автор: Цветан Александров, ВМРО – София
4%. 1 269 501 души. Те разклатиха Евросъюза и му светнаха жълтата светлина. Внимание, нещо се случва! Не ни харесва така. Днес либералният глъм мълчи оглушително. Няма ги заплахите, ако британците гласуват за излизане как щяло да последва отваряне кутията на Пандора, Трета световна война, Путин няма да унищожи света и няма Хитлер да се прероди. Не виждам и Плевнелиев да предвожда агонизиращата ни войска, след като предрече война при успех на Брекзит. Спете спокойни.
Това е само началото на промените. Какви ще са те предстои да разберем. Всеки, който може и не може, трябва и не трябва, до вчера напираше да се изказва колко е пагубно Брекзит да успее, сега не може да прогнозира какво ще стане. Е, успя, но тепърва ще разбираме този успех какво означава. Новостите, които отприщи резултатът – Дейвид Камерън обяви, че не желае да е „капитан“ на курса към излизане от Общността и ще подава оставка, Англия и Уелс са за излизане от ЕС, Шотландия обмисля втори референдум за отцепване от короната, защото иска да остане в ЕС, Северна Ирландия желае обединение (референдум за отпадане на границата с Ирландия като начало), Испания независимост на Гибралтар, последвана от присъединяване, Каталуня също поиска за пореден път независимост от Испания, не е изключено и баските да поискат своя отделна държава.
Тръмп нарече резултата фантастичен. Меркел каза да не прибързваме с изводите. Русия обяви, че иска силен ЕС, но подкрепя Великобритания. Австрийският канцлер се плаши от вреди за съюза, Шулц нарече континента заложник на Камерън и партията му и т.н.
Защо резултатът е такъв и какво означава? Много просто – европейците стават все по-скептични към общата политика на съюза и от години се наблюдава едно формиране на критична маса скептици в това отношение. За това, че е критична говорят последно резултатите от вота на Острова, последните парламентарни избори там, частичните местни в Германия, местните във Франция, президентските в Австрия и Полша, парламентарните в Унгария и т.н.. На европееца му писна да му се набива в главата, че според нова директива краставицата трябва да е само права, ягодата да тежи точно 34 гр., печурката да е с еди каква си големина, да се субсидира точно този вид царевица и т.н., а ако не възприеме, да следват солени санкции. Защото така нареди чиновникът, който е далеч от тези неща, в някоя от институционалните сгради, управляващи ЕС. Този съюз и директивите му все повече заприличваше на онзи разпаднал се през 1989 г. и неговия СИВ в Източна Европа. Затова и някои източни държави са особено чувствителни към неприемливите заповеди от Брюксел.
Много съграждани се напъваха да обясняват защо Брекзит трябва да се провали и Великобритания да остане задължително в ЕС – защото няма да могат младите българи да отидат да учат там на поносими цени, да останат да живеят и работят при сегашните условия и прочее. Оправили сме си нашата страна, та тръгнахме и другите да спасяваме, че и да съветваме. А може и да е по-добре – българите може да се върнат тук, да влеят свежи сили в рехавия ни трудов пазар и изпадналата ни в кома икономика.
Постави ли се някой на мястото на британеца обаче, как мисли той? Не. А британецът ясно показа, че не иска да плаща на гърка, който го мързи да работи и отказва да си реформира прогнилата и пробита „икономика“, показа че не желае да плаща на Ердоганова Турция и всички останали пируети и гимнастически съчетания под знака на „мути“ Меркел, защото иначе диктаторът щял да пусне потока към Европа от клети, брадати „майки с деца“ и „бежанци“, с неясен произход и намерения, много от които потенциални джихадисти. Британецът не хареса факта, че цяла Европа проспа или преживя със заровена глава в пясъка сирийската война, в която различни интереси преследваха всички страни в региона и някои от Великите сили днес. ЕС остави Либия в разруха, откъдето потокът икономически мигранти души на втори фронт континента. Показа, че не иска социалния паразитизъм. И не само британецът. Толкова обичаната някога Меркел стана чучелото на омразата към днешния вид на ЕС. Покрай нея и последните двама френски президента.
Британецът очевидно показа, че не харесва този ЕС и управлението му. Не му допада все по-усещащата се федерализация. Все повече уеднаквяването на различните в съюза по общ модел. Показва го и не само британецът, а и германецът, австриецът, французинът, унгарецът и т.н. Това, което сътвориха последните години ръководителите на Общността, възроди национализма/родолюбието/патриотизма на Стария континент. Тези все повече засилващи се течения ще убият либералния фашизъм, мултикултурализма, празноглавото предизвикване на обществото чрез налагане на задължителни гей общности, транс семейства, джендър родители, паради, политици, военни, общественици. Толкова са се самозабравили и отдалечили от повечето хора в европейските общества тези пагубни течения, диктуващи в Западна Европа след Втората световна война, че наричат всичко различно в политическия живот „краен национализъм“ или „крайно дясно“, а то е много далеч все още от крайност. Националните, консервативни течения имат за цел възвръщане на разнообразието и самостоятелността на всяка страна да определя сама в известна степен курса си на развитие и политика. На европейците им омръзна от европейския диктат на лидерите си в Европейската комисия, Съвета на Европа. Не им допада почти официалния съюз на двете най-големи, уж опоненти, но разбиращи се и управляващи в сговор в парламента – ПЕС и ЕНП. Искат промяна. И не, не Андрей Ковачев, „национализъм“ ≠ „фашизъм”. Така каза жалейно, едва ли не със сълзи на очи на пресконференцията на информационното бюро на Европейския парламент в София – „… Национализмът и ксенофобията победиха.“. Колко „тъжно“ и „пагубно“. Национализмът не е различен от родолюбието и патриотизма, даже са съвсем еднакви и полезни за всеки народ. Българската дума просто е „родолюбие“. Да не ги разграничаваме.
