Проблеми и предложения, внесени в Държавната комисия за водно и енергийно регулиране на 8 март 2012 г. по време на протеста, организиран от ВМРО.
Какво искат монополистите
За повишаването те обикновено посочват три основни довода – инфлацията, желанието на Националната електрическа компания (НЕК) и самите ЕРП-та за инвестиции и вкарването в мрежата на нови мощности от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), които оскъпяват услугата заради т.нар. „зелена” енергия. Това води до исканото увеличение.
НО
Инфлацията за 2012 г. няма как да се изчисли, а само да се прогнозира. Какво ще стане, ако в края на годината инфлацията е по-малка, ще има ли тогава намаление на цената на тока?
Освен това, инфлацията не влияе на крайната цена на тока – енергията се влияе от фактори, които са далеч от ръста на инфлацията. 50% от производството на ток у нас е от АЕЦ, цената на ядреното гориво не се влияе от нашата инфлация.
Други 30% се формират от ТЕЦ – те работят основно с наши въглища, които през миналата година даже поевтиняха. Единствено ТЕЦ „Варна” работи с руски и украински въглища, но и там цената не се е променяла.
Останалите 20% се формират от ВЕЦ и ВЕИ, при които факторът инфлация също очевидно не играе.
НЕК и ЕРП-тата искат нови цени на тока, за да можели да осъществят инвестиции в мрежата, която била в лошо състояние. Ние задаваме въпроса защо се допусна мрежата да бъде в окаяно състояние и защо трябва потребителите да плащат за това, че ЕРП-тата не са си свършили работата.
Излиза, че ще платим, за да се изгради нова мрежа и после ще плащаме, за да я ползваме. Това е абсурдно – за инвестиции компаниите имат достатъчно пари от печалбата си. Но вече искат още. Време е някой да напомни на компаниите, че комунизмът приключи.
Новите мощности от ВЕИ, въведени в експлоатация за минали години, са минимална част от общия енергиен баланс. Следователно, увеличение по този параграф – заради по-високата цена на „зелената” енергия – може да се иска в минимални порядъци.
Но и тук има важна подробност: когато изтече срокът, през който цената на тока от ВЕИ е изключително висока (за да се стимулират инвеститорите във възобновяеми мощности), зелената енергия от най-скъпа ще се превърне в почти безплатна. Ще падне ли цената на тока тогава?
Напомняме: срокът за вятърните перки е 15 г., а за фотоволтаичните паркове – 20 г. Някои от перките вече са на повече от 7-8 г., срокът им е преполовен и следва да се замислим. Защото по евродиректива през 2018 г. поне 18% от тока у нас ще трябва да се произвежда от ВЕИ. Сега делът е около 10%.
Защо трябва да се развалят договорите с компаниите
– Заради укриване на печалба – след одита (следствие от протестите на ВМРО пред ЧЕЗ и Е.ОН) се установи, че под формата на договори за консултантски услуги, само за ЧЕЗ, е на практика изнесена печалба от близо 41 милиона лева.
– Защото продължават да не плащат дивидента на държавата – от 2005 г. насам (от приватизацията на енергодружествата досега) дивидентът на държавата за нейната 1/3 собственост не е плащан. Вместо да си потърси парите – над 450 млн. лв. за 6 години – държавата се кани да продаде остатъчните си 33% дялове в дружествата.
– Заради лоша поддръжка на мрежата – в ЕС стандартът за време на прекъсване на тока заради аварии е 38 минути. У нас е 4 часа. Твърди се, че е заради остаряла мрежа – нищо подобно, има два проблема: единият е, че се крадат проводници, а вторият – че ЕРП-тата съкратиха в пъти броя на аварийните си екипи. И за двете потребителите нямат вина, но накрая те плащат сметката.
Какво правят управляващите
Държавата с бездействието си помага на електроразпределителните дружества в грабежа, който те извършват над българските граждани. Държавни чиновници лобират за дружествата. У нас, който започне да говори за това, веднага е обявяван за остарял, за противник на пазарната икономика и прочие.
Трите ЕРП-та държат абсолютен монопол в районите, които обслужват. В ЕС това е немислимо. Дружествата са единствените, които са допуснати до приватизация, без задължителен инвестиционен план, който да спазват. Печалбата им е гарантирана.
Потребителите на ток нямат никакви права за сметка на доставчиците. Работещите в електроразпределителните дружества са на второ място в страната по средна работна заплата с близо 1500 лева.
Искат непрекъснато увеличения на цената на тока, дори когато газът поевтинява. На семинари, организирани от дружествата, членове на комисията, която трябва да ги контролира – ДКЕВР, четат лекции. Държавата търпи подобни безобразия.
За 2010 г. например ЧЕЗ са декларирали едва 3 млн. печалба. При положение че още преди приватизацията всяко едно от дружествата е декларирало по 30 млн., това означава, че раздържавяването просто не е имало никакъв смисъл и договорите трябва да бъдат развалени. Наложително е да се потърси отговорност и на лицата, които са сключили договорите.
Трябва наистина да се спази чл. 32 ал. 3 от Закона за енергетиката, цената на топлоенергията да бъде наистина еднокомпонентна и да не се изкупува електроенергията, произведена от топлофикациите, на много по-висока цена с цел покриване на загубите.
С досегашната практика се влиза в противоречие с предписанието на чл. 31 от Закона за енергетиката – цените да възстановяват само икономически обосновани разходи на дружествата. А какво става на практика? Дружествата се чувстват в правото си да бъдат компенсирани за всичко – с повишаване на цената. През последните 6 години незаконните разходи за „външни услуги”, например, са на стойност 480 мил. лв.
