Корените на българската държавност са още през II в. и това трябва да влезе в учебниците, заявява историкът проф. Пламен Павлов в интервю за в. „24 часа“.
– Днес всички медии буквално гърмят в съжителство ли сме живели с османците 5 века или сме били под турско робство. Вие какво мислите, проф. Павлов?
– Тази „особеност” на програмата по история в 6-и клас е опит на нейните съставители да избягат от сериозен въпрос като турското робство или османското владичество. Понятията „робство”, „владичество”, „иго” ние използваме от няколко века, те са дело на хората, живели в условията на онзи безчовечен режим. Вземането на кръвен данък не може да бъде наричано съжителство, а единствено насилие и робство. Така мисля аз.
– Научаваме също, че „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски няма да се изучава в 6-и клас. Че пак има местене на „материал” от горни в по-ниски класове – например децата ще изучават съвременна история XVI-XIX в. в 8-и клас, а в 6 -и родна средновековна история. Има ли смисъл?
– Добре е програмите и учебниците да се обновяват, но сега това се прави без добър диалог с учители, родители, утвърдени специалисти в съответните научни области. Подходът на министър Танев и неговото обкръжение е най-малкото странен, на моменти самоцелен, самодостатъчен! Обясненията, че учениците от 6-и клас няма да проумеят повика на Паисий за любов към Родината, към българския език, за отстояване на собственото достойнство са просто абсурдни.Скандално е и отпадането на гениалния Захарий Стоянов с неговите „Записки по българските въстания”! Става дума за личности от ранга на Бенковски и останалите апостоли на Априлската епопея, за трагедии като клането в Батак… Та нали от пепелищата на Батак изгря свободата! Именно Батак предизвиква солидарността на целия цивилизован свят със страданията на поробена България. Надявам се, че за министър Танев това не е равнозначно на „махането” на „Бай Ганьо в банята”…
– Неотдавна участвахте в обширна дискусия в гилдията за промени в учебниците по история. По кои теми постигнахте консенсус?
– Не във всичко бяхме единни. Но един от акцентите падна върху коригирането на годината, за която се смята, че е начало на българската държавност – 681 г.
– Има ли черно на бяло доказателства, че българската държавност и народност започва през 165 г., а не през 681 г.?
– Дунавска България всъщност се ражда през 680 г., когато е войната на Аспарух с Константин Четвърти Погонат, а не през 681 г. А че българската държавност има много по-древни корени, личи от „Именника на българските владетели”, от сведенията в арменски и византийски извори.
Когато неизвестният автор на „Именника на българските владетели” визира ранната история на българите, сам казва, че на практика при кан Аспарух е преместен държавният център, а не че е създадена някаква принципно нова държава. Самият Аспарух се е самовъзприемал като носител на древна държавна традиция. Знаем също така, че между българите и Византия има мирен договор още от 482 г. срещу остготите. България всъщност наистина се оказва най-древната държава от съществуващите сега в Европа и съвсем не казвам това от патриотарски подбуди. В онези времена има много народи от различни културни кръгове – готи, хуни, авари и т.н., от които днес няма и помен… Докато България и днес съществува.
– Твърдите, че имаме индоевропейски произход и че трябва да разширим познанието си за иранския древен свят, защото сме негови наследници. Какви са аргументите ви?
– Имам предвид общността от ираноезични народи, между които са древните скити, сармати, тохари – от този етнически и културен кръг произлизат древните българи. В този смисъл, европоцентричният подход, наложен и в учебниците, и в представата за собствената ни история, не е съвсем коректен, тъй като има и други големи ядра на древната цивилизация – древна Персия или днешен Иран Българите несъмнено са свързани с тези народи.
Защо индоевропейски? Защото всички изследвания, наблюдения, систематизация на отдавна познати и нови факти оспорват наложената представа, че древните българи са били тюрки, алтайци, хуни, или някакви други. Езикът на древните българи е заимствал термини от алтайските народи.
Но например големият учен ориенталист професор Омелян Прицак – американец с украински корени, позовавайки се на съвременни наблюдения, каза ясно през 2000 г., че българският език е индоевропейски, в който само се използва чужда терминология за едно или друго. Имената на нашите владетели почти без изключение са от кръга на иранските езици. Това важи и за името Аспарух, което означава Белият конник, и за Кардам, и за Кубрат, да не говорим за Пресиян или Персиян, което значи просто „персиец”. Името Аспарух го има също при древните царе на Боспорското царство на Кримския полуостров.
Между изследователите има известни различия къде се е формирала древната българска народност – дали в района на Памир и Хиндокуш, или в Северен Кавказ. Но антропологичните наблюдения, даже и модерните напоследък генетични методи свидетелстват за такова родство. Същото важи и за територията на днешните Татарстан и Чувашия. Според покойния проф. Рашо Рашев материалната култура на древните българи е най-близка до сарматската, което говори за хора с уседнал или полууседнал тип население, а не за класически номади, както са представяни българите по инерция и до днес. Този народ има стари държавни традиции и астрономически познания, за което свидетелства и българският календар.
– Твърди се също, че не е уместна периодизацията на първа, втора и трета българска държава. Защо?
– Основното послание на нашата колегия е, че не можем да делим държавата на първа, втора, трета и т.н., тъй като става дума за възраждане на един държавен модел. Царството на Асеневци е възроденото царство на Симеон, Петър и Самуил.
Така твърди цар Калоян в писмата си до папа Инокентий. Знаем от Паисий Хилендарски и основоположниците на нашето Възраждане, че идеята е за възкресяване на старата българска държава, а не за възникване на нова държава. Затова тези понятия трябва да се използват по-внимателно.
Освен това има и чисто фактологичен момент – през IX и Х в. в тогавашна Източна Европа е имало три Българии. Имаме Дунавска България, която е най-трайната, оцеляла и до днес. Имаме още една българска държава – Волжка България, която тогава се ориентира към ислямската цивилизация. В X в. Бат-Баяновите българи в днешното Приазовие отхвърлят хазарската власт и там има т.нар. Черна България. Т.е. имало е 3 български държави в едно и също време!
Нещо друго, което подминаваме: когато Аспарух премества държавния театър на Балканите, неговият брат Кубер, който тогава бил на аварска територия, отива в Керамисийското (Прилепското и Битолското) поле, т.е. в днешна Македония. Това означава, че още през VII-IX в. на Балканите имаме две български държави – на Аспарух, и на Кубер.
И неслучайно в IX в., когато те се обединяват, тогавашният кан Персиян Първи се нарича „владетел на многото българи”, т.е. на обединените българи.
Днес дразни, когато опонентите ни в Македония се опитват да игнорират Куберовите българи. Но археологията показва, че между VII и IX в. в днешната Вардарска Македония основното население е от българите на Кубер, а славяните са малцинство.
– Какво ще промени корекцията в названието на средновековната титла „хан” в „кан”?
– Става дума за различни титли. Титлата „кан” има друго съдържание и генезис и паралели още в древния ирански свят. Ако титлата беше с буквата Х – никакъв проблем в многобройните надписи на Крум, Омуртаг и другите ни владетели това Х да си остане. Но титлата се изписва „канас ювиги”, което е различно. В унгарската анонимна хроника българският владетел е наричан Магнус Кеану – Великият кан. А „хан” е въведено от руската и донякъде от западната историография. По това време е имало различни ханства в Средна Азия и тогавашните руски учени и журналисти смятат, че това название е еднотипно. Но на практика не е така.
