Текст от рубриката „Зеленото е родолюбие“
Източник: Energyonline.bg
Законопроектът по дати
На 28 септември 2011 г. Министерски съвет внася за разглеждане в Народното събрание Законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. На 17 ноември 2011 г. депутатите приемат законопроекта на първо четене, след което Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм към Народното събрание неколкократно обсъжда текста на заседания през януари 2012 г. От 25 до 27 януари 2012 г. законопроектът е внесен под точка 8 в дневния ред на парламента за второ четене.
На 25 януари 2012 г. , по време на парламентарно заседание, народните представители отхвърлиха предложението на депутата Лъчезар Тошев за забрана на съхранението на въглероден диоксид в земните недра.
Технологията
Улавяне и съхранение на въглероден диоксид (УСВД) в земните недра е новата експериментална технология, която застрашава здравето, екосистемите и климата.
Технологията, известна като CCS, представлява съхранение на въглероден диоксид чрез неговото втечняване, след което се инжектира в направени дупки директно в земята или в специални контейнери.
Технологията за вкарване на вредните емисии в земните недра е все още експериментална, тъй като не са изяснени всички рискове около нея. Сигурна е обаче опасността за подземните води и за екосистемите в случай на изтичане на CO2.
Подобна технология не решава проблемите с климата, а създава нови, според Деница Петрова от Грийнпийс – България.
Има възможност съхранението на въглероден диоксид под високо налягане да предизвика сеизмични дислокации, често наблюдавани при други геоложки сондажи, например при минното дело. Кинетичната енергия се предава до подземните формации чрез инжектирания въглероден диоксид, което води до увеличаване съществуващите нестабилности в тях. Научните изследвания на германския геолог Ралф Круп посочват следните изчисления – за 10 г. функционирането на 20 MW инжекционна помпа генерира 2,1 млрд. kWh енергия, която е еквивалентна на експлозия на 1810 килотона ТНТ. Този трансфер на енергия съответства на земетресение от степен 6,2 по скалата на Рихтер, което обещава значителни сеизмични прояви.
Изтичанията могат да се случат в инсталациите за улавяне и за концентрация, от клапи, дефектни или повредени тръбопроводи или от самото място за съхранение. Първоначално температурата и налягането поддържат инжектирания въглероден диоксид в течно състояние, но в дългосрочен план налягането му спада и той може да се върне към газообразното си състояние и чрез пролуки да изтече в атмосферата. Изтеклият газ няма да се разтвори директно в атмосферата, а би се разстлал като слой над района на изтичането, откъдето идва и високият риск за живота и здравето на живите организми, в т.ч. и на хората. Изтеклият газ може да се натрупва в опасни и потенциално смъртоносни равнища в ниските части на околния терен или в слабо проветряеми сгради.
Наболялата, стопирана засега, възможност за проучване и добив на шистов газ се наслоява и с тревожността от новия рисков метод – да скрием вредните емисии дълбоко в земята си.
Възможността за реализиране на опасната технология се явява начин държавата ни да се справи със задължителното прилагане на европейския регламент за намаляване вредните парникови емисии в атмосферата. Настоящата европейска директива обаче не задължава страните да използват именно тази технология. Освен това в България няма подходящи геоложки условия, тъй като се намира в сеизмично активна зона.
Срещу Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра застанаха редица експерти и неправителствени организации. Представени бяха становища на екоорганизациите, създадени са петиции срещу осъществяването на опасния метод за съхранение на мръсен газ в земята ни.
Природозащитниците изтъкват сериозни аргументи като например – апокалиптичните възмездия за природата и здравето ни, недоказаните рискове на самата технология, която е и много по-скъпа от други алтернативни и безопасни методи за справяне с вредните емисии. Еколозите критикуват и 30-годишния срок, в който се носи отговорност за съхранение, след възможното инжектиране на CO2 в земята. След като 30-те години минат, отговорността е ничия. Тогава замърсената природа – ако се случи изтичане на втечнения газ – и здравето на внуците ни ще бъдат потърпевши на нашите грешки днес.
Законопроектът предвижда две процедури по издаване на разрешения – за проучване и съхранение.
Вероятните геоложки „подходящи” места са около Плевен, Велико Търново, Северна Добруджа. Там инсталации ще нагнетяват в земята въглероден диоксид, който ще се транспортира по тръбопроводи през Стара планина от ТЕЦ-ове и др., основно от Южна България.
Според еколози, този закон носи идеята – задълженията на страната, свързани с вредните емисии, да се “заметат под килимчето”.
Екоорганизациите посочиха, че Германия и Австрия са се възползвали от правото си на моратоиум и са отхвърлили възможността на тяхна територия да се съхранява CO2. „Щом такива развити в технологично отношение държави отхвърлят такава технология, то България няма основания да я разрешава”, казват екоактивистите.
Остава да видим дали към и без това съществуващите ядрена енергия, ГМО, въглищни електроцентрали, нефтодобив, двигатели с вътрешно горене, бутилираната вода… ще прибавим още един обострен екологичен проблем.
Или усилията ще бъдат насочени към градивни методи за решаване на климатичните и енергийни въпроси като биогаз, биоабсорбиране, слънчева енергия, водородна или геотермална централа и други възобновяеми енергийни източници, които са разумните решения, обезсмислящи търсенето на други, несигурни, алтернативи.
27 януари 2012
