ВМРО подкрепя инициативата за референдум за бъдещето на българската енергетика и призовава своите членове и привърженици да се подпишат в подписката за продължаването на проекта „Белене”.
ВМРО не иска допълнителна политизация на казуса „Белене”. Затова и не участва в инициативния комитет за подписката. Имената на хора като Георги Марков и Стефан Воденичаров, които вече са включени в комитета, са достатъчна гаранция за това, че той е деен и авторитетен. С тези хора ВМРО е сътрудничила прекрасно в годините.
Именно ВМРО още преди десетилетие събра 500 хиляди подписа за защита на необосновано затворените на блокове на АЕЦ „Козлодуй”. ВМРО е първата и единствена партия, която последователно работи за развитието на ядрената енергетика у нас.
Глупостта със спирането на АЕЦ „Белене”
След бездарно лутане и неспособност за вземане на решение управляващите решиха да спират проекта за АЕЦ „Белене”.
Започнат проект, на лицензирана площадка, с готов реактор. Замениха го с някакви неясни бръщолевения за газови централи и поставяне на готовия реактор в АЕЦ „Козлодуй”.
Това са мъгляви измислици, които могат да се случат не по-рано от десетилетия – такива са технологичните срокове.
А в края на това десетилетие изтича позволеното време за използване на реакторите на АЕЦ „Козлодуй”.
При създалата се ситуация с Русия никак не е ясно дали Москва ще позволи да удължим срока им на експлоатация. Защото такава е процедурата – пак ще се иска разрешение от Русия, ако искаме да ползваме АЕЦ „Козлодуй” по-дълго.
В края на десетилетието ще са спрели и голяма част от наличните мощности на ТЕЦ. И става актуален простият въпрос, който ВМРО зададе и преди година на страниците на „България”:
ОТКЪДЕ ЩЕ ИДВА ТОК В БЪЛГАРСКИТЕ ЖИЛИЩА ТОГАВА?
Това е най-важното питане. Всички останали са второстепенни. А за този въпрос управляващите не търсят отговор.
Те не представиха и една сметка, и един разчет на разходи и ползи от проекта „Белене”, не представиха и прословутия доклад на експерти, който уж се очакваше и за който България даде милиони.
Представиха единствено големи приказки, променящи се с часове, неясни министерски смени, хаос. И накрая
КОЗИРУВАХА ПРЕД ДИКТАТА НА ГЕНЕРАЛ-ГУБЕРНАТОРА УОРЛИК.
Може би „Белене” не беше изряден проект, може и да е бил не достатъчно ефективен икономически, може да е създавал ненужна зависимост от Русия. Но защо никой така и не обясни това ясно и най-вече аргументирано?
„Белене” може и да е бил лош, но поне беше проект с цел, с ясен хоризонт във времето, а сега на негово място има отново неопределеност и безпътица.
Как досега се отговаря на най-важния въпрос – откъде ще има ток в края на десетилетието:
Управляващите не отговарят никак, те се готвят за избори и крепят рейтинг.
Други казват, че ще пестим ток, та да няма нужда от АЕЦ.
Трети казват: ще внасяме от Турция, която, впрочем, строи без особени скрупули ядрени централи с руски реактори.
Четвърти казват: ние, българите, намаляваме, намалява и потреблението на ток.
ДОКЪДЕ СТИГНАХМЕ!
Да имаме цял отрасъл, в който да сме дори водеща страна в региона… и да го затрием с лека ръка! Колко сектори в икономиката имаме, с които можем да се похвалим – както при енергетиката!?
С края на АЕЦ „Козлодуй” след няколко години и спирането на АЕЦ „Белене” България губи ядрената си енергетика. Енергетиката беше шансът на страната ни да развива и някакви технологии въобще, някакви производства, някаква икономика.
А не да бъде обслужващ персонал в комплекси за алкохолен туризъм.
Казусът „Белене” е показателен за днешна България – страната ни се разкъсва от нерешени с десетилетия проблеми, а вместо да ги решат, некадърниците, които ни управляват, искат просто да режат. За сметка на пенсиите ни, за сметка на децата ни.
А УТРЕ ОКОТО ИМ НЯМА ДА МИГНЕ И ЩЕ ОТРЕЖАТ И САМАТА БЪЛГАРИЯ.
Две неща още им пречат. Едното е, че тогава няма да има какво да управляват и крадат. А другото сме ние. Нас, българите, още ни има.
Вярно, малко сме, но сме повече от тях. И още можем да се мобилизираме и да обърнем нещата. Все още може!
26 април 2012
