Кандидатът на ВМРО за кмет на столицата, който е с № 12 в бюлетината, предлага закриване на центровете за бежанци в столицата
Това интервю е част от поредица срещи на „Клуб Z“ с най-интересните кандидати за кмет на София.
– Г-н Джамбазки, защо се кандидатирате за кмет на София, след като имате топло място в Европарламента, единственото за ВМРО?
– Защото във ВМРО не гледаме на политиката като на топли и студени места. Нашето разбиране е, освен че политиката е мандатна работа, че трябва да се стремиш да бъдеш полезен където можеш и колкото можеш. В случая на местните избори в София има ярки, определени забележки към дейността на сегашния кмет, има потребности на българското общество, на софиянци, които трябва да бъдат изразени. Не виждам друг да може да ги изрази и да ги каже по този начин както ние. На второ място аз имам отговорност пред организацията си. Нямам намерение да се крия от битка. Това беше причината, поради която се кандидатирах и за кмет, и за народен представител от два района.
– Смята се, че изборите в София са предрешени. В този смисъл не е ли вашата кандидатура кандидатура проформа, само за престиж?
– Не. В никой случай не е проформа. Много се дразня, даже не политически, а чисто емоционално, на твърденията, че има предрешен избор. Като има предрешени избори, защо има избори тогава. Внушението, че има предрешени избори ги прави такива. Изборите ще свършат вероятно на втория си тур и тогава ще се разбере кой е победителят. Да, може да е сегашният кмет Йорданка Фандъкова, но има и хипотеза да се отиде на балотаж.
– В същото време не се забелязва особено активна кампания от никой от опонентите на Фандъкова.
– Кампанията, която се води в момента, е умишлено толкова вяла, толкова мърлява, според мен, с цел да няма висока избирателна активност, за да има предрешеност. До онзи ден ние бяхме абсолютно сами по улиците. Управляващата партия разчита на общинските служители, които са една огромна администрация, разчита на конформисткия вот на тези, които искат да бъдат с победителите, на фирмите, които работят покрай общината, а те не са никак малко. Да речем, че има и странни за мен резултати в циганските махали – явно там хората са мотивирани, чели програмата на управляващата партия. А аз имам дълбоки съмнения относно тяхната мотивация. Може би има нещо общо с това, че част от обитателите на тези махали, които работят нещо, работят в чистотата. Може и да е случайно, ама надали.
– Казвате, че кампанията умишлено е вяла – в услуга на Йорданка Фандъкова. Как вечни опоненти като БСП играят за нея?
– Не ми се вярва да го правят съзнато. Дали заради тежкото положение на собствената им партия и разделението вляво, се ядат повече помежду си, отколкото да се занимават с основния си опонент.
– Вярвате ли, че ако се стигне до балотаж, вие ще сте единият от финалистите?
– Не знам. Иска ми се, разбира се, но ние ясно осъзнаваме своята тежест. Такива клишета от рода на „със сигурност аз съм на балотаж“ няма да използваме. Ще бъде много трудно, в София има няколко конкурентни сили, които традиционно са по-силни от ВМРО. Така че да си говорим глупости „да, вярвам“, просто не е сериозно. Разчитам, надявам се, боря се, обикалям по улиците, срещам се с хора. Ето, закъснях за срещата с вас с десет минути, защото пет човека ме спряха на улицата. Какво ще стане, ще видим. Но резултатът, според мен, ще бъде добър за ВМРО. Имам такова усещане.
– Всички партии си правят вътрешни проучвания, според вашите колко гласа взимате, за колко общински съветника биха стигнали?
– Разчитам на представяне от порядъка на 15 000-20 000 гласа. Това за нас ще бъде едно не малко представяне за самостоятелно участие на ВМРО. Надяваме се на най-малко трима общински съветника, защото в случая, ясно осъзнавайки, че няма как да имаме мнозинство в Общинския съвет, разчитаме да влияем при формирането на такова. Защото това всъщност е истинската политика. Има два пътя – или да бъдеш конструктивна, принципна, яростна опозиция по определени теми, или да се опитваш да прокарваш решения, които са изгодни за обществото.
– Прогнозите са за силно фрагментиран Общински съвет, вероятно няма да е само ВМРО тази, от която ще зависи мнозинството?
– И аз подозирам раздробеност. При 7200 гласа на последните избори за един съветник, сега ще бъдат по-малко, около 6000. Това означава, че могат да се промъкнат всякакви екзотични партии и хора. Между другото, в тази връзка, има „Пиже 2“ – за кмет на район „Люлин“. Кандидат на ДПС, разследван за организиране на престъпна група. Той категорично влияе върху циганските гласове в кв. „Захарна фабрика“. Ако мислите, че там са говорили за либерализъм… Аз съм твърдо убеден, че не са чели „Либерален преглед“ и решавали либерално судоку.
