Не е възможно един народ да бъде държан в желязна хватка на една наложена отвън идеология. Този коментар прави историкът акад. Георги Марков пред Марио Спасов за агенция „Фокус“. Според него една от най-тежките последици от Прехода е демографската катастрофа.
Десети ноември е дата, бележеща демократичните промени в България. На този ден Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност – генерален секретар на партията, която той е заемал в продължение на 35 години. Академик Марков, Вие как посрещнахте тази новина и какво означава този ден за България?
Тази новина беше свързана с едно голяма историческо събитие през предходния ден – падането на Берлинската стена. Това падане беше символ на това, че се разпада и Съветският блок. Новината беше очаквана за мен, тъй като аз съм историк и знаех, че системата ни беше в икономическа криза. Десетилетия наред се говореше против идеологическата диверсия, но всъщност икономиката беше решаващият фактор. Икономиката на социализма не издържа конкуренцията на Запада и заради това стигна до тези политически промени.
На 9-ти ноември се отбелязват 25-години от падането на Берлинската стена, както Вие сам отбелязахте. Как се е променила Европа от тогава?
Промяната е значителна, преди всичко в политически и икономически аспект. Бившите социалистически страни преминаха към пазарна капиталистическа икономика, но Източна Европа, особено някои страни като България, икономически повече загубиха, отколкото спечелиха от тази промяна. Преходът тръгна в погрешна посока. Преди частната собственост беше мръсна дума, а след 1989 година държавата стана мръсна дума. Държавата абдикира от много области на обществено-политически и културен живот в България, поради което тези 25 години имат и положителен смисъл, но има и отрицателни поуки. Негативните изводи трябва да ги преосмислим.
Рано ли е да бъде направена историческа оценка на този Преход?
Все още е рано, защото от Института за исторически изследвания сме започнали да пишем „Том 10” от многотомната история на България. Това са онези 45 години на социализма – 1944-1989 година. Вече изтече едно поколение време от тогава – 25 години и сме се захванали да пишем историята на социализма в България. Голяма част от авторите сме живели в онази епоха – това е една преживяна история. Ние имаме своите противоречия, но трябва да напишем тази част от историята си като свидетели на онези години. За Прехода аз не завиждам на бъдещите историци, които ще пишат историята на този период, тъй като той в голямата си част протече в сянка. Имаше една слънчева и една сенчеста страна. Не знам как историците ще се доверят на документи, за да осветлят сенчестата и криминалната част от Прехода, но им желая успех.
Има ли достатъчно литература за Прехода като исторически период?
Да, излязоха някои спомени на участници в историческите събития на Прехода. Вероятно вече има и натрупани документи, но въпросът е в трудността да бъдат разкрити механизмите на Прехода – как той е бил замислен, какви са различията, как политическите партии са забъркани, както сега казваме, в задкулисието? Политическите дейци на Прехода едва ли ще кажат истината в своите мемоари и ще се наложи да се разкрива стъпка по стъпка този период от българската история. Преди всичко най-тежки последици има в демографската катастрофа. Това е нещо страшно. Преди няколко дни БАН излезе с данни, че са емигрирали 1 650 000 предимно млади българи, а от тях 650 000 с висше образование. Това е най-страшният удар по време на Прехода. Не трябва да се веят победни знамена и да се държат речи за светлото европейско бъдеще, а да се види какво трябва да се направи още от утре.
Академик Марков, според Вас историците премълчават ли някои истини от този период преди 10 ноември?
Има все още залитане – махалото все още залита. Ние историците, които сме живели през онази епоха, сме обременени с миналото – всеки е обременен малко или много от миналото си. Някои свидетели на онези времена се увличат и казват, че всичко е било концлагери. Освен концлагерите, Белене и Слънчев бряг, край Ловеч имаше и Национален дворец на културата, който все още е там – в сърцето на София. Имаше култура, имаше наука, имаше и икономика. България произвеждаше компютри, електрокари и мотокари, а сега изнасяме суровини и евтина работна ръка. Редом с тоталитарния режим, цензурата и лагерите, както и липсата на избори, защото ние гласувахме, но не избирахме, трябва да се отчете, че онази държава имаше строителство. След 1989 година едно от големите престъпления е ликвидирането на селското стопанство. Това престъпление го нареждам до кооперирането. Когато пътувам из Отечеството, виждам развалини, останали от ТКЗ-та и заводи. Тази гледка е много тъжна, но нека и тази гледка да бъде пред нашите очи, а не само като свободни интелектуалци да се възнасяме до седмото небе на тази историческа дата. След тази дата последваха събития с положителен и отрицателен знак.
