Източник: „Екип нюз“
Автор: Георги Даскалов
Претендиращата за по-културна част от нацията не гледа турски сериали или поне ги гледа тайно и със срам, но останалата, по-непретенциозната, посвещава голяма част от времето си на тях. Доказателствата, че турските сериали имат сериозен успех в България – но не само в България – е, че почти всички големи телевизии са ги вкарали в програмните си схеми, и то в най-гледаното време.
Въпреки че на свой ред българските телевизии се опитаха да копират модела и произведоха няколко нелоши сериала, е очевиден факт, че турските филми са абсолютният рейтингов цар на българския екран.
Не искам нищо лошо да кажа за българската продукция, но е факт, че дори и в България тя не може да се мери с турската. За чужбина и дума да не става. Сигурно основната причина е в бюджетите, но е факт, че турските филми не само гълтат много пари, но и докарват много пари. За българските не е съвсем ясно.
Освен парите, има още няколко важни фактора, които обуславят успеха на турските филми в България, че и в Европа.
Първо, историите, които те разказват, ако и често да са сладникави, лягат върху естествения ход на живота. Почти няма филм, който да изглежда изцяло съчинен в лабораторията на сценаристите, диалогът е жив и разговорен, не е измислен.
Второ, макар обикновено да се разказва за модерни хора, има една особена патриархалност, която явно е близка до българското усещане за света. Героите не се обременени с особена многопластовост, най-често или са само добри, или само лоши, накрая по правило доброто и любовта побеждават – и това се харесва на публиката.
Трето, артистите са изключителни, главните герои обикновено са много красиви хора, а компромиси с актьорския състав почти не се забелязват. Доколкото съм гледал, почти не съм видял някой артист да преиграва, а това е много важно.
Четвърто, вижда се и от неспециалисти, операторската работа е много добра. Снима се без претенции за гениални постижения и без особени творчески търсения, но с усета на добри занаятчии, които са си усвоили до тънкости работата.
Пето, много добър маркетинг. Звездите на турските сериали вече са и световни звезди и това е постигнато по всички правила на рекламата и без наблягане върху евтини трикове.
Шесто, това също е повод за размисъл, включително и за българските кинаджии, турските филми представят една съвременна Турция. Те показват хора с пораснало самочувствие, културни и възпитани, героите си слагат колани още щом седнат в колата, правят бизнес по европейски, но се гордеят, че са турци и изобщо тези филми са чудесна реклама на страната си.
И най-важното – стават за гледане от хората, а не в кръжоците по авангардно изкуство. Което всъщност е най-важното.
И съвсем накрая, което не е без значене, няма турски филм, в който главният герой да е мутра. И, което също не е без значение, няма български, в който да не е.
6 октомври 2012
