Текст от блога на Карлос Контрера
В хода на кампанията на ВМРО „Водата в обществени ръце” за прекратяване на концесията на „Софийска вода” АД получихме десетки оплаквания от граждани за дейността на т.нар. фирми за събиране на вземания (колектори – както са по-популярни).
Сигналите и жалбите са най-различни, при това свързани не само с опитите на „Софийска вода” АД да събира задълженията по този начин, а и с работата та трите мобилни оператора и на други крупни търговски дружества. Дейността на въпросните колектори се заключава в нескончаем телефонен тормоз над потребителите, че дължат пари на дружеството „Х” и, ако не се издължат, следват неблагоприятни последици. Самите неблагоприятни последици не се конкретизират, което оставя основателни съмнения за опити за психически, а вероятно и физически натиск над потребителите – нова форма на рекета, добре познат от деветдесетте години на миналия век.
Това ни накара да предприемем по-сериозно проучване на дейността, практиките и методите на въпросните колектори. На първо място липсва нормативна база, въз основа на която събирачите за вземания действат. Няма нито един случай, в който въпросните фирми да са представили на „длъжника” договор за прехвърляне на вземането му от „Софийска вода” АД или от мобилните оператори към тях например. Няма представени и договори за „факторинг”.
Всичко това показва, че фирмите действат по-скоро извън закона при събирането на вземанията. Границата между изнудването и „посредничеството” при събирането на вземания в сегашната ситуация е твърде невидима. Методите за подобно събиране на вземания излизат от рамките на договорните отношения и преминават в полето на действие на Наказателния кодекс.
Като форма на чист рекет и шантаж може да определим и настоятелните им телефонни обаждания, в които откровено се осъществяват психологически тормоз от типа „Ако не платиш, ще видиш какво ще стане”. Посещенията по домовете пък са чиста форма на заплашване и изнудване.
Никой не може да даде отговор защо въпросните дружества и техните служители се намесват като трета страна в отношенията потребител-комунално дружество или потребител-мобилен оператор например. Нито са изкупили задължението, нито са встъпили в отношенията като трета страна. Съвсем отделен е въпросът, че над 2/3 от въпросните задължения не са претендирани в съда, т.е. не са доказани със силата на присъденото нещо.
За голяма част от задълженията потребителите са подали жалби пред съответния доставчик и очакват произнасяне или съдебен спор. На фона на тази ситуация, в която доставчикът твърди, а потребителят оспорва, колекторите се явяват организиран башибозук, който звъни по телефона, ходи по домовете и заплашва хората.
Едва ли бихме могли да намерим правно основание, което да санира въпросните практики. Фирмите за събиране на вземания често се явяват като добре платени консултанти, чиято основна дейност се съсредоточава в оказване на натиск. Натиск, който в редица случаи определено излиза извън рамките на закона и се доближава много до принудата.
Има данни за десетки подадени жалби в съответните районни полицейски управления и прокуратурата от потребители срещу действията на събирачите на дългове.
Актуален е и въпросът как тези фирми се снабдяват с имената, адресите, мобилните и стационарните телефони на потребителите, как разполагат с информация за отношенията им с доставчика „Х” например и за задълженията на потребителя към него – основание, размер, лихви, просрочие и т.н. Голяма част от тези данни попадат под защитата на Закона за защита на личните данни. Няма потребител, който се е съгласил данните му да бъдат трансферирани от едно дружество в друго, няма потребител, който се е съгласил задълженията му към ВиК оператора да се събират от друго дружество.
Цялата операция по прехвърлянето на лични данни на потребители е съмнителна и поради тази причина от ВМРО сезира Комисията за защита на личните данни за случващото се и иска ясни отговори – допустим ли е такъв трансфер на данни, регистрирани ли са колекторите като администратори на лични данни и извършвани ли са проверки за нивата на сигурност на защита и начина на ползване на данните. Искаме от комисията да извърши проверка, за да се установи има ли злоупотреба с данни и кой е отговорен за това.
ВМРО изпраща и сигнал до главния прокурор с настояване да се образува прокурорска проверка. Считаме, че проверката трябва да се съсредоточи върху договорите, доколкото въобще такива съществуват, между доставчиците/кредиторите (ВиК оператор, мобилни оператори) и фирмите за събиране на задължения. Какви са условията на договорите, спазени ли са изискванията на ЗЗД и Търговския закон, законосъобразни ли са тези договори?
Отделен аспект от проверката следва да бъде самата дейност по „събирането” на задълженията от страна на фирмите – оказва ли се психически и/или физически тормоз върху длъжниците (потребителите), законосъобразно ли се борави с техните лични данни, налице ли са договори за цесия или факторинг и уведомени ли са длъжниците за тях.
Очакваме компетентните органи – Комисия за защита на личните данни и Главният прокурор, да извършват подробна проверка върху дейността на фирмите за събиране на вземания. ВМРО ще даде цялата информация, с която разполага със съгласието на предоставилите я граждани, за да започне осветляването на т.нар. колектори.
Българското законодателство трябва да се спазва и никакви „съображения” не могат да позволят едно или друго търговско дружество да организира кохорти от свои служители, които да тормозят български граждани заради 30 лева просрочени задължения.
Настояваме, ако държавата не прекрати своевременно колекторските практики, то поне да създаде нужния правен механизъм, който да позволява контрол и прозрачност в тяхната дейност. Сегашното състояние много повече напомня рекет, отколкото законосъобразни действия, нищо че е прикрит зад евфемизма „събиране на задължения”.
7 август 2012
