., Кръстю Николов Катранкьов е легендарен войвода на Върховния комитет и Вътрешната Македоно–Одринска революционна организация. Известно време е четник на Михаил Апостолов – Попето, a от 1900 година е Тиквешки войвода на ВМОРО.
През 1902 г. Гоце Делчев натоварва Михаил Герджиков със задачата да се прехвърли в Одринска Тракия. Герджиков взема със себе си няколко от натрупалите опит в Македония войводи, сред които е и Кръстю Българията, който е определен за войвода в Чокленско и Малкотърновско.
В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание Кръстю Българията е делегат на конгреса на Одринския революционен окръг, състоял се на Петрова нива, а след обявяването му участва в редица сражения срещу турците.
След въстанието Българията се премества в Кочанско и се бори срещу идващите от север сръбски чети. Участва в конгреса на Скопски революционен окръг заедно с някои от най-прославените войводи като Даме Груев, скопския войвода Ефрем Чучков, щипския войвода Мише Развигоров, кратовския Атанас Бабата, Коста Нунков, Тодор Александров и др.
През Балканската война (1912-1913) той е войвода на чета № 16 и действа в района на Родопите и Беломорска Тракия. За проявена храброст е повишен в чин от фелтфебел в подпоручик от българската армия.
Умира от холера на 25 юни 1913 г. при Демирхисар (Егейска Македония) по време на Междусъюзническата война.
На снимката най-вдясно: Кръстю Българията
27 юни 2011
