Босилеград
Два автомобила с представители на Адвокатска колегия-Кюстендил и Граждански комитет „Западни покрайнини” не бяха пуснати да влязат в Сърбия. Те отивали в Босилеград да участват в отбелязването на 98-годишнината от подписването на Ньойския договор. Официалната причина от митническите служители била, че в момента системата им не работи, съобщава Дарик.
Представители на ВМРО поднесоха цветя пред паметника на Васил Левски в Босилеград, при засилено полицейско присъствие. Сред участниците в отбелязването в Босилеград на позорната годишнина бе и д-р Валентин Янев, един от арестуваните на 11 ноември български лекари в Босилеград, отишли да окажат медицинска помощ на хората в района.
София
В столицата в навечерието на годишнината ВМРО организира по традиция Български марш. Факелното шествие тази година бе предвождано от евродепутата Ангел Джамбазки и тръгна от Паметника на незнайния войн.
Патриотите от ВМРО скандираха „Западните покрайнини: завинаги български“ и „Мизия, Тракия, Македония“.
Факелното шествие мина през бул. „Г. С. Раковски“ и бул. „Патриарх Евтимий“, като приключи пред Българския лъв до НДК.
Бургас
В събота на обяд от ВМРО – Бургас отбелязаха черната дата пред паметника на 24-ти черноморски полк в града. За да напомнят неправдата, причинена от този акт, те изгориха символично копие на позорния за България Ньойски договор заедно със заместник-председателя на ВМРО и български представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки. Евродепутатът напомни на присъстващите, че въпреки историческата несправедливост от 1919 година, ВМРО продължава да полага усилия и да защитава правата и интересите на нашите сънародници, останали извън границите на България. Крайморският ни град бе огласен от скандирания на войводите „Долу Ньой!“ и „Няма да забравим, няма да простим!“
Добрич
Вечерта в петък от ВМРО – Добрич за 19 път шестваха с факли по повод 98-ата годишнина от подписването на Ньойския договор. Традиционно Патриотите от ВМРО – Добрич слагат акцент на шествието си, като тази година то мина под надслов „Добруджа – житница или пустош”. Това е позицията на ВМРО по отношение на инвестиционното намерение за добив на газ в региона.
Шествието бе водено от народния представител Йордан Йорданов и областния управител Красимир Кирилов. Недостатъчни се оказаха 98-те факли, подготвени от организаторите, защото участниците бяха много повече.
По традиция шествието тръгна от градинката пред храм „Свети Георги”, участниците преминаха по бул. „25-и септември” и ул. „Независимост”, като поднесоха цветя пред барелефа на полк. Борис Дрангов и кръста на загиналите в Добричката епопея. За втора поредна година финалът бе пред паметника на генерал Иван Колев. Там депутатът и областен координатор на ВМРО Йордан Йорданов произнесе слово. На паметника прозвуча химна „Шуми Марица”.
___
Клаузите на Ньойския диктат оставят под чужда власт милиони българи, населяващи цяла Южна и Северна Добруджа, Вардарска и Егейска Македония, Одринска и Беломорска Тракия, Босилеградско, Царибродско и Тимошко.
Според договора, България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.
Безпомощността на българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи.
През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула,Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз.
Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.
Румъния присъединява Южна Добруджа, въпреки противоречия между Великите сили, но стратегическото положение на Румъния и отредената ѝ роля на поемащ буфер спрямо Съветска Русия, определят Румъния да стане първостепенен балкански фактор.
Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа.
От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология. Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони.
