По-малка, но по-сплотена Македония би се справила успешно с предизвикателствата на бъдещето, започва анализа си Иван Петрински, публикуван във в. „Сега“.
снимка: Къде се веят гордо тези албански знамена? Да, в Скопие – столицата на Македония. Така македонските албанци отпразнуваха на 28 ноември м.г. 100-годишнината от обявяването на независимостта на Албания.
Къде се веят гордо тези албански знамена? Да, в Скопие – столицата на Македония. Така македонските албанци отпразнуваха на 28 ноември м.г. 100-годишнината от обявяването на независимостта на Албания.
Не знам какво още трябва да се случи в БЮР Македония за да се убедят тия, дето държат поводите на най-малката международно призната балканска държава, че славянското и албанското население там няма да могат да съжителстват повече. След тежкото въоръжено противопоставяне от 2001 г., след подписаното под външен диктат Охридско споразумение, което македонските албанци май вече получиха указание да изоставят, след зверското убийство на рибарите на Железарското езеро до Скопие миналия април, след истеричното честване на Деня на албанското знаме през ноември 2012 г. не знам дали още някой се съмнява в правилността на точно такова разрешаване на етническата криза в Повардарието. По всичко личи, че славянското и албанското население в БЮР Македония или ще се разделят мирно сега, или ще го направят по-късно принудително.
Идеята за мирно разделяне на Македония между албанците и славянското население не е нито нова, нито е моя. Вероятно мнозина помнят как тия думи на Любчо Георгиевски от Благоевград предизвикаха преди няколко години малка революция в БЮР Македония.
Впрочем, двете главни етническите общности и досега съжителстват само по необходимост. Те са все по-обособени териториално, македонските общини са все по-чисти етнически. Общините в северозападната и в западната част на държавата, населени с албанци, са на практика почти напълно обособени – там дори знамената по общинските сгради най-често са албански, а не държавни. Съществуват населени места, охранявани от местни милиции, където славянски крак не би могъл да стъпи даже. Надявам се да не е съвсем вярно, но от източник от централната банка в Скопие знам, че от албанските общини не постъпват дори данъци в държавния бюджет, или те са в пъти под очакваните. Какво по-голямо доказателство за фактически разпад на държавността да търсим, щом е налице и стопанско разделение?!
Ако си позволим тук да хвърлим съвсем бърз поглед назад във времето то ще трябва неизбежно да установим, че разширяването на албанското землище става за сметка на околните славянски народи и, както е обичайно от времето на Великото преселение на народите та чак до днес, то е винаги насилствено.
Археологическите свидетелства за Повардарието от IV-VII в. в много отношения са сходни със синхронните данни за поречията на Струма и Места. Известно време славянските племена само преминават през тези земи, без да се установяват там.*
До края на VI в.-началото на VII в. в поречието на трите реки все още съществуват значителни маси от старото отдавна латинизирано или грецизирано балканско население. Това население е събрано в големите градски селище или в близост до какво да е укрепление, като броят му намалява непрекъснато в резултат на разорителните набези на всякакви варварски племена между IV в. и VI/VII в. Поради твърде честите славянски нахлувания след началото на VII в. в поречието на трите реки вече става невъзможно да се обитават отначало равнините, а после и по-високите земи към вододелните области. Всъщност цялата тая земя опустява за век-два, чак докато славяните започват да се заселват в поречието на трите реки.
В целия този процес старите илирийци, от които навярно по-късно ще произлязат днешните албанци, всъщност не участват. Те отдавна обитават само трудно достъпните планински земи на днешна Албания, което определя и техния поминък.
Струпването на доста плътни, според археологическите данни, славянски маси от българската група в поречията на Места, Струма и Вардар, както и славяни от сръбската група на север от тези области, неизбежно насочва разселението им и в планинските вериги на запад, чак до бреговете на Синьо море. Днешните наследници на тези славянски заселници са българите в Гора – в днешна Албания и в Косово и Метохия. Включването на тези земи в границите на България стабилизира плътното славянско обитаване на Македония. По Синеморското крайбрежия населението остава пъстро, преобладават гръцки и славянски заселници, примесени нарядко със следи от старото илирийско население.
Едва включването на Македония и на околните области в Османската империя създава предпоставки за ускореното албанско усвояване на нови земи след ХVII в. Този процес обаче допълнително се ускорява в началото на ХХ в., когато започва и организирането на албанците, през 1905 г. е създаден Таен албански комитет в Битоля.
