Източник: „Новинар“
Автор: Зорница Илиева
Изборите отминаха. Емоциите ще отшумят. Както обикновено, всяко чудо за три дни. Тогава може и да се огледаме около нас и с изненада ще установим, че се случват и неща, все така важни, все така стратегически, а ние като общество сме ги пропуснали или не сме им обърнали внимание поради всекидневните проблеми за оцеляване, или не сме си дали сметка, че по света няма празно.
Когато ние загърбваме или не сме отчели навреме случващи се събития, те винаги работят срещу нас. Вековната ни история е пълна с такива факти. Едва сега наши евродепутати сигнализирали в писмо до еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле, че в Македония се прави филм, който фалшифицира исторически факти относно депортирането на евреите през Втората световна война от региона и се подготвя нова манипулация на историята, като за целта се използва филм, спонсориран от македонското правителство, за футболен мач между ФК ”Левски” и ФК ”Македония” от шампионата на обединената по това време футболна лига на България.
Целта на този филм „Трето полувреме” е да се постигне пропаганден ефект върху зрителите в страната и евентуално в чужбина чрез силата на художественото въздействие, но всъщност се явява поредната фалшификация, чрез която България ще бъде представена в негативна светлина. Филмът се спонсорира и от фонд „Холокост срещу евреите от Македония” и македонската еврейска общност, т.е. става още по-заплетено. Странно е защо не се реагира по-рано тази година, когато в Македония се откри музей на холокоста, открит по македонски – помпозно, чувствено и с много гости, най-впечатляващи тези от Израел. Почита се паметта на загиналите по време на войната евреи, които с немски влакове са били изпратени в лагерите на смъртта.
11 хиляди евреи от Вардарска Македония и Беломорието са намерили смъртта си по този мъчителен начин вследствие на водената нацистка политика и идеология, но България е спасила в същото време своите около 50 000 евреи, спасени благодарение на усилията на цар Борис III, православната църква, Народното събрание в лицето на своя зам.-председател Димитър Пешев от Кюстендил, както и от гражданството, което е залягало по релсите, за да не тръгнат влаковете от гари като Кюстендил. Антибългарската реторика по време на откриването на този музей е внушавала, че България е виновна пряко за факта, че тези евреи мъченици не са имали шанса да бъдат спасени от гражданско общество, църква или власт в Македония.
Смешното в случая е, че в музея е поставен влак, на който пише БДЖ с прясна боя и се внушава, че с него са депортирани евреите, но по онова време означаването на нашите железници е било съвсем друго – все пак сме били Царство България. А сега с този филм за футболния отбор „Македония”, който участва в държавното футболно първенство в Царство България в периода 1941-1944 година, се очаква да се разкаже как зверски е бил убит треньорът на скопския отбор, евреинът Илеш Шпиц, докато той всъщност е бил спасен, като е свален от влака на гара Вранье, източно от днешно Косово, и така е избегнал съдбата на депортираните си съграждани. Това е станало с участието на полицейски началник. Филмът спекулира с трагичната съдба на депортираното еврейско население от Македония и Тракия, като вината за това се приписва единствено на българите, но не и на самите немци и дори в македонските медии се говори за „български фашистки окупатор”, за „фашистка България”, за „нацистка лига” и т.н., все термини от арсенала на старите югославски клишета.
Така се вменява вина на българския народ, и то след като самата България е спасила своите евреи и се гордее с това, с право очаква и благодарност, защото в Европа само ние и Дания сме постъпили по този начин в онези зловещи времена. В днешно време да си служиш с езика на омразата, да ровиш в миналото с нечисти помисли, за да обосновеш тезата, че собственият ти народ няма нищо общо със съседа, това вече не е въпрос само на „самоупределуване”, на „идентичност”, а и на самоизолация, която не е в интерес на самата Македония. Защото поставя под съмнение желанието й да стане член на ЕС, където междудържавните отношения и съседски спорове се решават в диалог и доброжелателност.
Не стигат проблемите с дългогодишния спор за името с Гърция, ами сега се провокират и нови политики на омраза към съседите, по-специално към България. И то в период, когато Европейската комисия, в лицето на еврокомисар Фюле, предупреди, че ако не се направят реформи в ключови области и ако продължава същото положение в страната, тя може и да не получи препоръки за преговори за членство в ЕС. Това беше и същността на доклада на ЕК за Македония, което предизвика гневни реакции в Скопие, но всъщност целта беше да се отвлече вниманието от изоставането на страната от нейните съседи, които получиха покани за преговори и имат своите успехи в традиционните за Балканите проблеми като корупция, съдебна система и безработица.
Е, за Сърбия е малко по-различно. Дали тази критика към препоръките в доклада на ЕК е продуктивна и дали не застрашава позициите на страната, е въпрос на самата Македония. Но ние не би трябвало да сме толкова безразлични, когато външният министър на Македония, който наскоро беше и у нас, иска официално обяснение за неизползването на определението „македонски” при споменаването на езика и нацията от Фюле. Организираните „протестни писма” на академични, неправителствени, младежки и други среди в Македония към еврокомисар Фюле показва само страх от изолация и от възможността това да стане официална позиция на ЕС. В тази връзка Фюле само посочи, че дори да се реши спорът с името на Македония, от реформите ще зависи в бъдеще дали страната е готова или не за преговори с ЕС.
А реформи едва ли се правят само с построяването на мегаломански паметници в центъра на Скопие, и то отново на исторически личности, които най-често са общи за съседните държави. А за „Триумфалната арка”, която сега се издига в столицата, самите македонци казват, че сега се строи арка, а после ще чакат триумфа. Защото те имат въпроси към управляващите, които са свързани със свободата на словото, упражнявания натиск върху медиите, отчета на публичните разходи, ефективната борба срещу корупцията, контролът при прилагането на европейските закони и т. н. познати и на нас проблеми.
Но на нас не би трябвало да ни е „все едно”, а медиите ни да мълчат по ред въпроси, които се отнасят до изграждане на европейски дух, когато имаме своите официални контакти с македонските власти. Това не включва езика на омразата и използването на средства като филми, книги, паметници, които не само са неточни, но и обидни и внушават, че българският народ е бил инструмент на фашистка идеология, а това е дори „провокативно”, както се изрази наш евродепутат. Има какво да се дискутира по темата в нашето общество. Въпросът е дали нашето МВнР е готово.
3 ноември 2011