– Защо решихте да не си партнирате в София с Национален фронт за спасение на България, с които сте заедно в парламента?
– Защото не постигнахме споразумение. В София колегите предпочетоха да си премерят силите сами. На 25-и вечерта ще си позволя да коментирам дали това бе грешка или не. Такова беше тяхното желание и тъй като ние не искаме да притискаме работещата в национален мащаб коалиция Патриотичен фронт, предпочетохме да оставим нещата така. Въпреки ясното съзнание, че заедно може би щяхме да вземем петима общински съветници и да бъдем много по-голям фактор в управлението на града.
– За силен опонент ли приемате кандидата на Реформаторския блок Вили Лилков? София все още се нарича „син град“?
– Имаме известно припокриване в тезите и в поставените задачи. Да, в централните части на София РБ има силно влияние и това е безспорно. Но аз си мисля, че нещата демографски леко са се променили и например район „Триадица“ няма да им изглежда така след изборите, както им изглежда сега. Дори в „Лозенец“ резултатът няма да бъде такъв, какъвто си го мислят. Най-малкото защото има застроени нови квартали, които не са известни със стари софиянци. Но в Блока има мъдри идеи, които бих подкрепил.
– А бихте ли подкрепил Лилков, ако стигне до балотаж с Фандъкова?
– Това е въпрос на разговор. За нас вторият тур е въпрос на споразумение върху политически цели. Говоря за подкрепа само за десния спектър. Ако до балотаж хипотетично стигнат Михаил Мирчев или Георги Кадиев, с тях можем да говорим само за някакви общи идеи, но след изборите. Да се подкрепяме на втори тур, няма как са стане, аз не бих призовал съмишлениците на ВМРО да гласуват за тези двама кандидати.
– От кои райони ВМРО чака най-много гласове?
– Трудно е да се каже, защото общо взето тежестта ни е равномерно разпределена. Работим много силно в район „Илинден“, който е бежанският район. Сега осъзнавам, че там не сме работили в последните 20 години. Съвсем обективно погледнато хората, които чуват нашите идеи, живеят в крайните квартали.
– Работите ли в „Овча купел“?
– Категорично.
– Питам заради центъра за настаняване на търсещи закрила у нас към Агенцията за бежанците…
– Разбрах. В „Овча купел“ е адресната ми регистрация, макар и да съм живял в „Младост“, в „Левски“, в „Редута“, на пл. „Славейков“. Общо взето – поликвартален. Иначе в „Левски“, във „Враждебна“, където е и друго бежанско общежитие, в момента живеят моите родители. Мнението ми е, че не може и не трябва да има центрове за нелегални имигранти в града, в който и да е било град, в София най-вече. Те трябва да бъдат там, където е най-лесно да бъдат установени, т.е. близо до границата. В тази връзка е идеята ми да се закрият трите центъра в столицата.
– Мнението на ВМРО или на Ангел Джамбазки не се чува по въпроса с референдума. „За“ или „против“ електронното гласуване?
– Категорично „за“. Но този референдум е идиотски. Електронното гласуване не е въпрос на референдум, а е въпрос на законодателно решение. То е метод и способ, няма никакъв проблем да се въведе и сега. Има машинно, защо да няма и електронно – трябва да се направи само едно предложение за допълнение в Изборния кодекс. Но този въпрос да го предлагаш на референдум е все едно да предлагаш принципния въпрос да гласуваш или да не гласуваш, да е в събота или в неделя. Това са глупости. На референдум може да се подлага принцип, не метод или форма. Отделно, този референдум, така направен, ще бъде провален, няма да има достатъчно хора, които да участват. Защото не го разбират хората. Това е предварително провалено допитване, което за пореден път ще сложи клеймото „Абе, няма смисъл да се занимаваме, то и без това нищо не става“.
– Защо тогава ВМРО не се регистрира като застъпник за електронното гласуване?
– Обсъждахме го, мислихме го и решихме да не влизаме в този разговор, защото това вече не е нашият референдум. Бихме били жарки поддръжници, ако не беше отпаднало предложението за въпрос за задължителното гласуване, както и ако имаше предложение за въвеждане на образователен ценз.
– Ако референдумът се провали, Патриотичният фронт би ли предложил в парламента изменение в Изборния кодекс за въвеждане на електронното гласуване?
– От името на ВМРО, бих говорил с нашия коалиционен партньор. Не мога да кажа на този етап какво би станало, но ние бихме участвали в едно такова обсъждане. След като има гласуване по пощата по света, няма проблем да има и електронно гласуване.
