Начало Българското семейство Възможните сценарии пред България - гражданска война или мирен преход към конфедерация

Възможните сценарии пред България – гражданска война или мирен преход към конфедерация

Източник: Блог на заместник-председателя на ВМРО Костадин Костадинов

Демографската катастрофа, чиито  проявления през последните двадесет години стават все по-видими за българското общество, причинява поредица от поражения върху развитието на българския народ. Въпреки подценяването им от страна както на управляващите, така и на гражданското общество, последици като обезлюдяването, застаряването на населението, рухването на икономиката и промяната на етническия модел водят след себе си почти необратими изменения. Въпреки че за някои от тях напоследък започна да се пише и да се коментира, отново не се достигна в дълбочина до най-сериозната последица от демографският срив – пълната подмяна на фундамента на българската държавност.

България по Конституция е еднонационална държава, проява на държавотворния дух на българския народ. Все по-сериозните процеси на промяна на българският етнически баланс обаче вещаят почти непредсказуеми деформации в структурата на българската нация. Огромното количествено отслабване на българската народност за сметка на циганския етнос, както и големият дисбаланс в пропорциите между нормите на раждаемост на българи и цигани в перспектива ще доведе до превръщане на българското население в малцинство в собствената му държава. Според все още непотвърдени официално данни от 2007 г. насам българчетата са под 50% от общия брой на новородените деца в България. Това означава че към 2025 г. българите ще са в най-добрия случай около 65% от населението на страната. Географското им разположение обаче далеч няма да е равномерно. Те ще се концентрират в столицата и в по-големите областни градове, при което селата и малките общини ще придобият подчертано небългарски облик.

Тази ситуация не е сценарийна прогноза, а статистически план, изготвен въз основа на сегашните демографски тенденции. Сценариите имат място вече след достигане на точката на преобръщане на етническия баланс през 2025 г. Макар и с мащабите на демографската си катастрофа България да е уникална в човешката история, с промяната на държавотворната си народност тя далеч няма да е първият подобен случай. Известни са няколко такива казуси. На първо място е примерът с Южноафриканската република. Създадена като държава – доминион на Великобритания през 1910 г. под името Южноафрикански съюз, тогава тя представлява единствената държава в Африка с бяло мнозинство (на юг от екватора). Към момента на създаване на държавата делът на африканското население в нея е 20%. Впоследствие, заради бурното развитие на промишлеността, мините и селското стопанство, икономиката на ЮАР, започва да изпитва остра нужда от работна ръка, която се удовлетворява с притока на все повече и повече негри от съседните британски колонии. Това, в съчетание с по-високата им раждаемост от африканерите (бялото население) води до това, че през 1985 г. делът им се увеличава до 83%. През 1992г. след дългогодишна политическа борба организацията Африкански национален конгрес начело с Нелсън Мандела взема властта в държавата. ЮАР се превръща в поредната африканска държава с бяло малцинство. Подобни примери не липсват и на други места по света. Островната държава Фиджи, намираща се в Тихия океан, претърпя поредица от преврати, чиято цел бе да задържат властта в ръцете на местното население, превърнало се в малцинство в собствената си страна.  Като бивша английска колония Фиджи развива своята икономика изключително екстензивно на базата на една единствена монокултура – захарната тръстика. Нуждата от работна ръка в плантациите води до „внос” на индийци, които са по-издръжливи в работата по плантациите отколкото  местните полинезийци. Бурният емигрантски поток, отново в съчетание с по-високата раждаемост на индийците, води до последици аналогични на тези в ЮАР. Към 1987 г. индийското население вече е мнозинство и успява да избере свое правителство. Това предизвиква два бързи военни преврата (армията се доминира от местното население), които задържат властта в ръцете на полинезийците. В страната се разгаря ожесточен етнически конфликт, а взаимните нападения и убийства на представители от едната и другата общност стават ежедневие. През 2006 г. има трети военен преврат, последван от масово изселване на индийци от Фиджи, в резултат на което етническият баланс, макар и със сила, се запазва в полза на полинезийците. Фиджи е неуспешен пример за промяна на етническия баланс. Класически пример за подобна метаморфоза обаче е Ливан. Създаден като френски протекторат през 1920 г., Ливан е единствената християнска държава в Близкия изток. Населението, което принадлежи на някои от различните християнски деноминации (маронити, католици, източно-православни, якобити, армено-грегориани и несториани) надхвърля 70%. С течение на времето по-високата раждаемост сред мюсюлманското малцинство (шиити и сунити) води до превръщането на Ливан в поредната мюсюлманска държава. И тук процесите се развиват изключително кърваво. Две граждански войни разкъсват Ливан през XX век – през 1958 г. и 1975 – 1990 г. След края на войните става ясно, че християните вече нямат възможност да доминират в държавата и от всички техни позиции успяват да запазят само поста президент на републиката, който обаче е изпразнен от съдържание и власт. Към 2010 г.  християните в Ливан са според най-оптимистичните статистики 38%, макар че според други данни са едва около 25%. Съществуват и други примери за промяна в етническия баланс, макар и вече направлявани от държавните власти. В Китай, който по Конституция е многонационална държава с автономни области, държавната политика съвсем официално поощрява „китаизацията” на малцинствените райони. В резултат на последователни и планомерно провеждани действия на заселване на китайци и вътрешна колонизация на „изостаналите ” региони от 1975 г. насам, днес в Китай няма нито една автономна област, в която китайците да са малцинство. Така тибетците (в Тибет), уйгурите (в Синдзян-Уйгурия) и монголците (във Вътрешна Монголия) се превърнаха в малцинство в собствените си отечества. По подобен начин се развиха и някои бивши автономни области и републики в състава на СССР. Нагорни Карабах, автономна област в състава на Азербайджан, е създадена през 1923 г. Тогава арменското население в нея е 99%. През годините на съветската власт форсираната от властите в Баку азерска емиграция води до намаляване на арменското население на 70% през 1989 г. По-високата в пъти раждаемост на азерите  плаши арменското ръководство на областта, защото то вижда как в обозримо бъдеще Карабах ще изгуби арменския си етнически облик. Събитията по-нататък са печално известни – кървава гражданска война, отнела живота на десетки хиляди хора, и неуреден конфликт, продължаващ  до днес. Почти по подобен начин се развиха и събитията в Южна Осетия – автономна област в състава на Грузия.