Кои са били забранените сюжети или политически линии по време на този период и историците днес има ли нещо, за което все още мълчат по този въпрос?
Забранените теми в история бяха свързани преди всичко с историята на Третото българско царство. Цензурата върху историята не беше толкова вторачена към Възраждането, Средновековието и Древността. Преди всичко се отричаше Третото българско царство – какво е постигнато като икономика и култура. Всичко се стоварваше върху монархията и буржоазията. Аз като млад специалист бях започнал да работя върху темата „България в Първата световна война” и се оказа, че тази тема е забранена, защото сме воювали през есента на 1916 година срещу румънци и руснаци в Добруджа. Тогава ми се каза „Как може да пишеш за тази война, след като ние сме във Варшавския договор?”. Ето едно политизиране на историята и едно ограничение. Най-тежко беше точно за тези събития и историята на Гражданската война. Аз имам две книги за политическото насилие в България. Гражданската война се разглеждаше като история на белия терор, а се отричаше съществуването на червения терор и на неговите жертви. Имаше забранени теми, както в братския Съветски съюз. Ако вземете официалната история на многотомната Съветска дипломация и ще видите, че Финландия през 1939 г. е нападнала Съветския съюз. Такива смехории имаше, но тогава не беше много смешно.
Какво е било отношението на социалистическата партия спрямо българската църква и спрямо религията като цяло?
По начало комунистическата партия е една атеистична партия, но в България не се стигна до тези крайни изяви на болшевизма. В Съветския съюз са взривявали храмове и масово са били избивани свещеници. В България религията беше ограничена до съществуването на самата българска православна църква. На Великден ограждаха храма „Александър Невски” с кордон милиция и не допускаха вярващите да се поклонят на този най-голям религиозен празник под предлог, че идвали дипломати от западните посолства и можело да срещнат хулигани в храма. Имаше опит да се замести православието с религията на марксизмо-ленинизма, но те не успяха. Както знаете, имаше опит и Георги Димитров – вождът и учителят на българския народ, да бъде обявен, едва ли не, за национален герой, но въпреки тази пропаганда, не се стигна до положителни резултати според мен.
Каква е равносметката за българския преход на фона на развитието на останалите страни от Източния блок?
Тъжна е равносметката. Преди всичко мен ме боли за тези млади хора, които продължават да напускат България, защото младежта е бъдещето на всеки народ. Много читави и образовани деца имаме, които заминават на Запад и те обогатяват една по-богата чужда цивилизация. На нас са ни отредили една неблаговидна роля. Поне да имахме едно екологично селско стопанство, за което толкова се говори, а не да се храним с чужди боклуци по големите вериги. Това е основният проблем, преди всичко трябва да създадем една българска държава, да я пресъздадем, че да бъде добро място за живеене и младите да не бягат масово от нея.
Какво е посланието на 10 ноември като дата за България и за идните поколения на страната ни?
Преди всичко това е една дата, в която се поставя началото на края на тоталитарната система. Като историк мога да кажа, че поуката от тази дата е, че не е възможно един народ да бъде държан в една желязна хватка на една наложена отвън идеология. Една идеология, която е създадена през 19 век, при едни други исторически обстоятелства от Маркс и Енгелс, която след това беше преработена от Ленин и Сталин в Съветския съюз. Също един друг свят, който е доста различен от нашия. Тази идеология беше насилствено наложена в България и беше прекъснат естественият път на развитие. Революцията е локомотивът на историята. Този локомотив трябва да бъде каран от хора, които знаят цената на свободата. Има такава поговорка – „Насила хубост не става”. Не може насила да накараш едно общество да повярва в едно светло комунистическо бъдеще.
