Източник: „Биволъ“
Законодателството за отглеждане на ГМО в България е било внимателно следено и привържениците на ГМО са активно подкрепяни и финансирани от посолството на САЩ – показва нова серия секретни дипломатически документи разсекретени от Уикилийкс.
ВМРО срещу ГМО (ОБЗОР):
ГМО войните на САЩ. Мутантите атакуват
Зрелищна акция на младежката организация на ВМРО срещу закона за ГМО
Младежите от ВМРО към депутати: Яжте зеленчуци, докато не са започнали те да ви ядат
Костадин Костадинов: Американският посланик също шикалкави за ГМО
ВМРО: Ние сме против всякакво отглеждане и използване на ГМО
Основна пречка срещу приемането на либерално ГМО законодателство според грама [06SOFIA1173], изпратена през 2006 г. от шарже д’афер Караянис, е председателят на Българската академия на науките (БАН) Иван Юхновски. Атанас Атанасов, шеф на Агробиологичния институт, разказал в посолството, че Юхновски е изпратил различни „експерти, които знаят много малко за науката за ГМО“ в парламентарните комисии по околната среда и земеделието да критикуват законопроекта. Лобистите за ГМО, с подкрепата на зам.-министъра на земеделието Светла Бъчварова, са изпратили писмо до Европейската комисия с питане дали българският закон е в съответствие със законодателството на ЕС. „Атанасов смята, че България може да бъде санкционирана, ако се докаже, че законът не съвпада с политиката на ЕС, което може да се превърне в тоягата, необходима на поддръжниците на ГМО тук, за да убедят правителството да преразгледа закона“ – пише още Караянис.
Посолството в София има добре дефинирана стратегия, подкрепена от бихотехнологичната индустрия на САЩ и важни местни доверители – пише посланик Макълдауни до Държавния департамент през януари 2009 г. в некласифицирана грама [09SOFIA23].
Доверителите трябва да бъдат финансирани, за да проведат информационна кампания за търговските и икономическите ползи от ГМО. Те сформирали консорциум, който одобрил предложената от американците програма. Консорциумът включва Националната селскостопанска академия, Държавната комисия по биологична безопасност, университети по селско стопанство и храни и институти, местната Асоциация на селскостопанските производители и специализираните медии (телевизия „Агромедия“).
През 2010 г. американското лоби има реален шанс да успее, защото либерализирането на ГМО става стратегическа цел на правителството на Бойко Борисов. Изправено пред съпротивата на голяма част от българското общество, правителството е решило да наложи тактически мораториум от 5 години. Целта на мораториума е да предизвика ЕС да го разкритикува като противоречащ на европейското законодателство, след което под заплахата от европейски санкции да бъде приет нужния законопроект – тази хитрост разкрил министър Найденов пред посланик Уорлик.
В началото на февруари 2010 г. Джеймс Уорлик изпраща във Вашингтон некласифициран доклад [10SOFIA105], в който пише следното: „Проектозакон, който би съгласувал настоящия режим на ограничения за биотехнологиите със законодателството на ЕС, беше заграбен от групи, които са против ГМО. В резултат и като тактически отговор, правителството предлага допълнение към законопроекта – 5-годишен мораториум върху освобождаването на ГМО в околната среда или за селскостопански цели. Правителството очаква, че след приемането на новото законодателство Европейската комисия ще погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона и на България ще й се наложи или да го отмени, или да се сблъска със санкции – нещо, което това правителство, отчаяно от липсата на пари, много би искало да избегне.
Подложено на силен натиск да измени проектозакона, сегашното правителство предложи добавяне на петгодишен мораториум върху освобождаване на ГМО продукти в околната среда или за селскостопански цели. На 11 февруари, по време на среща с посланика, министърът на земеделието Мирослав Найденов призна, че този мораториум е тактически подход, целящ постигането на стратегическата цел този проектозакон да бъде приет. Той очаква, че след приемането на новото законодателство, Европейската комисия ще погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона и България ще трябва да го отмени. Според Найденов би било по-лесно да се премахне мораториума под натиск от ЕК, отколкото да се промени законодателството.“
Уорлик отбелязва, че тази стратегия е „ходене по тънко въже“, тъй като общественото мнение е спечелено от анти-ГМО реториката.
Ако Найденов е прав и ЕС в крайна сметка принуди България да вдигне предложения мораториум, правителството ще има извинението, от което се нуждае, за да либерализира най-накрая българския биотехнологичен режим – заключава посланикът.
Коментар на „Биволъ“: Последвалите събития показаха, че Найденов не е прав. ЕС не само не санкционира България, но благодарение на активността на български политици Европейският парламент призна и подкрепи правото на всяка страна да определя доколко рестриктивно да бъде местното законодателство за ГМО. Така стратегическата цел на ГЕРБ да прокара удобното за САЩ законодателство чрез тактически лъжи не се реализира. Наличието на рестриктивен закон обаче се заобикаля чрез липсата на контрол от страна на изпълнителната власт за прилагането му – алармираха неотдавна от Коалицията „България – свободна от ГМО“.
29 август 2011
