Текст от рубриката „Турция разбулена“
Автор: Владимир Митов – председател на ВМРО – София, историк, специалист по история на българските земи по време на османо-турското робство, член на Македонския научен институт
На 9 юли 2017 г. приключи походът от Анкара до Истанбул. Придвижването беше организирано от народнорепубликанската партия на Кемал Кълъчдароглу, опозиционер в съвременна Турция. Цялата акция имаше за цел да покаже на жителите на Турция и на световната общественост, че в югоизточната ни съседка все още има недоволни от диктатурата на Ердоган.
Протестиращите са недоволни не само от режима на Ердоган, но и от мерките, които той предприе сред турските граждани, след преврата от 15 юли 2016 г. Бяха обвинени, задържани и вкарани по затвори хиляди офицери от армията и полицията, които според Ердоган са заплаха за вътрешната сигурност в страната. Спорни са обвиненията срещу тях, но освен осъдени и лишени от свобода има хиляди уволнения. Засегнат е не само воинският състав, но интелектуалци, преподаватели и общественици, които макар да не са военни, според диктатора Ердоган са заплаха за националната сигурност. Според опозицията има около 100 000 уволнения след преврата в Турция. Има и една друга част граждани на Турция, които се намират извън пределите на държавата си и не смеят да се завърнат, страхувайки се за живота си.
По време на похода от Анкара до Истанбул са задържани и шестима членове на Ислямска държава, които подготвяли кървав атентат на последния митинг на народнорепубликанската партия в Истанбул. Интересен е въпросът защо Ислямска държава иска да извърши терористичен акт срещу опозицията в Турция, а не се сражават срещу „светската демокрация“ на Реджеп Тайип Ердоган. Дали лидерът в Турция не е предотвратил кървавия атентат, защото това може да доведе след себе си до нови сблъсъци и недоволство в Турция.
Разкритието на пъкленото дело и задържането на джихадистите за толкова кратко време, навежда на мисълта, че Ердоган има хора в Ислямска държава. Или това е поредната негова инсценировка, чрез която иска да покаже, че той и неговото правителство са за демокрацията и нямат нищо против опозицията – дори я защитават.
Отговорът остава забулен.
