Текст от блога на Костадин Костадинов
Тези дни създадохме една неправителствена организация. Нарекохме я Център за демографска политика. Вчера официално я обявихме на пресконференция в БТА, като също така коментирахме и основната цел на начинанието ни. Да помислим как да се справим с демографската катастрофа. Обаче какво се случи. Наред с многото неща, които казахме, споменахме и че вече горе-долу се знае кога третата българска държава ще приключи (поне в сегашния си вид) съществуването си, а заедно с нея и българският народ. Споменахме също и че циганите у нас са доста повече от данните на официалната статистика и скоро може и да доближат милион. Това беше достатъчно, за да се отприщи същинска вълна от катастрофични заглавия по днешните вестници, телевизии и прочие медии. Акцентът е един – българите измираме, скоро циганите ще са мнозинство. Реших да погледна коментарите под статиите и се начетох на мнения за изтребване, избиване, изселване, избиване, избиване и избиване. Все едно вчера не сме говорили за демографската катастрофа на българския народ, а за началото на геноцида над циганите.
Нека се замислим обаче поне за малко за причините за катастрофата и защо въобще катастрофирахме. Защото циганизацията е следствие от нея, а не причина, и ако искаме да лекуваме болестта, трябва да започнем с причините, а не с последиците от нея. И аз имам свое мнение за решаването на циганския въпрос, споделял съм го и се знае. Този въпрос трябва да се решава спешно. Важно е обаче и да разберем, че за изчезването на българите са виновни самите българи. Ще го кажа възможно най-просто: ние не се възпроизвеждаме. Освен това и емигрираме във всички възможни посоки. И затова не е виновна държавата… само. Проблемът е сложен, много комплексен и дори в някаква степен психологически. Българският народ се самоубива ритуално и всички ние участваме в това деяние – къде активно, къде само гледайки, къде напълно отричайки го, с което още повече го подпомагаме. Младите хора не искат да се обвързват, не искат да създават стабилни връзки, не искат да създават деца, не искат да носят отговорности. В повечето семейства предел на желанието за създаване на наследници е да се отгледа едно дете, въпреки липсата на сериозни финансови проблеми. Попитайте мъж или жена на 30 години, които още не са се обвързали, защо не са го направили. Ще получите невероятни отговори – рано ми е, не сме се наживели, мъжете не стават, жените не стават, има време, не се чувстваме готови… Самодоволни и самодостатъчни незрели хедонистични същества. Съжалявам, трудно е да обвиниш сънародници, но това са фактите. Докато на 35 години някои цигани се радват на внуци, техните набори от българското племе тепърва изпитват трепетите на родителството. При това не всички от българските набори. Ей това е големият проблем на нашия народ. Той важи в еднаква степен както за националистите, така и за либералите, както за комунистите, така и за демократите, както за зелените, така и за небесно кафявите. Хора, които нямат деца, нямат и намерение в скоро време да имат. Или в най-добрия случай гледат по едно. И не смятат, че това е проблем.
Това е най-сериозната задача днес пред нас, българите. Ако успеем да я решим ще се справим с демографската катастрофа. Ако не – тогава тя ще ни довърши. Или по-скоро ние сами ще се довършим. И за това няма да са ни виновни циганите или турците. Сещам се какво ми каза един приятел, българин от Сърбия, когато му се роди второ дете. „Няма да се даваме на сърбите, я!“ И допълни, че това е най-патриотичното дело, което всеки българин може да направи – да създава българчета, за да се продължи българският народ. Точно, кратко и ясно, повече нямам какво да добавя.
24 ноември 2010
