Източник: Текст от блога на заместник-председателя на ВМРО Костадин Костадинов
Да се чуди човек и да се мае, табелата ли е сбъркана, кметството ли, държавата ли…
Когато човек пътува по пътищата на родината няма начин да не забележи как англоезичните надписи бавно, но сигурно превземат пътепоказателните съоръжения. Табели от всякакъв вид, размер и цвят неистово се опитват да ни убедят, че в България всичко е „For sale“, че всеки уважаващ себе си хотел задължително трябва да има в името си „resort, spa and beach“ (може и да не е задължително в този ред), че всяка „municipality“ умира от радост да ни посрещне с местното „welcome“ и че като цяло в „тази държава“ (както политиците наричат страната на своите избиратели, понеже може би ги е срам да ù кажат името) официалният и разговорен език е английският.
Тъй като обаче това все още не е така, понякога се получават много интересни мутации на аглосаксонски имена, ашладисани на местна почва. Въпреки че на моменти човек няма как да не се запита, с оглед на табело-лингвистичната обстановка, Where the fuck am I, заради конституцията все още поне пътните знаци, освен на латиница, трябва да са и на български, и така се появяват малките шедьоври Блексирама, Лайтхаус голф-ресорт енд бийч, Трейшън клифс и стотици още невероятни словоизвращения. Ако някой, без чужда помощ, прочете в първото име Черно море ъ-ъ-ъ, рама, то той със сигурност ще е почиващ в околностите на Каварна лингвист и дешифратор на неразчетени писмености и мъртви езици. Щото аналогията с поп групата Бананарама направо се навира в лицето. Този пък, който зад Трейшън клифс разчете Тракийски скали, очевидно ще има дарбата на Шамполион, разчел Розетския камък и съответно египетските йероглифи. Впускането в по-сериозни размисли може да доведе до още по-идиотски достижения – ако трейшън е тракийски, то Тракия можем съвсем спокойно да я пишем Трейшъ, нали? А как ли ще се пише Мизия? Мийшъ, мей би?
В случай, че някой си мисли, че англофонията е завзела само пътищата и крайпътните знаци, трябва да се добави, че това е дълбоко заблуждение. Безбройните спа-ресорт енд бийч курорти най-безсрамно и безочливо посягат и на микротопонимията. В един от гореописаните хотели плажът му, който се шири по протежението на Черно море, е наречен със звучното българско име Орка бей. Човек да се чуди на турски бей ли е кръстен плажа, на някакви орки, които се къпят тук, или бог знае на какво. Понеже ако са искали да кажат Заливът на косатките, много са се объркали – нито плажът е в залив, нито в Черно море има косатки.
Но да оставим хотелите и да се насочим към последното убежище на социализма по нашите земи – държавната и местната администрация. Няма уважаваща себе си власт, която да не е насвяткала поне 5-6 табелки на английски по всичките си входове. Санким по цял ден тълпи от англоговорящи граждани обсаждат седалището на локалното „муниципалити“. Колчем пък някой влезе вътре ще види как местните гавърнъри, мерове и чеърмъни са си накачулили англоезични табелчици по стаите, дават визитки с (много често) надписи само на английски и стига някой да не ги заговори на този език създават впечатление на същински бритиш инглиш ескуайъри от дълбокия прованс на Албиона.
Само едно нещо ни спасява засега от превръщането на България и официално в англоговоряща държава. Макар и българският език стремително да излиза от мода в страната на българите, ниското ниво на знание на английския сред управляващите продължава да крепи изчезващия и демодиран славянски идиом. Просто всички те са учили руски и още трудно артикулират на езика на новия голям брат. Съдейки по вродения ентусиазъм на нашите политутки, които докато учиха руски без малко да ни направят 16-та република на СССР (и то на два пъти), може само да се надяваме, че новата генерация властимащи учат нови езици по-бавно от предшествениците си.
27 август 2012
