Интервю на Румяна Денчева за „24 часа“ с избрания за народен представител на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ от Варненска област Емил Димитров – Ревизоро
Не е хубаво да се делим на граждани и на партийци, но в живота е така. Харесваш идея без това да те прави задължително партиен член. Но… само през партия и парламент законно се прави политика. Другото са звуци от пейзажа. Хубави, но нищо не променят. Това са правилата. Или ги спазваш, или си зрител.
Така Емил Димитров – Ревизоро отговаря на репликата ми „Дърпа се, дърпа се и … стана депутат“. НФСБ и ВМРО го сложиха в листите си, а варненци го избраха.
9 на 9 фронтоваци на войводи, и аз гражданинът – миротворец, усмихва се Димитров. Роден през 1962 г. Завършил икономика във ВИИ – София, после и право. Бил е ревизор № 1 в държавния финансов контрол. Бил начело на митниците. Работил за ОЛАФ. В момента е главен секретар на ОА – Плевен. Написа трилогията „Митници“. Така изглежда кратката му визитка.
Името му нашумя точно тогава, когато оглавяваше митниците. До появата на английската „Краун Ейджънтс“ – като митнически консултант. Той се обяви рязко против и си подаде оставката. Приеха му я. А той написа книги. Цяла трилогия, която се разграби. И… изчезна за 12 години от светлината на прожекторите.
„Навремето искаха да дадат 30 милиона заплата на чужденци – съветници. А тези съвети аз ги бях написал като концепция по искане на тогавашен министър. Пишеш концепция, взимат ти я, превеждат я на английски и после пак на български и ти я продават за 30 милиона. Имам три книги, станаха бестселъри, ама тази ми концепция е световен рекорд като цена“, връща се към тези години Димитров. И добавя: „Дадох си оставката за едната чест. Зарязах бляскава кариера. Парите заминаха, мен ме оплюха, а политиците се радваха. За толкова години само Бойко Борисов и един министър от Благоевград съм видял да дават оставки доброволно. Всички останали са уволнения, маскирани като оставки“, смята Димитров.
На въпрос защо тогава се връща, след като им е ял попарата, той казва: „Ако може нещо добро да се случи, нека е сега, а не след 4 години. Който дойде на власт, ме вика да ме пита за митниците. Дали за борба с мафията, или за брак с нея, все едно. И НДСВ, и Тройната коалиция, и ГЕРБ. Бойко Борисов като премиер ме е викал на по кафе и дълги приказки в Министерския съвет няколко пъти“, спомня си Димитров. Питал го какво не харесва, къде греши, питал защо не иска да се включи да помага. Знам, че и пост ти е предлаган, прекъсвам го. Но той ме отрязва: „Да сме наясно. Ходя само ако ме повикат, давам съвети, ако ме попитат. За 12 години общо 10 пъти. В решенията не съм се бъркал, списъци за уволнения не съм писал, работа не съм търсил. По скоро, отказвал съм.“
„С митниците си взех довиждане на 20.02.2001 година. Рождения ми ден. Книгите ми се продадоха. Не се взимам на сериозно, иначе при три книги в такъв тираж съм си мастит писател.“ Какво става сега на митниците, знаеш ли, прекъсвам спомените му. А той се колебае – „Не знам дали да кажа“. Все пак разказва. „Най-важният пост в държавата е на финансовия министър. Столът му се крепи от митницата и приходите в нея. Каквато и да е стратегия, се прави с пари – значи митници и НАП. Като не изпълни митницата приходите и няма стратегия, няма министър, няма кабинет, няма парламент. Нови избори. Видяхме го два пъти за последната година и половина. И точно когато вървят преговори, зад гърба на бъдещи коалиционни партньори, в митницата скрито и тайно върви подготовка за сливане на отдели и дирекции. Пишат се списъци за уволняване на кадри, проверяват се компютърните системи и екипи ходят от името на Борисов да осъществяват сливането на двете агенции в мегаагенция. Тайна е от политическите сили. Няма споразумение. Преговорите не са започнали, резултатът от тях не е ясен, а реформата вече е започнала и концепцията е дадена да се пише на един зам. финансов министър и на бивш данъчен шеф“, разказва Димитров.
