Автор: Ангел Джамбазки
Източник: „СЕДМИЧЕН ТРУД“, бр. 11/2012 г.
Вече няколко десетилетия се вихри спор в българското общество за това погребан ли е Васил Левски в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска“. Спор, разгарял се с различна сила, особено благодарение на усилията на големия български писател и пламенен родолюбец Николай Хайтов.
Поддръжниците на тезата за препогребването на тленните останки на Апостола в олтара на „Св. Петка“ се позовават на разказите на наследниците на очевидци. Противниците, в огромната си част все казионни учени и бивши номенклатурчици, използват главно аргумента: „Левски не е погребан в „Света Петка“, защото не е“… И пропускат удобно да споменат, че не може да се каже със сигурност дали намерените в олтара тленни останки са на Апостола или не, просто защото техните колеги археолози са ги изхвърлили! В Искъра най-вероятно – изпълнявайки актуалната тогава партийна повеля в държавата да няма други кумири, освен мумиите в мавзолеите и в кабинетите.
Както е известно, има запазени и до наши дни кичури от косата на Апостола. И ако скелетът, намерен в олтара, беше съхранен, можеше днес за часове да разберем дали има или няма съвпадение на ДНК. Иначе казано, щяхме със сигурност да знаем дали Васил Иванов Кунчев, дякон Игнатий, е погребан или не в олтара на храма. Подозирам, че това е и основната причина скелетът, намерен в олтара на „Св. Петка“, да изчезне безследно.
Има нещо много гузно и подозрително в поведението на казионните партийни археолози, участвали в разкопките на черквата. Да не забравяме, че партийната повеля по онова време е била да се разчисти спешно пространството на днешния подлез, за да бъде монтиран там огромен Ленин. В духа на интернационализма, противопоставен на „великобългарския шовинизъм“.
Честно казано, разбирам защо хората, които са участвали в укриването и унищожаването на тленните останки, намерени в олтара, се покриват и прикриват едни други, шикалкавят по темата. Защото вероятно ги е срам. Поне би трябвало. Все пак говорим за това, че хора, които твърдят, че са професионални историци и археолози, са „загубили“ тленни останки, които може би са на Васил Левски.
Не са загубили някой кашон счупени грънци, а вероятните тленни останки на един от най-великите, най-важните българи.
Едва ли това е случайно…
Аз лично не зная дали Апостолът на българската свобода е бил погребан в олтара на „Св. Петка Самарджийска“. Зная обаче, че историци от Българската академия на науките след тежки, сериозни и обстойни обсъждания стигат до извода, че според народните вярвания и редица научни доказателства Апостолът е бил погребан там. И поставят паметната плоча с този текст на черквата „Св. Петка Самарджийска“.
Всеки паметен знак, посветен на Левски, всяка следа и белег, които напомнят на днешните българи, че е имало българска борба за национално освобождение, е ценен и нужен. Според мен. Всяка паметна плоча е полезна, ценна и нужна. Защото в днешното скотско, бездуховно и ненационално време всеки допир с Апостола, па макар и през плочата, ще е полезен. Тя ще напомня, че е имало един човек, водил българите в борбата ни за свобода. С цената на живота си.
Едно е ясно. Със сигурност няма да разберем дали намереният скелет в олтара е бил на Апостола на свободата.Защото някой го е изхвърлил. И по тази причина никой не може да твърди със сигурност, че Левски е погребан там. Така ми се струва.
Друго обаче е повече от сигурно. Още една паметна плоча, посветена на паметта на Апостола, не вреди. Напротив – може да е ценна и полезна. Това ме мотивира да напиша и подпиша, заедно с колегата Данчо Хаджиев и други колеги съветници, доклада за възстановяването на паметната плоча на стената на „Св. Петка Самарджийска“.
Защото според народните вярвания и ред научни свидетелства там е погребан Васил Левски, Апостола на българската свобода.
Ангел Джамбазки е възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“ – завършил е Юридическия факултет на Софийския университет. През 1997 г. става член на ВМРО и в момента е зам.-председател на организацията. Активно работи по ромския въпрос, бездомните кучета и домашните любимци на софиянци. Участва в акциите на ВМРО срещу членството на Турция в ЕС, поскъпването на тока, водата и други актуални въпроси. Съветник е в Столичния общински съвет и председател на Комисията по обществен ред и сигурност. През 2011 г. беше кандидат за кмет на София от ВМРО.
17 март 2012
