Източник: „Сега“
Автор: Диян Божидаров
Добрите новини в България се случват по такъв абсурдно умопомрачителен начин, че човек се хваща за главата и за пореден път се чуди може ли да има такава държава. Ето я добрата: застаряването на населението най-после бе поставено официално като проблем в публичния дебат.
Включете телевизора и ще чуете управниците да обясняват, че българите застаряват и поради това трябва да се вдигне пенсионната възраст; същото казват и дежурните по медии икономисти, които добавят, че са нужни и други промени в пазара на труда. Застаряването на населението е разхождано като мечка пред хората, за да ги поизплаши и им „налее акъл в главата“. Липсва обаче задължителното обяснение, че мечката отдавна е вкъщи, но заради удобството да не се товарим с неприятности бе запряна в килера и се правехме, че я няма.
Населението наистина застарява и е прекрасно, че най-после се призна като беда, която изисква социални решения. И тук вече идваме до потреса: застаряването се схваща единствено като следствие, от което трябва да намалим пораженията. И нито дума за причината. Т.е. говорим за ужасното застаряване, но няма и идея за неговото подмладяване. Каква ти идея, и сричка липсва по въпроса, сякаш всичките „говорители“ са обладани от диалектически материализъм да признават за обективно това, което собствено са написали в папките си. Прилича на пиеса на абсурда: всички се вайкат от застаряването на населението, оплакват социалната система, която без „належащи мерки“ и „ампутации на гнилото месо“ ще срине държавата, хващат ножа, режат, театрално са готови и вените си да клъцнат.
Но лечението на застаряването протича без думичка за неговото подмладяване. Нито глас за стимулиране на раждаемостта, за по-добри условия за отглеждане на деца, за образование и здраве. Даже застаряването не се схваща като рана, която трябва да се лекува, а просто като факт, който буди някакви последствия.
Тази липса да се разгледа в дълбочина проблема не е от невежество. Прилича на глупост, но не е, тъй като обслужва едничката идея да прокара запланираните управленски действия, наричани от ГЕРБ „най-голямата реформа“, до там, докъдето управляващата партия вижда и смята, че може да се осъществи. Но да реформираш социалната система, изтърбушена от все по-старите българи, без идеи за прираст, услуги за деца и млади семейства, стимулиране на отглеждането на малчугани, е все едно да ампутираш гнило месо от един и без това умиращ организъм.
А накъдето и да се обърнем, проблемите са все демографски. Те ще се задълбочават в перспектива: увеличават се старите и болни хора, техните пенсии се поемат от намаляващите млади; сред младите се увеличава делът на неинтегрираното ромско население, което, дори да придобие образование, няма квалификация; кадърните млади бягат, оставаме с некадърни лекари, инженери, мениджъри и изследователи. Активните хора, склонни да търсят щастието си тук, намаляват, заради това няма и гражданско общество. Страда и икономиката: бихте ли инвестирали в такъв пазар?
Вече чувам някои форумни умници: „Спокойно, в Западна Европа също застарява населението, това е обективен процес, няма проблем“. Прилича на снишаване, при което чакаме „батковците“ да ни изтеглят калта. На глупост, незряща пред факта, че проблемите в стара Европа са и демографски. На поведението ни от периода на зрелия социализъм – зряхме, та чак ферментирахме. Отричахме нуждата от промени, а после станахме първи перестройчици.
България е длъжна да потърси демографски решения, защото бъдещето се очертава в едно все по-намаляващо и старо население, болно, със заметени етнически проблеми под килима. В по-далечна перспектива тя може да е все по-празна територия, гостоприемна за демографската експанзия от изток и от юг. За влошената ни демография има обективни фактори, които няма как и не бива да бъдат премахвани (например отварянето на границите), но в сложния и разхвърлен свят нямаме друг избор, освен да си подредим къщичката.
Българското общество не обича да се тормози с толкова далечни проблеми. ГЕРБ също не се тормози, даже ги задълбочава. Протестите на фермери и железничари заглушиха тревогата на съсловие, което няма трактори, а и да иска, не може да стачкува – майките.
Бюджетът за 2012 година предвижда увеличаване на периода (от 18 на 24 месеца), за който се гледа доходът, служещ за начисляване на майчинските през първата година. А за втората те няма да бъдат обвързани с минималната заплата, както досега, а ще останат 240 лв. Във Варна вече имаше протест на недоволни родители, които казаха, че социалната политика при тройната коалиция е била по-добра. За тях това е така, защото периодът на пресмятане на майчинските бе година, което за млади хора, често принуждавани насила да работят без договор при ниските им заплати, е доста по-благоприятно.
Кризата е обективна. Прав е Бойко Борисов да се оправдава, че е световна. Нужни са икономии, Симеон Дянков е решил, че трябва да бъдат от майките. Но едно общество, независимо дали е в криза, или не, се нуждае от дебат за какво трябва да харчи държавните пари. Трябва да набележи проблеми и да избере тези, които ще лекува приоритетно. Например: за полиция ли ще се харчат пари, или за майчински; за зърнопроизводители, или за детски градини; за университет в Лом (по Фидосова), или за училищни програми и курсове за децата; за спасяването на футболни клубове, или за масов спорт и здраве; държавна помощ за голф игрища, или за подобряването на средата за отглеждане на деца.
В България такъв дебат няма.