„Президентът назначил правилните хора. Те, в екип с бъдещите мегашефове, вече си осъществяват реформата и ходят през ден в митницата и НАП да разпитват персонала. Чрез политиката на „свършен факт“, „немци в тил“ и „кой каквото си наумил“, доверие не се печели“, отсича Димитров. Категоричен е, че: „Ако това е инициатива на президента, скрита от Борисов – аман от самодейци. Ако е негова поръка, вече цялата митница и НАП се подиграват- да му имам екипа“.
Много хора смятат, че като си бил на митниците, тези години дето липсваше просто си харчил рушветите, пресичам гневната му тирада. „Ех, колко хубаво. Млад пенсионер. Де да беше така. Мога да контролирам, да администрирам, да управлявам. Ако има нещо, което да не мога, това е да правя пари. Защото, може ли да бръкнеш в джоба на някого и той да мълчи 12 години след това“, риторично пита Димитров.
Пред Сметната палата ще обявя същото, което в началото на годината. То е същото както и миналата година. От 2001 г. е все едно и също, отговаря без никакво колебание бившият митнически шеф и бъдещ депутат.
После добавя: „Като питате къде съм бил през това време – бях одитор в Стара Загора, после в Пловдив, Благоевград, Варна. Учих право, последните 2 години редовно. И вашата колежка от Благоевград през ден ме проверяваше дали съм на лекции и каква оценка съм получил. Около 5 години изкарах в София в Националната опера – бях финансов контрольор, после юрист, после директор по правната, административна и финансова дейност. Три години в Шумен. Сега съм от година и нещо главен секретар в Плевен. Работих за ОЛАФ“.
Оказва се, че точно Димитров е един от проверявалите „Батко и Братко“. Сигурно помните онзи скандал около поръчките за пътища. „Втория път, заедно с четирима служителя от Брюксел лично съм ги проверявал“, признава той. И заключава: „историята там е точно обратната на това, което се изписа. Техните пътища най-ниска цена излязоха, батаците бяха системни – партийни, в София. По нашия доклад спряха фондовете. Така минаха 12 години“.
„Гледам да не се заричам, за да не съжалявам после. Харесвам живота си такъв, какъвто е. Във Варна обещах на хората – като вляза в парламента, да съм инициатор на среща с всички депутати от Черноморието. Да си кажат какво им е най-наложително. Друго си е не 1, а 40 депутата да лобират.“
А по въпроса за приятелството когато си на власт, и когато паднеш от власт, казва: „Много приятели ме забравиха. Истинските са ми в телефона. На чужди номера не вдигам. Предполагам, че от понеделник половин България ще се сети да ми звъни след десет години мълчание. Жалко, че няма да мога да ги чуя. Така че съм готов за повторението. Вече съм обучен“, отговаря с типичното си чувство за хумор той на въпрос след толкова години „самота“ оцелели ли са приятелите му.
А когато заговаряме за свръхочакванията на хората от политиците, а и на политиците от електората, той : „При тези свръхобещания по билбордовете по време на кампанията излиза, че хората си искат обещаното от политиците. При това написано с големи букви на всеки завой. Ако ще ви е по-леко, те и политиците имаха свръхочаквания. Поне за 340 мандата, ако ги слушате преди изборите“.
„Каква ти почивка“, смаяно ме поглежда той, когато рязко опитвам да сменя темата. „Или Дунава ще се покачи, а това означава Искър, Вит и Осъм да се разлеят извън коритата си. Дигите не са поддържани, помпите за отводняване горят или са в ремонт. Чакаш или язовир да прелее, имаме си над 40 потенциално опасни обекта, сняг ще ни затрупа, мост ще падне – вече са 3 броя за една година, избори да провеждаме, и тях два пъти плюс едни местни в Белене, бежанците ту идват, ту си отиват. Лагери правим, после ги разваляме. На село не ги пускаме, в центъра на София катун с тях правим. Последната година съм все в Плевен. Един ден да преспя в София не можах. Запалиха ми къщата по Коледа, от утре покрив трябва да правя. Така бе миналата година. Тази година, докато бях отпуска, правих предизборна кампания. Хубавото е, че имам дълъг тренинг и съм във форма за следващата година“, приключва разговора той.
