Публикуваме коментар на Михаил Тодоров, член на младежката организация на ВМРО в София, по повод масовите граждански протести в България:
Протестите тръгнаха от едни хора с напълно социално-икономически искания, а сега се появиха новите „лидери“ на гражданското общество с напълно различни от справедливите стремежи на обикновения българин. Има две симптоматични черти на протестите, оглавени от „новите лидери“, които е необходимо да се отбележат. А именно, че от една страна имаме положението на блуждаещото множество с толкова различни искания, колкото и участващите в шествията в различните градове. А от друга, че се предявяват искания, които по съществото си са вредни за демокрацията, за гражданския и конституционен ред и държавността, като се изказват крайно леви, националсоциалистически, популистки и утопични идеи за „бъдещия обществен и политически ред“. Изказват се и се възнасят в маниакална хипноза ритуални мантри, своеобразни политически „алхимически“ формули , с което повтаряне се прави опит да им се вдъхне смисъл, който всъщност липсва, и да се извършва незряла сугестия върху объркания от разнопосочни сили народ, както се опитват да постъпят някои „водачи на революцията“.
Какво имам в предвид? Да вземем идеята за намаляване на броя на депутатите. Тя се мотивира от желанието да се спестят народни пари от съкратено количество „депутати-хрантутници“, каквато е представата на известна част от обществото, и то не без право. По съществото си, обаче това противоречи с идеята за гражданското представителство във върховния орган на българската държавност – Народното събрание на Републиката. На практика се иска спестяване от представителност?! Вместо това би могло да се предяви като искане съкращаване на раздутата администрация и бързо и ефективно въвеждане на т.нар. електронно правителство.
Друга недомислица виждаме в предложението да се въведе 50% „гражданска“ квота в парламента. Та нима избраните депутати не са граждани? И дава ли си някой сметка, че това би давело до трипартиен модел страната, като единствените партии, които реално имат шанс за влизане в парламента, биха били БСП, ДПС и силната на деня дясна партия. А пита ли се някой, ако имаме половин парламент от т. нар. независими народни представители и останалата част разпределена от три по съществото си малки партии, кой и как би сформирал правителство, което да бъде легитимно представителство на вишегласието на българския народ за възгледа за развитието на страната.
Иска се още президентска република, но никой не се аргументира защо, по какви причини, с каква цел и какво се търси като ефект. Бъдещото политическо устройство се свързва с тоталната липса на политически партии, издига се надсловът „Не на партиите“, но отново никой не прави детайлна дисекция и на това искане. Как и на каква основа ще се оформят бъдещите кръгове на идейна, обществено-политическа, икономическа и принципна съгласуваност и съидейност и как бихме ги нарекли, ако не отново партии? Въобще въпросите са много пред „новите неформални лидери“ на нацията.
И все пак може да се застане зад някои напълно резонни искания като премахването на депутатския имунитет, възможността за отзоваване на неработещи народни представители, участие на граждани във всички регулаторни органи и др.
Необходимо е да се отбележи, че като цяло дебатът се измести от социално-икономическата плоскост към предимно политическата, а това като цяло е погрешна стъпка. Трябва отново и с по-висок глас да се потърси социалната справедливост, икономическия подем и защитата от монополно положение, чрез реално работещо стопанство, основано на истинската конкуренция. В конкретния пример с електроразпределителните дружества е необходима пълна проверка и търсене на съдебна отговорност при установяване на неспазване на договорите им с държавата и незабавна либерализация на електроразпределителния пазар, тъй щото всяко домакинство да може да избира доставчика на услугата от например десетина дружества , без хората да са поставяни в енерго-деспотични феодални владения. Подобни условия на реална и работеща конкуренция трябва да се търсят във всички сфери на икономиката, само така ще се постигнат по-добри услуги на по-добри цени.
Нека се поставят належащите проблеми с демографската криза у нас, с ниските доходи и неработещата икономика, с лошото и недостъпно здравеопазване и образование, това са именно съществените проблеми, от които се отнема фокусът на общественото внимание.
Като цяло протестите в цялата държава са оздравителен процес за българското общество и политическия живот в страната, едно необходимо и полезно „преболедуване“, което да изчисти организма на изпразнената и обезсмислена демокрация, затлачената държавност, спрялата администрация, самозабравилата се политическа класа и апатичното общество. Това, което е важно обаче, е да се канализират в правилна посока усилията и да се дадат верните лекове за изцеряването на държавата без да остават грозни белези от дръгненето на яростно противопоставяне.
