Препечатваме материал на Кирил Беспалов за страницата Експреснюз.
Рисковете от енергийната независимост и как Бойко Борисов се оказа лобист на Chevron
Помните ли, когато си мечтаехме за гражданско общество? Години наред различни анализатори малко наивно разправяха, че когато то се появи, България ще се оправи. Днес не е много ясно дали сме го постигнали, но със сигурност вече можем да се наречем ветерани в протестите – не защото знаем как да ги организираме, а защото се уморихме от тях.
А спомняте ли си за какво беше първата от поредицата акции на гражданско недоволство? Тогава Пеевски още не беше назначен за шеф на ДАНС, Пламен Горанов беше жив и снимаше своя вълшебен свят, а цените на тока и парното не бяха стигнали онези взривоопасни висини.
Тогава думата контрапротест още не съществуваше, но пък имаше няколко хиляди души, заредени с барабани, свирки и две гигантски „мутирали“ пеперуди, които повлякоха онази вълна от недоволство, отнела главата на Бойко Борисов и ГЕРБ година по-късно.
Протест срещу фракинга и шистовия газ, 2011 г.
Та тези хора се опитаха да се противопоставят на тогавашния икономически министър Трайчо Трайков, който в опитите си да ограничи Газпром, волно или не, се беше превърнал в лобист на Chevron – компания с $220 млрд. годишна печалба, която е съдена в Еквадор, Нигерия, Бангладеш и Ангола за причиняването на редица екологически катастрофи, оценени на десетки милиарди долари.
През 2011 година корпорацията получи ексклузивни права да търси находища на шистов газ, като планираше да стартира четири проучвателни сондажи още през 2015 година. Благодарение на протестите обаче бе наложен мораториум и така поне временно бяха спрени проучванията в най-плодородните райони на Добруджа, които според еколозите, щяха да нанесат непоправими щети на подземните води и природата като цяло. Тази пролет компанията закри българското си представителство.
Бойко Борисов и духът на фракинга
Ужасът от добива на шистов газ в България е на път възкръсне след последното изказване на Бойко Борисов от… Вашингтон, в което бившият премиер директно се предложи на американския бизнес в качеството си на лобист.
„Когато правителството на ГЕРБ се върне на власт в България, веднага ще обявим прозрачни конкурси за находищата на природен газ и нефт в Черно море. Това е огромна възможност и за американските компании за инвестиции и бизнес“, заяви Борисов.
На срещата председателят на ГЕРБ информира американските инвеститори, че при наличието на подобни ресурси, в България могат да бъдат изградени и паро-газови централи за производство на електрическа енергия, защото страната ни разполага с електропреносна мрежа за износ на ток както в региона, така и в цяла Югоизточна Европа.
Хубаво е когато родни политици търсят инвеститори в чужбина, но е много лошо, когато същите го правят на гърба на българския бизнес. За родните земеделци от Добруджа, риболовната промишленост и туристическия сектор изявлението на Борисов е равносилно на фалит.
И после не се чудете защо Волен Сидеров получава толкова гласове, крещейки „Национално предателство!“, за това, че, видиш ли, Борисов е продал държавата на чуждите интереси за стотинки.
Иначе на по-наблюдателните им е известно, че през няколко месеца Борисов пътува до Вашингтон. За последно той се снима от сградата на ЦРУ през миналата есен, а по време на посещението си в Чикаго, малко преди да стане премиер през 2009-а година, изрече култовата си фраза за „лошия човешки материал“.
Кой иска да печели от българската природа?
При положение, че ГЕРБ се върне на власт, както заяви самият Борисов, е много вероятно скъсаният договор с Chevron да бъде наново „залепен“. Преди 3 години компанията бе излязла с оферта от 30 млн. евро, за да получи разрешително за проучване в площта „Блок 1 Нови пазар“, който покрива територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна и е с размер 4398 кв. км. Американската Агенция за енергийна информация пък твърди, че България разполага със залежи на шистов газ от 481 млрд. куб.м и с над 200 млн. барела шистов нефт.
Що се касае до конвенционалния газ, за който Борисов също говори във Вашингтон, към момента в Черно море продължават сеизмичните проучвания за добив от блок „“Хан Аспарух““. Срещу предварителен бонус от 40 млн. евро право за петгодишни проучвания получи консорциум между френската Total, австрийската ОМV и испанската Repsol.
Блок „Хан Аспарух“
Още веднъж за шистовия газ
Противниците на фракинга имат основателни причини за безпокойство. Добивът на шистов газ използва много енергия и вода и може да предизвика замърсяване по няколко начина. Една от тревогите е възможно заразяване на водоносните хоризонти с метан, течности, използвани при фракинга, или радиоактивни отпадъци, откъртвани от тях. Друга тревога е, че връщайки се нагоре по шахтите на кладенците, използваните при фракинга течности може да проникнат в подпочвената вода.
По-голям страх предизвиква това, че големи количества от силния парников газ метан може да се отделят по време на целия процес на проучване и добив. Някои също така се опасяват, че фракингът може да предизвика земетресения, особено след като беше свързан с 50 слаби труса в Северна Англия през 2011 година.
Във видеото можете да научите повече за рисковете на технологията фракинг.
При сегашното ниво на добив Америка има запаси от газ за повече от век, като половината от тях са в шистови и други „неконвенционални“ образувания. Тя също така би трябвало да се разпространи в Китай, Австралия, Аржентина и Европа. Планирано е световният добив на газ може да се увеличи с 50 процента между 2010 и 2035 г., като две трети от растежа трябва да дойдат от неконвенционални източници.
При технологията фракинг се използват повече от 700 химични съединения, като много от тях влияят на ендокринната система, се твърди в доклад на Медицинската школа към Университета на Мисури.
Популярна листовка срещу шистовия газ, 2011 г.
Газпром срещу Chevron
Въпреки доказателствата за екологична опасност, напоследък в ЕС все повече се говори за фракинг, като единствения начин за „освобождаване от хватката“ на Газпром. Догодина Германия ще отмени действащата забрана за добив на шистов газ на територията на страната, а да не забравяме, че Полша и Украйна от няколко години искат да бъдат енергийно независими от Русия.
А що се касае до България, не е ясно дали има някаква връзка между посещението на тримата американски сенатори, които ни „информираха“ за ползите от енергийната независимост от Русия и визитата на Бойко Борисов в САЩ.
Политическата ни карта обаче е повече от ясна. Днес няма борба между БСП и ГЕРБ, битката е между Газпром и Chevron.
