Коментар на Николай Гергинов, член на Младежката организация на ВМРО в Бобошево
След близо четири месеца ходене по мъките из партийните централи, на 7 февруари пристигна „благата“ вест, че Християндемократите и Социалдемократите в Германия, хванати за ръце са избистрили докрай политиката, сключвайки пакт за взаимно управление на бившето пруско кралство.
Новото споразумение на старите коалиционни, пък и не само, партньори Ангела Меркел и Мартин Шулц ще доведе отново на власт мудната лелка с вид на плачеща върба, докарала стотици хиляди знайни и незнайни арабски и африкански конквистадори в Европа. Този път на столчето до нея ще бъде социалдемократ номер едно на Германия и фанатичен бранител на европейския федерализъм. Тези уникални на външен вид и недостижими по мисъл корифеи на политическото измерение на Германия отново ще формират едно жалко подобие на правителство, доминирано от либералните и интернационалните идеи на неговите създатели.
Освен развитие на продължителното обезличаване на консерватизма от страна на набожните, както личи от името на партията им, демократи германците пък и цяла Европа може да стане свидетел на хиляди нови изненади от Близкия Изток и Африка. Но тъй като правителството „Меркел-Шулц“ все още не се е формирало докрай, е рано да говорим за миграционните му планове, макар да знаем за прочутото гостоприемство на ХДС-то.
Това, за което не е рано да се говори, обаче, е изразеното в късните часове на 7 февруари намерение на новия повелител на германските международни отношения да промени фундаментално Европейския съюз, което си е чисто обявяване на партизанска война. На висш партиен форум в края на миналата година тази тъй социална личност, каквато е Мартин Шулц, стигна до степен на фанатично вербално бранителство на превръщането на Европа в едно федерално образувание. Явно новият строител на федерализма в Европа ще бъде в първите редици на партизанския отряд, който чрез нова порция интернационални закани, а може би и действия, ще се бори за изграждането на Европейски съединени щати.
Но новите управници на Бисмарковата земя си поставят за цел, освен унищожаването на всичко национално в Европа, заличаването на консерватизма в Германия. Поредната широка коалиция между фрау Меркел и Мартин Шулц най-вероятно ще продължи да следва традицията си на отказ от прилагане на консервативна политика и ще възобнови практиката си на изземване на идеи от политическите платформи на еколозите, социалдемократите и т.н. с цел привличането на техни привърженици, които да компенсират загубените над милион гласове от ХДС на последните избори.
На пръв поглед споменатото дотук не вещае нищо положително за германската държава, но това не е съвсем така. Продължителната политика на обезличаване на консерватизма от страна на господарката на християндемократите даде своите резултати на последните парламентарни избори, където очаквано консервативният вот бе обран от Алтернатива за Германия. След встъпването в длъжност на новото правителство на Германия и катастрофалната политика, която най-вероятно ще провежда, нуждата от консервативна алтернатива отново ще се открие и тогава загубените от набожните демократи гласове ще са много повече от един милион.
В заключение бих прогнозирал, че ръководителят на новото немско правителство ще остане в народната памет. Новият канцлер ще бъде много често споменавана, но не от кого да е, а от майките, които поради нежеланието на техните деца да заспят нощем, ще бъдат принудени да ги плашат с израза: „Sie ist wieder da“ (Тя отново е тук).
