Български културен клуб „Скопие” (БККС) постави паметна плоча на лобното място на полк. Константин Каварналиев край Дойран, Македония. Това съобщи за Агенция „Фокус” председателят на клуба Лазар Младенов.
Българският културен клуб „Скопие” почти от самото формиране на организацията участва в панихидите в чест на полк. Константин Каварналиев на неговото лобно място. С години се занимаваме с темата. Мислехме, че македонската държава ще разреши или да се построи нов паметник, или да се обнови стария паметник, но това не се получава. Знаете каква е политическата ситуация тук – диктува се от едни и същи хора, които се подчиняват на желанията на службите в Белград, каза Младенов.
По думите му показателно за това е, че македонската страна позволява възстановяването на паметници на други армии, но не и на емблематичния паметник.
Преди 2 години направихме една крехка крачка към отбелязването на героичното дело на полк. Каварналиев и тази година решихме, че с една паметна плоча може да отбележим героизма му и този на Българската армия. С нея искаме да отбележим къде са се били и къде са умрели нашите войници, каза още той.
Лазар Младенов посочи, че поставянето на плочата е било запазено до последно в тайна от всички присъстващи на възпоменателното мероприятие, което по традиция се организира в памет на полк. Каварналиев.
Държахме го в тайна, за да не се провали самата идея и някой да не направи нещо, уточни той.
Плочата е поставена в западната част в ограденото място, където навремето е бил гробът на полк. Константин Каварналиев, но с времето оградата и самият паметник са срутени.
Надяваме се да няма проблеми, но дори и да има такива, ние имаме решение за това, коментира Младенов. Никой не може да ни забрани да сложим паметна плоча на някой от нашите герои, допълни той.
Една от целите на клуба е да се представя българската история в истинския ѝ вид, а не както тук я презентират македонските журналисти и политици, да покажем на хората, че има една друга, истинска истина, с което да събудим техния интерес да потърсят информация за миналото ни. Затова ще продължим с нашите идеи ще отбележим местата, където са загинали наши герои. Няма да допуснем това да се държи в тайна, каза в заключение председателят на Български културен клуб „Скопие”.
Фокус припомня: Полк. Константин Каварналиев е роден на 15 февруари 1866 година в семейството на шуменския търговец Велико. Дълги години той търгувал с кожени изделия в Каварна, където имал магазин. През почивните дни, когато се връщал в Шумен, приятелите му се обръщали към него с думите – „Ей, Каварналията”. Така и си останал с прякора Каварналията. Търговецът имал четирима синове. Тримата приели за фамилия собственото име на баща си Велико, а четвъртият – прякора му. Константин завършва военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. като юнкер и се отличава в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. След войната завършва Военната академия в Белгия. Специализира и в Италия. През Балканската война 1912 г. заминава за фронта от Русе като началник-щаб на 5-та Дунавска дивизия. Проявява героизъм при Бунархисар – Люлебургас. След войната го назначават за командир на 3-та бригада от 3-та Балканска дивизия. Тази дивизия е в армията, която се сражава в Македония. Там положението на войските е тежко, защото покриват фронт от Егейско море до Куманово. Гръцката армия настъпва срещу тях в три направления: по долината на Места по направлението Драма – Неврокоп – Банско – Разлог; по долината на Струма – Серес – Петрич – Кресна – Горна Джумая – София и по направлението Солун – Кукуш – Дойран – Валданово – долината на Вардар. Гърците имат успех, и в първите дни на юли достигат Разлог и Горна Джумая. За съединяване на сръбската и гръцка армии особено важно е направлението Солун – Кукуш – Дойран – Валданово, пазещо долината на Вардар. Двете противникови армии дотогава нямат връзка. Българският гарнизон в Солун е символичен – една рота, и след епична борба гърците я съкрушават. Шест дивизии, командвани от гръцкия крал, атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се сражават три дни, давайки възможност на населението да се изтегли без жертви към Стара България. Гърците губят 10 000 убити, докато в цялата Балканска война те са 6000. Без да позволят да бъдат обкръжени, нашите полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи. И гръцката армия се устремява към Дойран. Тук на позиции е бригадата на полковник Каварналиев. Той разполага с два полка – 32-ри и 42-ри, и то в непълен състав. Имат общо 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000. Съотношението е един български войник срещу 14 гърци. Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Българските войници се сражават като лъвове. Резерви и подкрепления не идват На 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв- себе си. Напуска командния бункер с пушка в ръка и контраатакува с войниците си в първия боен ред . Противникът е отбит. Позицията е удържана. Гърците се отказват от настъплението към България. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва че куршумът е пронизал важна артерия. Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв. Посмъртно е произведен генерал-майор. През 1917 – 1918 г. на мястото, където е погребан генерал Каварналиев, частите на 9-та Плевенска дивизия построяват паметник на героя. През 1966 г. сръбските власти го разрушават. По инициатива на Сдружение „Плиска” паметникът е възстановен, но не получава разрешение от македонските власти за поставянето му. През 2009 г. Общински съвет – Шумен взе решение паметникът да бъде ситуиран в централната част на града, в зелената площ западно от парковата зона на хотел „Шумен”.