Сега се обмисля отпадане на чл. 120 „а” от Закона за енергетиката, а той регламентира, че потребителите не заплащат такса за средствата за търговско измерване. Прокарва се път на т.нар. такса електромер.
Защо цената на водата не трябва да се повишава въобще
Лошият пример: „Софийска вода“
ВМРО настоява за разваляне на договора със „Софийска вода” и преминаване на водата в ръцете на публично дружество. „Софийска вода” системно не спазва договора си. Според него цената на водата трябваше да е много по-ниска.
„Софийска вода” не спазва договора си и по отношение на лимитите на загубите. Ето примери от последни години: съгласно данни от ДКЕВР, загубите за 2009 г. са 60,26%. Съгласно приетия си бизнес план обаче, „Софиийка вода” АД е следвало да свали загубите до 50% за 2009 г. За 2010 г. пък загубите е следвало да са 47%, но са около 60%. За сравнение през 1970 г. общите загуби са 23,35%.
Общите загуби на вода не намаляват и в отминалата година, а в същото време „Софийска вода” отчита милиони инвестиции, които се калкулират в цената на ВиК-услугата.
Дружеството начислява част от своите търговски загуби като технически. Това означава, че несъбраните си вземания дружеството не е вписвало като свой минус, а като технически загуби. Така чрез формулата, по която се изчислява цената на водата, ние, потребителите, плащаме за техните загуби.
Но от фирмата не си търсят парите за тази вода от циганските гета, например, които на практика я разпиляват, без да плащат, а се жалват в ДКЕВР от липси и предлагат те да бъдат компенсирани чрез увеличаване на цената. ДКЕВР по правило приемат.
„Софийска вода” АД има изгода да поддържа висок процент загуби, за да се оправдаят милионите инвестиции и високите необходими годишни приходи за доставянето на вода, отвеждането й и пречистването й. Колкото по-високи са количествата неотчетена вода (загубите), толкова повече се увеличават необходимите годишни приходи, а оттам и цената. Именно поради тази причина цената за София се увеличава непрекъснато. Това е ценова спирала.
Преди време дружеството е взело заем от над 30 милиона лева от тогавашното дружество майка „Юнайтед ютилитиз”, при 17%(!) капитализирана годишна лихва. Заради сериозната лихва, в края на 2009 г. заемът вече е над 72 млн. лева. За сравнение – заем на дружеството от Европейската банка за възстановяване и развитие е само със 7% лихва.
Това вероятно е прост механизъм за източване на средства по посока на дружеството майка. Този заем също се калкулира в нашите сметки. А в това време „Софийска вода”… издава вестник.
Какво се случва
Година след подаване на жалбата на ВМРО във ВАС срещу миналогодишното увеличение на цената на водата в София делото се протака и все още не му е даден ход по същество. Поредното заседание е на 19 март.
Общинският съветник от ВМРО в София и заместник-председател на партията Ангел Джамбазки се закани, че ако и тази година има ново решение за поредното увеличение на цената на водата, отново ще го обжалва и ще поиска изпълнението да бъде спряно, докато съдът не се произнесе по жалбата.
Джамбазки нееднократно огласява факти за дейността на концесионера на ВиК мрежата – „Софийска вода”. Общинският съветник внася за пореден път доклад за разваляне на концесионния договор. Съдбата на предходните му доклади по същата тема остава неизвестна и до момента те не са разпределени по комисиите за становище и не влизат в дневния ред на Столичния общински съвет – противно на законовите разпоредби.
От ВМРО във Варна пък обявиха, че ако ДКЕВР допусне увеличение на цената в града също ще атакуват по съдебен ред решението на комисията. Установени са множество нарушения на местния оператор, които години наред са толерирани от комисията за енергийно и водно регулиране.
Общинският съветник във Варна и заместник-председател на ВМРО Костадин Костадинов изнесе данни за стотици случаи на кражби на вода в циганския квартал „Максуда”, които години наред се допускат от ВиК, а след това се калкулират в сметките на изрядните абонати.
В Хасково новата цена на водата вече беше обжалвана от ВМРО пред ВАС. В това време ДКЕВР продължава да утвърждава нови цени на водата в Плевен, Враца, Монтана, предстои Пловдив и т.н.
Схемата навсякъде е еднаква. Дружествата се опитват да коригират годишните си бизнес планове и да компенсират собствените си лоши търговски показатели с по-високи цени. Така се получава порочен кръг, в който немарливостта на ВиК операторите, които не спазват одобрените си бизнес планове, е за сметка на потребителя.
Какво трябва да се случи
В същото време ВМРО продължава проучването на дейността на ВиК дружествата с оглед на предстоящите промени в Закона за водите. Експертите на ВМРО изказват опасения, че сегашното правителство възнамерява да окрупни ВиК операторите с идеята да се дадат ВиК системите на концесионери от типа на „Софийска вода”.
Злополучният опит на София с концесията на водата доказва, че това би било фундаментална политическа и икономическа грешка.
Изминалите години показаха, че концесията на естествен монопол като водоснабдяването води единствено до драстично повишение на цените за сметка на потребителите, до влошаване на качеството на услугата и на състоянието на ВиК мрежата.
Затова ВМРО работи върху конкретни предложения, които да променят не само начина на регулиране и контрол, но и да гарантират, че водоснабдяването ще остане в обществени ръце. Предложенията ще бъдат изпратени до министъра на регионалното развитие и благоустройството и до Министерския съвет като цяло в рамките на общественото обсъждане на измененията в Закона за водите.
Сред идеите на ВМРО е отделяне на водния регулатор от енергийния, централизирано управление на ВиК дружествата и преминаване към формиране на единна национална цена на ВиК услугите, както и категорична забрана за частно водоснабдяване или концесии на ВиК мрежи.
8 март 2012