Идеята за съществуване на ЕС беше опорочена. Механизмите за свободно придвижване вече не са на мода в политиката на ЕК. Израждането към федерация на европейските страни и командването от една малка група лидери не се харесва на европейците. Интернационализирането направи точно обратното – тласна го обратно към корените си. На първо място полякът иска да е поляк, унгарецът – унгарец, германецът – германец, не европейци, атлантици или граждани на света. Така и трябва. Успехът на Брекзит означава, че е време в общоевропейската политика да бъдат внесени реформи. Европейците искат адекватен сговорчив, социален, мирен, незадушен от собствената си бюрокрация съюз. Дотогава нито Швейцария, нито Исландия (отново), нито Норвегия можем да видим в този съюз. Не вярвам Великобритания да излезе от Общността. По-скоро ще протаква процеса, за да изчаква евентуалната реформа, която би била фундаментална, сложна и бавна. Но и дори да стане в крайна сметка, отново ще си предоговори сходни като сегашните условия с нея, чрез спогодби. Няма смисъл от изолация и драстични последици за 3-те милиона европейци на острова и 2-та милиона британци на континента, скопяване на свободната търговия и т.н. Не очаквам драма. Спете спокойно, бъдещи родни мигранти с вероятни планове за еднопосочен билет и трайно пребиваване. Вероятно ще ви бъде…
Ами ние, българите? На нас ни е нужен ЕС. Но не защото ще се случи война, както каза в деня на британския вот нашият все още президент… Не го виждам да предвожда войската нещо след избора. Не и защото ще ни спрат фондовете за асфалт и Бойко Борисов не може да е вече на гребена на вълната… Ами защото имаме огромен интерес от достъпа до пазари в общността, свободното придвижване на стоки и хора, от обмена на политически, икономически, технически, технологични, научни, обществени и всякакви идеи, модели и продукти. Ние, българите, не сме сами на този свят, нито сме достатъчно големи, че да имаме самочувствието на самостоятелна сила, в което и да е отношение. Като част от обединена Европа обаче имаме безброй шансове за това, другото зависи от нас. Не можем да се цепим от колектива – география. Геополитика също, ако щете. Разбира се виновни са ни обаче политиците, мафията, рептилите, евреите, на едни САЩ, на други Русия, на трети Европейският съюз, на четвърти Луната с приливите и отливите, които предизвиква на Земята.
Не, сами сме си виновни за всички несполуки по нашите географски ширини и за еврокомисарите, които непряко сме си избирали да ни договарят преди 2007 г. А британците може да ни служат само за пример. В исторически план винаги когато Великите сили, особено тези в Западна Европа, са имали важни за решаване проблеми по между си, на Балканите са изпускали контрола над страните. Затова за нас като българи ще е много по-важно какво ще се случва при бъдещите процеси за обединяване на една Велика Албания и евентуално признаване на българско малцинство там, в Македония с борещите се в нея от година, чрез протести и политически скандали руски и щатски интереси (впрочем развитието на тези два въпроса вероятно ще се окаже скачен съд) и евентуалните последици за самоопределящите се българи, все още незавършилия пълен разпад на Сърбия, султанската културна и икономическа пропаганда на Турция в целия полуостров. Брекзит може да катализира в неочаквано време бурно развитие на тези процеси.
Какво ще последва след 23 юни 2016 г. за обединена Европа предстои да разберем. Отказвам като всеки прогнил либерал, който се натискаше ежедневно, чрез кристалното си кълбо и плюшената катерица Беатрикс от магическите тв канали да предрича, да плаши, да спасява бъдещето. При всички положения обаче всички гледаме в бъдещето с интерес, донякъде и с опасения. Поредно доказателство, че живеем в интересни времена. Да видим как ще се впишем в тях ние, българите, и ще бъдем ли достойни пред предците си и отговорни пред бъдещите поколения. Прекалените, деспотични либерализъм, интернационализъм и мултикултурализъм се провалиха отведнъж и падането ще е дълго, но болезнено и окончателно! Брекзит тепърва започна, очаквайте пика на развитието му и още референдуми със същия въпрос и възможни отговори.
Едно е сигурно, обединена Европа или ще се реформира и ще продължи съжителство така съюзена, сплотена и пъстра, или ще се разпадне.