Анализът показва, че никъде прехода от доминирането на една народност към доминирането на друга народност в рамките на една и съща държава не минава мирно. Тъй като България се е запътила към подобен преход е редно да си зададем въпроса, как точно ще се случи той – дали със церемониално сдаване на властта по подобие на ЮАР, или с кървава гражданска война подобно в Ливан. Към настоящия момент процесите, развиващи се в българското общество, дават сигнали за развитие както на единия, така и на другия сценарий. Притъпеният съпротивителен дух на българите, всеобщият песимизъм и катастрофична нагласа в съчетание с все по-нарастващото самочувствие на циганите (основаващо се на техния количествен ръст и присъствие във всички области на България) и де факто извоюваната от ДПС териториална автономия на отделни части от българската държава дават предимство на сценария за мирен преход. От друга страна, трагичните събития в с. Катуница и последвалата бурна българска реакция, дават основание да се мисли, че въпреки пораженческите настроения отделни групи в българското общество няма да приемат спокойно деградацията и трансформацията на българската държавност. При всички положения едно е сигурно – България е изправена пред прага на много сериозни вътрешни трансформации и колкото по-скоро тези процеси започнат да се изследват и да се търсят средства и начини за тяхното контролиране и преодоляване, толкова бъдещето на българския народ и на неговата държава става по-сигурно.

19 октомври 2012

Последни Новини

Красимир Червилов: Победата на дясно-консервативните сили в Европа е рефлекс на налагания досега либерален модел

След жежкото политическото лято, очаквайте следващите ни срещи през октомври, ноември и декември, те със сигурност ще предложат интересни дискусии и още...

Доц. Милен Михов посочи какъв е достойният български отговор на поредната провокация на РСМ

Необходими са спешни и решителни дипломатически, икономически и политически действия от страна на България. Отзоваването на българския посланик в Скопие, спиране на...

ВМРО настоява за спиране на фондовете за Скопие и замразяване на разговорите за членство на РСМ в ЕС

Настояваме България да поиска от Брюксел ясна, точна и единна позиция за антибългарското поведение на правителството на Мицкоски ВМРО...

ВМРО сезира прокуратурата за скандалното поругаване на трикольора на „София прайд“

Националният младежки комитет на ВМРО сезира СГП за случая с публичното и демонстративно поругаване на българския трикольор по време на „София прайд“....

Започва поголовен хаос с ТЕЛК

От днес „на случаен принцип“ решенията ще се разглеждат само по документи Това вещае само едно – анархия...

Контрера: Терзиев допусна на Черешова задушница извратеняци да се гаврят с родовата памет на България

Не гей парад, психиатрия трябва за такива! Пълна подкрепа за Шествие за семейството! С тези...

Каракачанов: На хората ще им писне и вместо да не гласуват, ще излязат с дърветата и брадвите

Срещу природата не можеш да се бориш, но можеш да вземеш достатъчно мерки, за да минимализираш пораженията. Това каза за предаването „България,...

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir