Български евродепутати от различни политически групи се противопоставиха на поредните нарочни петиции, целящи възпрепятстването на проекти с национално значение и огромна обществена отговорност, каквито са разширяване експлоатацията на 5-и и 6-и реактор на АЕЦ „Козлодуй“, както и управлението на радиоактивните отпадъци в държава с традиции и потенциал в развитието на ядрения сектор.
На свое редовно заседание Комисията по петиции разгледа две петиции относно бъдещето на АЕЦ „Козлодуй“ и опасения за безопасността по отношение на хранилищата за радиоактивни отпадъци (НХРАО) в България. Петициите бяха разгледани в присъствието на петиционера.
Българските представители в Европейския парламент Ангел Джамбазки, Андрей Слабаков (ВМРО/ЕКР), Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП) и Петър Витанов (БСП/С§Д) се изказаха срещу петициите, целящи да спрат реализацията на единствения проект, който е пряко свързан с ангажиментите, поети от Република България като страна членка на ЕС, към Общността по отношение извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, в това число и управлението на радиоактивни отпадъци. Българските евродепутати се обявиха срещу използването на фрази, извадени от контекста на задълбочените и професионално извършени анализи, какъвто е Докладът по ОВОС за НХРАО и представляващи откровени лъжи писания с цел да подведат обществеността и институциите не само на национално, но и на европейско ниво.
Слабаков коментира, че вносителите търсят възможност да се облагодетелстват.
Джамбазки посочи, че българската АЕЦ е най-чистата в Европа, както и че ядрената енергетика е най-щадящата за природата форма за производство на енергия.
В подкрепа на българските евродепутати се обяви и Европейската комисия. Според информацията, с която ЕК разполага, и след направени проверки и консултации с експертни групи на база предоставената от българското правителство информация Комисията е заключила, че националното хранилище не представлява опасност за здравето, водата, почвата или въздуха на нито една държава членка. В същото време България е спазила всички законови изисквания на българското законодателство, стандартите за безопасност на Международната агенция за атомна енергия, Стратегията за управление на отработеното гориво и радиоактивни отпадъци до 2030 г., както и добрите практики в другите европейски страни. Вследствие на всичко това Комисията е решила да не предприема други действия спрямо България, тъй като не могат да бъдат открити нарушения на европейското законодателство.
След проведения сериозен дебат и изказаните добре обосновани аргументи против петициите те бяха обявени за затворени.
Припомняме, че това не е първият случай, в който екологични организации се опитват да злоупотребяват с правото на петиции, целейки да блокират важни за развитието на страната ни проекти. Такъв беше случаят и с петицията срещу ЛОТ 3.2 на автомагистрала „Струма“.
