Източник: „Дневник“
Автор: Жени Колева
„Аз съм кипърец, не съм турчин. На хартия може да съм мюсюлманин, но никога не съм влизал в джамия“, обяснява разпалено рецепциониста Октай*, който е бивш телевизионен журналист, стажант в Европейската комисия и Съвета на Европа и бивш говорител на кипърска партия. И е загубил надежда, че скоро ще види решение за родината си.
Това всъщност е репликата, която най-често чувам по време на престоя си в признатата само от Турция Севернокипърска турска република. И въпреки че дузината хора, с които разговарях, трудно могат да бъдат наречени представителна извадка, от рецепциониста през шефа на търговската камара до преподавателя в университет, от шофьора на такси през синдикалните лидери до журналистите всички казват едно – кипърците не искат да бъдат смятани за турци – дедите им може и да са пристигнали преди столетия от Турция, но те са кипърци.
„Ние сме малцинство в собствената си страна“, казва Шенер Елджил, който е генерален секретар на учителския синдикат в Северен Кипър. И допълва, че Анкара води политика, с която налага турска идентичност и асимилира кипърците, живеещи в северната част на острова. По думите му истинските кипърци от северната част на острова вече са само една трета от населението.
Турция активно строи и джамии, които вече са повече от училищата, а целта е на всеки 200 души да има по една джамия. „Кипърците никога не са се карали за религии. Ние не сме фундаменталисти и уважаваме всички“, настоява Елджил и също подчертава, че никога не е стъпвал в джамия, както много други кипърци, които „на хартия са мюсюлмани“.
„Ръцете на Турция са тук“, казва в отделен разговор Ахмет Каптан, който е председател на профсъюза на севернокипърските държавни служители. Той обяснява, че опозиционните партии не са действителна опозиция на управлението. От местните журналисти научаваме, че най-големи критици на властта са именно синдикатите, които поддържат връзки и с профсъюзи от гръцката част на острова и дори готвят общи протести на 1 май.
Икономическа зависимост и не само
Севернокипърската турска република е зависима от средствата на Турция и може би затова е толкова трудно за управляващите да се откажат от активната турска намеса и в политическия живот. След всяко посещение извън острова, колкото и редки да са те, президентът Дервиш Ероглу първо минава да се отчете в Анкара. Десетки хиляди войници от турската армия също все още са на острова и контролират силовите министерства.
Журналистическият синдикат в Република Кипър протестира срещу посещението на журналисти от АЕЖ в Севернокипърската турска република, въпреки че те не бяха поканени от властите, а от севернокипърските си колеги от местния журналистически профсъюз.
Синдикати и политически лидери се страхуват и от демографските проблеми в признатата само от Турция държава – все повече млади кипърци напускат, докато турските преселници имат право да получат севернокипърско гражданство, ако са работили пет години в страната. „След двайсетина години кипърци няма да има – ще останат само турците“, обяснява таксиметровият шофьор Мажид*, докато прикрива знаците, че е такси, преминавайки границата с Република Кипър. „За по-лесно“, обяснява той и допълва, че единствената жертва на събитията от 1963 г. насам е Северен Кипър.
Това е другата реплика, която като ехо чувам по време на престоя си на средиземноморския остров. „Единствените заложници на процеса сме ние – северните кипърци“, казва пред групата представители на Асоциацията на европейските журналисти Ерхан Ерчин, който е ръководител на координационния център за Европейския съюз.
Къде е ЕС в кипърския проблем?
Според експерта голяма роля за ситуацията на Северен Кипър в момента има именно и ЕС, най-вече с бездействието си. „От 2004 г. Европейският парламент не е обсъждал кипърския проблем – това не е приемливо и не е в съгласие с европейските ценности“, казва още Ерчин, допълвайки, че на практика целият остров Кипър се води европейска територия. „Европейската комисия няма нищо против да започва наказателни процедури срещу България, но когато става въпрос за нарушаване на правата на кипърските турци, Брюксел не наказва Южен Кипър“, казва още той.
Алесандра Виецер, която е от генерална дирекция „Разширяване“ към Еврокомисията, обясни, че Брюксел прави каквото може, за да съдейства на жителите на Северен Кипър. По думите ѝ в непризнатата държава има много политически и дипломатически минни полета, които изскачат непрекъснато и които създават допълнителни усложнения за работата на ЕС.
Бизнес, основаващ се на туризъм и образование
Факт е обаче, че ЕС не може да се справи с това, че властите от Република Кипър намират всякакви заобиколни пътища, за да спрат какъвто и да било внос от северната част на острова, въпреки че свободната търговия трябва да е гарантирана. „Ние сме в открит затвор, заложници на територията на ЕС“, заявява Гюнай Черкез – председател на Търговската камара на Севернокипърската турска република. За търговия в тази част на острова е почти толкова трудно да се говори, колкото и да се прави, заради ембаргото и забраните, които все още стоят въпреки обещанието на ЕС да бъдат вдигнати.
„Камарата много пъти предупреди ЕС да не приема Кипър разделен, но в Брюксел не ни послушаха“, казва още той и допълва, че това е една от причините кипърските турци да са загубили надежда в преговорите. „За момента без Турция не можем да съществуваме“, признава още експертът.
Отраслите, които са сравнително развити на острова, са туризмът и образованието. И докато туризмът звучи логично предвид разположението на острова, ролята на образованието като бизнес озадачава. Черкез обаче обяснява, че в седемте университета в Северен Кипър учат около 48 хиляди чужденци от 68 държави.
Посещението в няколко от висшите учебни заведения потвърждава, че интерес към севернокипърското образование имат студенти от Африка, Азия и дори Европа. Според ректорите им ключът за това е не само средиземноморският климат, а най-вече това, че поне образованието в Севернокипърската турска република е международно признато.
24 април 2012