Ново ускорение на процеса на разширяване на албанското землище може ясно да се наблюдава в края на 70-те и в началото на 80-те години на миналия век. Етническите карти ясно показват бурното разрастване на земите с преобладаващо албанско население в Повардарието.
Вглеждането в историята на междуетническите отношения трябва да ни убеди впрочем, че албанското разселване е най-ускорено, когато всички тези области са без граници, включени са в голямо държавно образувание. Сега трябва да е ясно, че включването на Македония в Европейския съюз не само няма да реши никак етническата криза в държавата, както се надяват в Скопие, но напротив ще ускори неимоверно разширяването на албанското землище, при това за сметка, естествено, на заселените със славяни общини. На историята трябва да се вярва, вглеждането в нея дава често нужните отговори на съвременните проблеми.
През последните две десетилетия междуетническите отношения в БЮР Македония без прекъсване вървяха само в една посока – надолу и назад. Само ви се струва, че така посоките са две, една е – надолу по линията на междуетническото разбирателството и назад към времената на етническа експанзия и откровено прочистване на набелязаните за албански области.
Изглежда, че и масовата изява на личната междуетническата нетърпимост в Македония достигна най-висшето си равнище от век насам. Личните междуетнически връзки в Повардарието отдавна са силно влошени, ако не и напълно прекъснати. Извън незначителната прослойка от албански интелектуалци, живеещи и работещи предимно в Скопие, на практика албанското население ограничава до възможния минимум всекидневното си общуване със славяните в републиката.
Ако не друго, събитията от последните два месеца трябва да са убедили всички, че славянската и албанската етнически общности в Македония трудно биха могли да заживеят заедно и в бъдеще. Въоръженото албанско-славянски противопоставяне от 2001 г. може се струва някому най-сериозният изблик на етническа нетърпимост в Македония, но и тези събития, и събитията от миналия април, когато албански криминални лица, след старателна подготовка избиха риболовците на Железарското езеро до Скопие могат да се оценят и като действия на ограничен брой албанци. Можеше да се предположи, само теоретично, разбира се, че тази част от македонските албанци не изразява точно светогледа на цялата общност. Но албанските държавни знамена, които се развяваха масово миналия ноември окончателно, струва ми се, показаха, че албанците в БЮР Македония не припознават тази държава за своя и определено ще търсят друга развръзка на етническата игра там. Сред екзалтираните крясъци „Етническа Албания“ „Чиста Албания“ и всякакви други от този вид по улиците на Скопие и във всички общини с преобладаващо албанско население трябва да е станало ясно, че вече дори теоретично няма да можем да се съмняваме в абсолютната масовост на албанския възглед за създаване на трета албанска държава, в земите на Македония.
Впрочем самият албански министър-председател Сали Бериша, заяви на 19 декември миналата година почти направо, че Охридското споразумение е недействащо и забравено, на практика е мъртво. Вече трябва да е ясно май, че македонските албанци разглеждаха Охридското споразумение, което ги спаси от военен разгром през 2001 г., само като примирие. Те използваха времето насетне в изчакване на сгоден политически момент за продължаване на стремежа си към постигане на политическата си цел. Няма съмнение, че изказването на Бериша има ясен подтекст – албанците в Македония трябва да тръгнат по-напористо към разрешаване на политическите си държавнотворчески цели.
Е, ако особено няколкото северозападни и западните общини в БЮР Македония са на практика вече обособени, ако там границата с Косово е разграден двор, ако всекидневното междуетническо общуване не съществува, ако дори е налице стопански разпад на отношенията между няколкото общини с преобладаващо албанско население и останалата част на БЮР Македония, която е с изключително славянски характер, то в подкрепа на чий интереси трябва да се държи цяла една вече на практика разделена държава?!
Войната на знамената в Повардарието засега не е преминала в истинска само защото все още мощни външни сили държат здраво албанските поводи, но мисля, че никой не знае докога. Може и да е тежко решението за разделянето на БЮР Македония, но със сигурност е най-безболезненото. Или славянското и албанското население там ще се разделят в две отделни държавни образувания по живо по здраво сега, когато това, струва ми се, все още е възможно, или ще го направят със сигурност след време, но ще е по-кърваво. Искрено се надявам да греша.
* Въпросът за историческото развитие на разширяване на албанското землище е изключително специализиран, тук той само е маркиран.
