Текст от рубриката „Българите по света“
Източник: „Фейсбук“
Автор: Маринела Петреска
Житейският път на човека има свое начало и край. А началото започва винаги от рода, от корените. Те са толкова важни и значими за всеки от нас, защото ни дават усещане за принадлежност, за сигурност. За история и памет. И за бъдеще. За достойнство!
Защото човекът без род е като дърво без корен. Слаб и беззащитен, той никога не може да устои на житейските бури сам. Пръв ще се сломи. И никой няма да го пожали! Никой няма да застане до него, ако той не каже кой е, какъв е. Ако не се самоопредели и не отстоява своето право да бъде уважаван като човек с род и родина.
Аз съм българка, която живее в Македония. И независимо дали ще заявя този факт открито, или ще го премълча, той си остава непроменен. Защото моят корен е български. Като на много други българи, които също живеят в Македония. Ако по някакви причини обаче се страхуваме да назовем своята родова принадлежност, това ще ни направи ли добри „македонци“? Ще ни направи ли „македонци“ изобщо! Ще можем ли да гледаме в очите своите приятели, колеги, съседи, ако ги излъжем? Ще ни уважават ли те, ако се отречем така лесно от корените си? От страх! От страх да не загубим работата си, да не си навлечем неприятности. От страх ще се превърнем в хора без род, без памет, без минало и бъдеще. Ще лицемерничим, ще се приспособяваме, ще угодничим, но няма да угодим. И ще загубим уважението на всички. Защото родоотстъпникът не може да бъде нито верен приятел, нито добър колега, нито истински съсед.
Затова аз спокойно, открито,честно и гордо заявявам – БЪЛГАРКА СЪМ! Да, моят род е български. И аз няма да се отрека от него, защото не искам да се отричам от кръвта си. Не трябва!
Та нали сред 10-те Божи заповеди е и тази: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава”.Да се отречеш от родината си, означава да се отречеш и от предците си. Да извършиш грях! Кой от вас би направил това, за да го иска от мене? Ще дръзне ли някой да се изправи срещу вечните Божи правила?
Житейските бури са преплели пътищата на много народи, особено тук, на Балканите. Гърци и турци, българи, румънци и сърби. Различни народи, но все балканци. И музиката ни еднаква, и храната, и природата. И историята… Странно, но споменем ли историята, понякога изпълзява една стаена омраза, която ни изправя едни срещу други. Защо е нужно? Сякаш забравяме, че живеем в 21. век и глобализацията на света днес все повече допринася за преодоляването на граници от всякакъв род. Нужно ли е да издигаме тогава стени между себе си и другите, робувайки на страха. Нужно ли е да се оградим с високи дувари, та да ни е спокойно зад тях. От кого ще се крием? И какво имаме да крием? Не е ли смешно и жалко да крием, че сме българи!
Затова аз спокойно, открито,честно и гордо заявявам – БЪЛГАРКА СЪМ! Да, моят род е български.
Никой не си избира къде да се роди. Но всеки сам избира своето отношение към отечеството и към предците си. Да ги обича или да ги мрази. Да се срамува от тях или да е безразличен. Но всеки трябва да знае, че отношението към род и родина е неговият кръст, който той сам ще носи до края на живота си. Ще го предаде и на децата си, защото и в техните вени ще тече същата онази кръв, на предците, която винаги ще го връща към корените му. Българските…
Житейският път на човека има свое начало и край. Между тях е заключена съдбата на всеки един от нас. Началото започва винаги от рода, от корените. А краят… – неизбежен и неизвестен. Житейските кръстопътища обаче са толкова много. Заставайки на всеки от тях трябва да направим своя ИЗБОР. И точно изборът е мярката за човечност, защото той е право и отговорност. На кръстопът сме! Време е да изберем!
28 януари 2012
