текст на Ангел Джамбазки
Предложението да бъдат приети още 160 000 имигранти в държавите членки на ЕС, по същността си представлява забиването на 160 000 пирона в строежа на Обединения европейски халифат.
Към това ни водят самоубийствената европейска толерантност и късоглед либерален екстремизъм на „полезните идиоти“.
Темата „нелегални имигранти“ се превръща в ключова за бъдещето на Европейския съюз и на европейските държави като цяло. Събитията през последните дни и седмици недвусмислено показват характера на това ново „велико“ преселение на народите от юг на север. Извън всякакво съмнение – това е нашествие. Нито повече, нито по-малко.
Стотици хиляди хора, основно и главно млади мъже между 18 и 40 години, с крясъци, викове и протести ясно заявиха какво искат, а именно – искат в Германия, искат немските социални помощи, немското безплатно здравеопазване и жилища. И ги искат веднага. Смятат, че им се дължи. Че им се полага. Незабавно.
Вгледайте се внимателно в лицата от снимките и репортажите. Това категорично не са лицата и трагедиите, които почти всеки българин има в семейния си албум и спомени от българските бежански войни, след Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание и войните за българско национално обединение в началото на миналия век.
Просто защото тези хора не са бежанци. В огромната си част. Те са имигранти, които завоюват територии. Дори правно-технически лицата, които нелегално преминават българската държавна граница, извършвайки престъпление по смисъла на българския Наказателен кодекс, не са бежанци. Защото съседната ни Република Турция, най-големият трафикант на хора в света в момента, е „първа сигурна страна“.
И защото всъщност огромното преселение на народите не идва от Сирия или поне не само от Сирия. Идва от Еритрея, Сомалия, Чад, Афганистан, Ирак, Либия, Алжир, от целия Близък Изток и Северна Африка. Оттам, където държавите и държавността бяха разрушени с целенасочени удари и бяха съборени десетилетните режими, които ги управляваха. Може би диктаторски, но светски. А бяха съборени заради геополитически и икономически, най-вече газови интереси на редица мюсюлманки държави в региона, а именно Саудитска Арабия, Катар, Турция и разбира се САЩ.
Между другото, богатите арабски мюсюлмански сунитски монархии, като Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и прочее, не приемат бежанци нито от Сирия, нито от останалите размирни бивши държави в региона. Странно, нали? Какво по-логично и лесно от това бежанци, или имигранти-мюсюлмани да се впишат по-лесно в мюсюлмански, при това сунитски общества, отколкото в християнски такива?
Защо се случва това?
Много е просто, защото този имиграционен поток, това ново нашествие на араби-мюсюлмани към континента Европа има геополитическа задача. И тя според мен е да помени демографски, политически и най-вече ценностно континента и държавите ни. Ценностно, защото арабите, мюсюлмани, имигранти в Европа в огромната си част не се вписват в обществата, които са ги приютили. Не само не се вписват, но и се опитват да променят местните общества според собствените си религиозни разбирания. Да налагат шериата. И халифата.
Примерите са стотици. Цяла Западна Европа е пълна с арабски-ислямистки анклави. В които местните жители не смеят да влязат. Местната полиция също ги избягва. Появяват се ислямистки шериатски милиции. Които обикалят по границите на гетата и анклавите и „съветват“ младите хора как да се обличат, къде да ходят, кои заведения да посещават.
И на този фон днешната либерално-радикална, самоубийствено „толерантна“ Европа говори за „млади жизнени хора, които да живеят сред нас“. Обсъжда се „релокация“ на стотици хиляди млади мюсюлмани из европейските държави. Говори се за „преразпределение“. На хора, които няма да се впишат никога в съответните общества.
Никой в Брюксел не може да даде решение. Да предложи практически политически стъпки, които водят до някакво разрешаване на тази криза.
А то е само едно. Затваряне на границите за трафиканти и нелегални имигранти и подпомагане финансово и военно на светските и шиитските сили в сраженията в Близкия изток и Северна Африка.
